Между учениците на Исус е имало и много образовани, и много семпли хора. Както впрочем и до ден днешен: има вярващи учени –  нобелови лауреати, а също и хора без образование. Има богати и бедни; болни и хора в крепко здраве; щастливи и такива, преживели тежки загуби...

             Тогава? От какво зависи някои да тръгнат след Исус, други до Го отхвърлят? 

 

           Исус идва на земята, за да посее в сърцата на хората семенцето на един копнеж по Небесното царство. Неговите сънародници – евреите обаче не разпознават в лицето на Исус Месия и очакват Той да стане цар на земята, а те да са най-близките му поданици. Ето какво им казва Исус в отговор на това очакване: Мат.13:37

           3. И им говореше с притчи, като казваше: Ето, сеячът излезе да сее;

           4. и като сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха.

           5. А други паднаха на скалисти места, където нямаше много пръст;  много скоро поникнаха, но нямаше дълбока почва;

           6. и когато изгря слънцето, прегоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха.

          7. Други пък паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги заглушиха.

          8. А други паднаха на добрата земя и дадоха плод - кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет.

 

          Всяко семе носи в себе си зародиш, в който е скрит живот на едно растение. Така и в Божието слово има живот: „Думите, които съм ви говорил, дух са и живот са”, казва Исус в Йоан 6:63. 

           Исус е сеячът, а Божието слово – семето, нека видим и тълкуванието, което самият Христос дава и очаква всеки да намери мястото си в нея. Нека и всеки, който чете тук, да намери своето място:

 

         СЕМЕНАТА НА ПЪТЯ

        18. А сега чуйте значението на притчата:

        19. При всеки, който чуе словото на царството и не го разбира, идва лукавият и грабва посятото в сърцето му; той е посятото край пътя.

        Посятото край пътя семе е попадналото в сърцата на незаинтересовани слушатели. Те слушат словото, но не го разбират и не усещат, че то отправя призив към самите тях. Не осъзнават своята греховност, нито чувстват потребност от покаяние. Самооценката им е толкова висока, че тяхната собствена правда им е достатъчна и отминават вестта за Христовата благодат като нещо, което не се отнася до тях. Както птиците изкълвават семената от пътя и от тях никога не поникват растения, така лукавият грабва посятото в сърцата на невнимателните слушатели и отмъква семената на Божествената истина от душите им.

            Сатана  отклонява хората от Спасителя, като насочва вниманието им към несъществени неща. Например: избора на думите на говорителя или към маниера му на говорене (жест, поза), външния му вид; изваждат думи и изречения от контекста, за да критикуват със саркастични забележки чутото.

             В такива хора доброто семе не покълва и сатана го отнася.

 

         СЕМЕНАТА НА СКАЛИСТИТЕ МЕСТА

        20. А посятото на скалистите места е онзи, който като чуе словото, веднага с радост го приема;

        21. корен обаче няма в себе си, а е привременен; и когато настане скръб или гонение поради словото, веднага отпада.

        Посятото на на скалисти места семе пониква, но много бързо

изсъхва, защото под тънкия слой почва има скала. На такова място корен не се пуска. Това са хора, на които христовото учение харесва, те с радост го приемат, но в последствие им идва тежко: „И така, мнозина от учениците Му, като чуха това, казаха: Тежко е това учение; кой може да го слуша?” (Йоан 6:60)  Такива хора предпочитат да се доверяват на себе си; разчитат на добрите си дела и отношение и с това се чувстват силни. 

               Други пък се заблуждават, че чрез религията животът им ще протече гладко, леко и без пролеми но остават разочаровани, Исус никога не е казвал, подобно нещо. Напротив, казва в 1 Коринтяни 15:19 „Ако само в този живот се надяваме на Христос, то от всички човеци ние сме най-много за съжаление.”

               И още: Йоан 15:20 „Помнете думите, които ви казах... Ако Мене гониха, и вас ще гонят.”
               И пак: Деяния 14:22 „...и утвърждаваха учениците, като ги увещаваха да постоянстват във вярата, и ги учеха, че през много скърби трябва да влезем в Божието царство.”

 

 

                СЕМЕНАТА МЕЖДУ ТРЪНИТЕ   

           22. А посятото между тръните е онзи, който чува словото; но грижите на този свят и примамката на богатството заглушават словото и той става безплоден.

          Грижите на този свят също могат да са причина да отклонят хората от Бога. Нито една прослойка не е освободена от тях: богатите са загрижени да запазят и увеличат богатството си; бедните се борят за единия хляб. Вместо да уповават на Бога, те се изнуряват от труд и грижи. Христос не може да поеме бремето им, защото те не го полагат в ръцете Му. Така житейските проблеми вместо да ги доведат при Спасителя, те ги отдалечават от Него. Толкова много се увличат в работа, че нямат време за молитва, а колко повече за Божието слово. Така семето на Словото не може да даде плод, защото жизнените сили са насочени към подхранване на светските плевели.

 

             До тук открихте ли себе си? В първия случай от семето въобще не пониква растение; във втория – пониква, но не пуска корени и изсъхва; в третия – пониква, пуска корени, но в последствие тръните го заглушават. И в трите случая няма плод.

             В последния, където семето попада на добра почва, израства здраво растение и дава плод. 

 

                    СЕМЕНАТА НА ДОБРА ЗЕМЯ

               23.А посятото на добра земя е онзи, който като чуе словото, го разбира; който и дава плод, и принася - кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет.

            Слушателят, сравнен с добрата почва, приема Словото като Божие: „Ние непрестанно благодарим на Бога за това, че като приехте чрез нас словото на Божието послание, приехте го не като човешко слово, а като Божие слово, каквото е наистина.” (1 Сол.2:13)

         Хората, които дават плод, биват преобразени чрез общението с Бога посредством изследването на Писанията, а резултатите от това се разкриват в един христоподобен характер и живот. Всички, които приемат Божието слово, биват подложени на трудности и изпитания, но истинският християнин не се плаши, не се изпълва със съмнение, нито губи надежда...

          Въпреки, че от сега не можем да видим края, нито да схванем целта на Божието провидение, ние се доверяваме на обещанията Му и с увереност очакваме тяхното изпълнение.

          

            Накрая – един стих от Библията, който много обичам: Йоан 7:17 Ако някой иска да върши Неговата воля, ще познае дали учението е от Бога, или Аз от Себе Си говоря.

           Не казва: „Ако някой познае Божието учение, ще върши Неговата воля”, а казва: „Ако иска някой да да върши Божията воля, Бог ще го направи да познае дали учението е от Него.”

           Всичко е въпрос на настройка. Ако си готов да признаеш първенството на Бога в живота си; да се оставиш на Неговото влияние, на Неговото ръководство и да вършиш Неговата воля, Той ще ти даде мъдрост да разбираш Словото Му и ще ти даде сили да го живееш.

 

            И последно: понякога семената попадат на добра почва, но ако дълго време не вали дъжд, те остават в почвата дакато напоителната влага ги събуди за живот. За това се сетих това лято, когато си засях едно цвете, но саксията остана малко празна, затова пресипах още пръст от една друга, в която преди две или три години имаше калдъръмчета. И като си полях цветето, поникнаха и калдъръмчета. Колко време са чакали почва с живителната влага, за да възкръснат за нов живот!

            Така е и с хората. Може да минат години, но щом почвата в сърцата им е благоприятна, семето ще поникне и ще даде плод!

"Така е и с хората. Може да минат години, но щом почвата в сърцата им е благоприятна, семето ще поникне и ще даде плод!"


А може би е обратно, не хората чакат дъжда, а Сеячът чака почвата в сърцата им да стане благоприятна, готова да расте и да даде плод? И тогава излива Светия Дух върху тях.

Дааа! Може би си прав, АН1.
Дъщеря ми казва: "Бог избира времето, когато да ни се открие в пълнота. Не по-рано, за да не го отхвърлим."
Ние можем само да гадаем, Истината е у Бога.

Христос не случайно използва повата за да опише различните ответни реакций. Бог е този който сее и прави семето да расте, но една почва е благоприятна ако се обработва правилно. И това смятам че казва основно Христос: Неспирайте да сте благоприятна почва за словото.
Лука 8:15 "... държат го в искрено и добро сърце, и дават плод с търпение."