Преминаваме към изследването на втория белег.

   

      2.  Малкият рог се появи между другите десет рога, след като те вече бяха застанали здраво на главата на четвъртия звяр.

  “А за десетте рога, те са десет царе, които ще се издигнат от това царство; и след тях ще се издигне друг...        

                                                                                (Даниил 7:24 )

      Според пророчеството малкият рог се издига и става сила след появата и установяването на десетте рога. Това според буквалното тълкуване означава, че Църквата ще се издигне като едно друго царство едва след разделението на Римската империя и ще се основе на територията на европейските  държави. Какво ни казва историята?

       Разделението на Римската империя завършва в 476 год. Източната част от нея остава да съществува под името Византия, а западната се разделя на множество държави. По същия начин се формира и християнската църква: Западна – със седалище Рим, и Източна – със седалище Константинопол. След разгрома на Западната Римска империя римските епископи  (папите) остават единствените представители и защитници на християните не само в църковно, но и в политическо отношение. Към тях се обръщат за помощ и съдействие всички християни. Това засилва апетита им за повече власт и слава. Особено изявено папите започват да проявяват своите властолюбиви стремежи след V век.

          Успехът им е пълен, когато в 533 год. император Юстиниян издава кодекс (наречен Юстиниянов кодекс), в който систематизира съществуващите закони в империята. Към този кодекс той прибавя и две официални писма, в които обявява римския архиепископ за “глава на всички християнски църкви” и “глава на всички святи свещеници на Бога.”  Папата става най-крупната фигура на Запада. Той придобива териториални владения  и постепено стига до политическа и религиозна деноминация в Европа.

          Издиганито на единадесетия рог е неоспорим факт и то става след като десетте рога са вече установени на територията на  Римската империя.

        Историкът Шаръл Пишоп в своята книга “Ватиканът”,  която папа Йоан XXIII е имал за настолна, описва Църквата като “религиозно-политическа власт”, която се появява в момента на разделението на Римската империя, като нейна естествена  наследница: ”Що се отнася до папството, то беше решително заместило в Рим императорската власт. Станало най-големият обществен и политически авторитет в Италия, единствен арбитър между римляни и варвари, папата... се превръща съвсем естествено в княз на римляните. С това започва неговата светска власт. Политическото господство на римския  епископ, глава на вселенската църква, изглеждаше реално, твърдо и всепризнато от всички.” 

        Карл К. Екхардт в „Папството и светските дела” пише:  „Под Римската империя папите нямаха светска сила. Но когато империята бе дезинтегрирана и нейното място бе заето от определено число сурови, варварски царства, Римокатолическата църква стана независима от държавите не само в религиозните работи, но доминираше и в светските дела.”

 

 

     Така е изпълнен и втория белег, описващ малкия рог, като издигнал се след другите държави от разпадналия се Рим.   По неоспорим начин  той се препокрива с Римската църква. Но остават още  осем. Дали  историята ще наложи своето вето и върху тях...

                                            Ще видим

 

Обичам да чета написаното от теб ,Ваня . Научавам винаги нещо ново ,
потвърждават се бегло прегледани факти ,открива се връзката между
история и религия ...
Поздрав и приятен ден !

Дори само ти да ме четеш, ще пиша!