В стремежа си за печелене на повече привърженици, Църквата прави компромис след компромис с чистите Библейски учения. Например: да започнем от Първата заповед:   „Аз съм Йехова, твоят Бог, Който те изведох от Египетската земя, от дома на робството. Да нямаш други богове освен Мене.”

          Аз съм твоят Бог, да нямаш други, освен Мене.

          Е да, но езичниците имат много богове. Как да бъдат приобщени към християнството? С едно много мъничко компромисче: Църквата предлага не много богове, а много светии, на които обаче можеш да се молиш. Като на богове! „И вълкът сит, и агнето цяло.” – казва народът.

         

          Втората заповед гласи:  „Не си прави кумир или каквото и да е изображение на нещо, което е на небето горе, на земята долу или във водата под земята; да не им се кланяш, нито да им служиш, защото Аз, Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху децата до третото и четвъртото поколение на онези, които Ме мразят, а показвам милости към хиляда поколения на онези, които Ме обичат и пазят Моите заповеди.”

           Да, но езичниците си имат изваяни идоли от най-различни животни. Как да бъдат привлечени към Църквата, без да им липсват „боговете”? Следващото малко  компромисче: няма да се правят идоли и изображения на животни, но на светии. Днес тези изображения ги наричаме икони. Кланяме им се, служим им, молим им се. Те ни лекуват от болести, от безплодие. Помагат ни в бизнеса, дават ни успех, здраве....

 

               Заслужава си човек да се замисли: след като Бог е забранил тези неща, как така ни помага чрез иконите? Отстъпка ли ни прави?  Промоция или....някой друг стои зад тези добрини?

           Нали не си представяте дявола с рога и опашка! Библията го описва като много интелигентно същество. Той е бил първият в небесната йерархия след Бога. Библията казва, че може да прави чудеса и да се преправя на светъл ангел. Но защо му е на дявола (сатана) да се прави на добър и да ни лекува, да ни помага? Отговорът е прост: само така може да привлече привърженици. Хора, които не познават Билейските истини. За тях няма значение кой им помага. Важен е успехът.

           Борбата е на живот и смърт – за всеки ум, за всяка душа!

 

           Ето какво казва пророк Исая за безумството на тези, които правят безполезни богове:

 

10. Кой е онзи, който прави един бог  и то съвсем безполезен?

11. Ето, всичките му привърженици ще се засрамят; а художниците, и те самите са хора, нека се съберат всички, нека застанат; ще се убоят, ще се засрамят всички.

12. Ковачът кове брадва, изработва я във въглищата и я оформя с чукове, работи със силните си ръце, дори огладнява и изнемощява.

13. Дърводелецът опъва връв, начертава с тебешир, изработва с длета, начертава го с пергел и го създава по човешки образ, според човешката красота, за да стои в къщи.

14. Отсича си кедри и взема бор и дъб, той си беше избрал между горските дървета едно и беше насадил бор; и дъждът го е правил да расте.

15. Тогава, като е станал за горене на човека, той взема от него и се топли, още го пали и пече хляб; и от същото прави бог и му се кланя, прави го изваян идол и коленичи пред него!

16. Една част от него той изгаря в огън, с друга част готви месо да яде, изпича печиво и се насища. Грее се и казва: Ох! Стоплих се! Видях огъня!

17. И от останалото от него прави бог, изваяния си идол. Коленичи пред него и му се кланя, и му се моли: Избави ме, защото ти си мой бог!

18. Те не знаят, нито разсъждават; защото очите им са замазани, за да не гледат, и сърцата им - за да не разбират.

19. И никой не взема на сърцето си, нито има знание или разум, за да каже: Част от него изгорих на огън, още и хляб изпекох на въглищата му, опекох и месо и ядох; и да направя ли от останалото от него гнусота? Да се поклоня ли на нещо, станало от дърво?

20. Той се храни с пепел; измамното му сърце го заблуждава и не може да отърве душата си, нито да каже: Това нещо в ръката ми не е ли лъжа?

 

       С част от дървото печеш месо и се насищаш, а от останалата част си правиш изображение и му се кланяш...

        Бог нарича това гнусота и лъжа! Затова Църквата премахва Втората Божия заповед. Няма заповед – няма грях!

 

           „Бог казва, но аз мисля...”

            Бог казва да не си правим изображения, та им се кланяме; издал е и специална заповед, но аз мисля... Не е важно какво точно мисля; важно е, че има едно НО, което обезсмисля Божиите думи. Сякаш Бог е някой, чието мнение не е чак толкова важно. Пък и да не съм само аз, дето не Го зачитам?

           Освен това...има Бог, има някаква Сила, някакъв висш Разум, който навярно е създал всичко видимо и невидимо; движи света и го управлява, но едва ли го интересува ТОЧНО АЗ какво правя. Достатъчно съм дребен за Него, та да се занимава с мен. И в края на краищата, ако пък наистина Го интересувам и въобще Го интересува всяка една личност на тази земя, тогава каквото за другите, това и за мен... Той е Любов, Той е добър, иска аз да съм щастлив и радостен; това съвпада и с моите желания. Следователно аз съм в хармония с Него и това ми е дастатъчно. Не тая злоба в сърцето си, не планирам престъпления, не съм убиец. Правя каквото си искам, но на никого не преча. От Великден на Коледа ходя на църква, понякога се и помолвам и това напълно удовлетворява духовните ми потребности.

 

          Читатели мои! „Дечица мои!” – така се обръща евангелист Йоан към читателите си и аз го разбирам, защото също като Йоан и аз ви умолявам да не оставате безответни към тази Книга на книгите и към удивителните пророчества в нея. Не заради мен, че съм си направила труда да напиша всичко това, не и заради вас, че сте отделили от времето си да го прочетете, а заради Бог, който чрез мен ви умолява да Го опознаете и да се примирите с Него:

            2 Коринтяни 5:20 И така от Христова страна сме посланици, като че Бог чрез нас умолява; молим ви от Христова страна, примирете се с Бога.

 

            Бог умолява, Той не насилва, не се натрапва:

3 Царе 19:11,12  „Тогава Господ му каза: Излез и застани на планината пред Господа. И, ето, Господ минаваше и силен вятър цепеше хълмовете и сломяваше скалите пред Господа, но Господ не беше във вятъра. А след вятъра имаше земетресение, но Господ не беше в земетресението. А след земетресението - огън, но Господ не беше в огъня. А след огъня - тих и нежен глас."

              Тих и нежен глас – такъв е Божият глас.

Нали тоя бог си е техен .
Ние си нямаме проблеми с нашия Тангра .

В една книжка пишеше, че тангра създал вселената, вложил живот на земята, създал и маймуните, а от тях произлезли българите.
Маймунски произход!

Бог е Бог на всички народи, но избира един, който да запознае със Себе си. Дава им Закона си на Синай. И желае те да бъдат като Божии посланици между останалите по цялата земя. Светът чрез израелтяните да опознае Бога, Неговия характер и волята Му, изявени в Декалога.
Но израелският народ не оправдава Божието доверие. Възгордяват се като богоизбрани, а останалите народи смятат за втора категория хора. Стават дръзки, арогантни и забравят, че са зависими от своя Бог. А изпълнението на закона им става като ритуал: грешиш, колиш животно – изчистваш се; грешиш, колиш и... т.н. Създават допълнително и Талмуда. Така се заплитат още повече в законничество, като страхът и буквата стават водещи в живота им.

Затова Бог ги разпръсва по цялата земя и си избира един нов народ, който да Го представя пред света и с който сключва Нов завет. Народ, който се нарича по името на Божия Син Христос – християни. С тях Господ потвърждава закона Си от Синай, като го записва в сърцата им. Така те нямат нужда да разгръщат Талмуда, да четат буква по буква и да изпълняват. Те са свободни. Бог е вложил в сърцата им Закона на любовта и той става тяхно естество, техен живот.

Разказах го като приказка, но не е свободно съчинение. За всяко изречение има съответен пасаж или стихове от Библията.

Това, което намирам тук е различно от наивното християнство но бабите и повърхностното на младите.

Беше ми интересно да прочета... Поздрави, Ваня!

Предполагам, че Бог цени и наивното, и повърхностното (както ги наричаш) християнство. В Библията се казва: "Пътят на праведните е като видело на разсъмване, което се развиделява, докато стане съвършен ден." на различните хора капацитета да възприемат е различен: едни чуват Истината, приемат я и за тях това е - станали са "съвършен ден". Други продължават да четат, стигат до някъде и... до там им са възможностите; станали са ден. Трети продължават да изследват, изучават. Напредват в знания, във вяра и благодат. Но и трите категории Бог ги употребява според светлината и знанията, които имат.
Но тъй като никой не знае колко е капацитета му да възприема, всеки (трябва да) се стреми все по-нагоре и все по-напред. Защото Бог казва: "Ако знаеш да правиш добро, а не го правиш, грях ти е." Също и за знанията: Ако имаш възможност да научиш повече (от Библейските истини), а нехаеш, грях ти е.
Така че - щом ти е интересно, значи имаш капацитет да превъзмогнеш наивното и повърхностното християнство и да навлезеш в по-дълбоки води.
Пожелавам ти успех!

Радвам се, че съм предизвикала интереса ти по тези въпроси.
Поздрав и за теб, мило.

1 Истина, истина ви казвам, който не влиза през вратата на кошарата на овцете, но прескача от другаде, той е крадец и разбойник.
2 А който влиза през вратата, овчар е на овцете.
3 Нему вратарят отваря; и овцете слушат гласа му; и вика своите овце по име и ги извежда.
4 Когато е изкарал всичките свои, върви пред тях; и овцете го следват, защото познават гласа му.
5 А подир чужд човек няма да следват, но ще побягнат от него; защото не познават гласа на чуждите.
6 Тази притча им каза Исус; но те не разбраха какво им говореше.
7 Тогава Исус пак рече: Истина, истина ви казвам, Аз съм вратата на овцете.
8 Всички, които са дошли преди Мене са крадци и разбойници; но овцете не ги послушаха.
9 Аз съм вратата; през Мене ако влезе някой, ще бъде спасен, и ще влиза, и ще излиза, и паша ще намира.
10 Крадецът влиза само да открадне, да заколи и да погуби: Аз дойдох за да имат живот, и да го имат изобилно.
11 Аз съм добрият пастир; добрият пастир живота си дава за овцете.
12 Който е наемник, а не овчар, и не е стопанин на овцете, вижда вълка, че иде, и, като оставя овцете, бяга; и вълкът ги разграбва и разпръсва.
13 Той бяга защото е наемник, и не го е грижа за овцете.
14 Аз съм добрият пастир, и познавам Моите, и Моите Мене познават,
15 също както Отец познава Мене, и Аз познавам Отца; и Аз давам живота Си за овцете.
16 И други овце имам, които не са от тая кошара, и тях трябва да доведа; и ще чуят гласа Ми; и ще станат едно стадо с един пастир.
17 Затова Ме люби Отец, защото Аз давам живота Си, за да го взема пак.
18 Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам. Имам право да го дам, и имам право пак да го взема. Тая заповед получих от Отца Си.

Благодаря ти за този цитат. Целият е прекрасен и много показателен за характера и любящото сърце на Исус Христос. Но този стих ми е любимият:


Каква невероятна любов!
Милост, прощение и благодат. Защото "Господ не гледа на лице. Господ гледа на сърце." - казва в 1 Царе 16:7
И още един стих се сещам:

Исая 11:3-4
3. ... няма да съди, според каквото гледа с очите си,
нито ще решава, според каквото чува с ушите си;

4. а с правда ще съди сиромасите
и с правота ще решава в полза за смирените...

Прекрасен и слънчев есенен ден ти пожелавам!
:)))

когато чух тези думи сърчицето ми примря от радост.Хора чуите Бог ни обича.Благодаря Ваня

И аз благодаря. Виж това:
http://vandela007.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/10/05/.563216