В евангелието от Матей, 25-та глава Исус разказва една притча за овцете и козите:  „...и ще рече на овцете, които са от дясната Му страна: Дойдете вие, благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас... защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте; гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и ме споходихте.

          Тогава праведните в отговор ще Му кажат: Господи, кога Те видяхме гладен и Те нахранихме или жаден и Те напоихме? И кога Те видяхме странник и Те прибрахме? Или гол и Те облякохме? И кога Те видяхме болен или в тъмница и Те споходихме? А Царят в отговор ще им рече: Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тия най-скромни мои братя, на Мен сте го направили.”  (Матей 25:34-40)

           Ще ви разкажа за една моя приятелка, която никога не се бие по гърдите, че е християнка, а още по-малко, че е праведна. С нея се чуваме честичко и си разказваме една – друга как е минал денят ни.

          Та...преди няколко дни неин близък, притеснен й се обадил, че има нужда от помощ. Той е възрастен, а трябвало да се справи с институции като банки, агенция по вписванията, окръжен съд, адвокати и не знам още къде. Попълване на документи, откриване на сметка, ходене от учреждение в учреждение, всички тия неща го затруднявали и той я помолил ако е възможно да му помогне.

          Тя не се колебала дълго, заредила малко бензин и тръгнала. Доста работа свършили, но когато станало обяд,  разбрала, че възрастният човек няма пари и за хляб. Погледнала в портмонето си – 80 лева. Дала му 50 с надеждата, че ще се справи някак си до заплата с останалите 30.

          Привечер, когато си тръгнала обратно, вече се свечерявало, а навън се оформяла буря с дъжд. Защитена в колата си, карала бавно и внимателно. На едно място фаровете й осветили два силуета, които сякаш й махали като за стопиране. Отминала, но двете фигури били дребни, като на деца; на заден се върнала, отворила прозореца – наистина очаквали помощ: баба и внучка.

         Приятелката ми ги качила. Те били притеснени; понамокрени от дъжда и повече уплашени казали, че искат да ги остави до... еди кой си разклон. „А от там нататък къде ще ходите?” – попитала приятелката ми. „Ами от там до село е близко –  казала бабата. – Ще стопираме някой друг, а може и пеш да си идем.”  

        Тъмно, буря, дъжд и една баба с внучка! Приятелката ми набързо взела решение. На разклона видяла една табела, на която едва се четяло името на селото и без да им казва, продължила нататък. Те съответно се възпротивили, не искали да я отклоняват толкова много, но накрая утихнали. Селски път –  грапав, неосветен, с дупки и локви, но все пак пристигнали до къщата.

         Както се подразбира, историята завършила със сълзи на благодарност и прегръдки.

 

         За това си спомних днес, когато прочетох в едно четиво: „Добротата е езикът, който дори хората, които не могат да чуват или да говорят, могат да разбират.”

 

         Езикът на добротата:  „Гладен бях и Ме нахранихте... странник бях и Ме прибрахте... – когато сте направили това на един от най-скромните, на Мен сте го направили.”

          

         Гордея се с моята Приятелка; благословена съм, че я имам!

Да си жива и здрава и ти и приятелката ти! Колко хубаво си го разказала, благодаря ти. Стана ми топло и светло.:) Така е, както си го казала. От външно, обредно религиозен до дълбоко набожен човек има разлика. Понякога тя е огромна. Поздрави и всичко добро от сърце. Странно... Днес всички мислим за доброто. Прекрасно си го нарекла "Езикът на добротата"...

kogato obi4a 4ovek razbira dori samo s pogled-bez dumi

Прекрасно си го разказала! Бог да бди над теб и над твоята приятелка! Бъди жива и здрава!

И още по- силно и вълнуващо е описаното от теб преживяване
на приятелката ти ...Има и други такива случаи ,има много добри хора
и ще има ,докато има вяра и любов в сърцата и топлина в душите .
Благодаря ти за този разказ ,мила !

И аз ти благодаря, Наде! "Днес всички мислим за доброто" - си ми писала. Чудесно! Каквото мислим, това и правим. Хубаво е...
И хубава лятна неделя ти пожелавам!
:)))

ДА - ЕЗИКЪТ НА ЛЮБОВТА!
:)

Амин! Нека да е както си ми го пожелала.
Нека Бог бди и над теб, и твоята малка сладуранка.
:)

Да, Таня, има такива хора; те блестят като бисерчета. Понякога не могат да се различат между фалшивите стъкълца, но както и ти казваш, истинските се познават по вярата, любовта и топлината в душите и сърцата.
Желая ти здраве и много радост!
:)))

,,Ruka ,koqto dava-ne obednqva.."mislq,4e v nqkakva pesen sum go 4ula,no e svetata istina!!
Ima nai-razli4ni xora i dobri i lo6i..no koi moje da kaje ,koga edin 4ovek e lo6 i koga e dobur..Nikoga ne se znae..
Pregrudka za teb i spokoina nova sedmiza ti pojelavam:)))

важното е, че такива хора още не са се свършили, има ги и ще ги има. Малкото добринка в днешния лош свят е като голяма светлина. Хубава седмица от мен!

"По плодовете им ще ги познаете" - казва Библията.
Прегръдка и от мен!!!
:))))

Ааааа! Ти се появи? Къде беше, бързо казвай!
На море или на планина; по света или у нас?
И на теб приятна седмица!
:)))

ето това ми харесва много .навярно и ти си като твоята приятелка-нека бог да ви благославя!

Моята "приятелка" е дъщеря ми :)