Не мислете, че не харесвам тези приказки. И на мен като дете са ми били любими, но като си помисли човек: колко успешно учим децата си да издигат красотата в култ! Колко много приказки са основани на физическата привлекателност! Ето например:

      1.  Грозното патенце. Нещастното пате, което било отхвърлено от по-красивите си родственици. Като символ на всяко непревлекателно дете, грозното патенце било разстроено поради уродливата си външност. За щастие в него се криел красив лебед, което станало ясно, когато патето пораснало.

    Историята не описва обаче съдбата на грозните патенца, които си остават грозни и като пораснат! Колко ли деца очакват като пораснат да се окаже, че в тях е скрит красавец или красавица, както в грозното пате – красив лебед, но нещата само стават още по-лоши през юношеството?

           2.Спящата красавица. А защо тази приказка не е за Спящата грозница? Защото в този случай принцът никога нямаше да й обърне внимание и нямаше да я събуди с нежна целувка. Той щеше да остави една грозничка принцеса да продължава да спи. Красотата на царската дъщеря е важна за романтичната приказка.

     3.Рудолф – еленчето, което има странен нос и поради това е отблъснато от другите еленчета. Те му се смеят, наричат го с обидни имена и не му позволяват да се включва в игрите...

          4.Слончето Дъмбо. Той  бил осмиван за това, че имал големи, провиснали уши, докато не започнал да лети с тях...

          5.Снежанка и седемте джуджета. Злата царица задала съдбоносния въпрос: „Огледалце, огледалце, я кажи, коя е най-красива на света?”  Мотивацията на нейния въпрос е ясна: най-красивата е най-благородна, най-ценна...

          6.Пепеляшка. Основната разлика между Пепеляшка и нейните сестри била красотата. Пепеляшка била окъсана и рошава, но красива, докато и най-скъпите бутикови дрехи не можели да скрият грозотата на нейните сестри.

 

       Ето и няколко извадки от едно списание:

-  Проучване доказвало, че оценките в училище се влияят от привлекателността на детето.

     -  Когато на възрастни били показани снимки на деца и били помолени да разпознаят детето, което е нарушило дисциплината в клас, възрастните били склонни да изберат по-грозните деца за нарушители. По същия начин по-грозните били считани за по-нечестни от по-красивите.

      - Според друго проучване начинът, по който повечето учители наказват провинение в дисциплината, е свързан с привлекателността на детето. С други думи, при едно и също провинение, по-красивото дете е наказвано по-малко, отколкото грозният му съученик.

       - Влиянието на физическата привлекателност е добре установено и в детската градина. Красивите тригодишни деца са много по-популярни сред връстниците си дори на тази крехка възраст.

 

         Едно грозно дете всеки ден се сблъсква с усещането за по-долно качество и няма никакъв изход. Не може да обвини никого. Не може да промени нищо.

         Не може нито да обясни, нито да се извини. Дори не може да се скрие. Където и да отиде, го преследват жестоките послания, изпращани му от думите или погледите на тези около него: „Ти не си харесвн, ти си един провал; ти си различен, смотан, мразят те; ти не струваш нищо!” И с течение на времето гласовете стават все по-силни и по-силни, докато писъкът им заличи всички други звуци в юношеския ум: „Няма надежда, аз съм обречен грозник!”

                                (продължава)

приказките са кръвожадни и страшни, дотолкова, че аз например избягвах да разказвам голяма част от тях на детето си.
Валя

какви приказки й разказвах... (тя по някога наднича тук)
:)))

Да, едно дете и едно примитивно и твърдо материално общество (като нашето) може да ги приеме в прекия им смисъл, но всъщност те са символ... Показват как човекът твори красота, как преобръща живота си от грозно нещо - в красиво. Всеки е грозен в един или друг аспект. А за да се разбере нещо и да влезе в подсъзнанието - е най-лесно да се използват ежедневни примери. Какъв по-добър и лесен пример от физическата грозота? Красавицата и Звяра са също добър пример - да успееш да обикнеш въпреки грозотата и по този начин да направиш обичания красив, той да се превърне в принц (както и жабата, която става принцеса)...

Бог изпраща всеки с мисия да покаже и изяви най-красивото от себе си. Може би знае на кого да даде повече физическа привлекателност и на кого по-малко...:) Поздрави!

че Красавицата и звярът е приказка от ДРУГ ТИП. Тя наистина показва, че не красотата е критерий за обичащия и че непривлекателния може да бъде красив, погледнат с очите на любовта.
Съгласна съм и с това, че Бог има специални дарби и план за всеки отделен човек.
Благодаря ти.

Страхотна тема си написала, за която може да се пише страшно много и дискусира. Тема докоснала много деца, а също и по-голями. Затова аз постоянно учех децата си, сега и внучетата, че човек се уважава и обича по сърце, а не по красота. Не красотата краси човека, а неговото добро сърце. Поздравление за прекрасния постинг.

За мен това е "вечна" тема (ако си чела историята на живота ми в първоначалните постинги).
И аз мислех, че ще има повече дискусии...
Ще разкажа и една моя история. :)))

Това е много точно казано! Навежда ме на мисълта, че всичко, погледнато с очите на любовта, е красиво... А ако наистина има грозни същества - то това ме кара да мисля, че все още няма достатъчно любов в нашия свят... Да се надяваме това да се коригира някога... Думите ти ме накараха да се замисля, че не в грозотата е проблемът, а в липсата на любов...

що бре?! ти да не си горда?! мен още ме гледат с недоумение, ако се случи да споделя...

:)))) закачам се. варно е, така ме гледат, като едно грозно пате, но аз за секунда не съм съжалявала за всички вицове на абсурда, които ме приспиваха :) )))

но от тогава... калникът ми много трака ;) ))))

Приказките за деца, стиховете за деца си имат основна задача да обличат и обясняват страховете на децата, отношенията, в които изпадат или ще... и т.н.

мда, грубо казано, но все пак те не изкривяват съзнанието на децата, а го подреждат като за обществото, което ги очаква...

не бъркай етика и естетика... ;Рр

все плодове, ама все пак круши и ябълки ;))) /ти си ме учила/

извинявай за щурмуването на блога ти, ама се присетих нещо: каляне в локви... на теб какво ти говори това? :) ))))

И знаете ли, защо са любими?
Защото винаги имат щастлив край! "И заживели весели, щастливи..."
Колкото и вещици, баби Яги, вълци, змеьове да има в приказките винаги Доброто побеждава злото...
ЕТО, ТОВА СЕ ХАРЕСВА НА ДЕЦАТА!

Преди време прочетох това:

http://frina.blog.bg/izkustvo/2009/10/14/prikazkite-za-vyzrastni-koito-ne-ni-razkazaha.415529

В днешно време хората имат склонност винаги да анализират, критикуват, разпъват на кръст! Всичко се отрича - приказките, историята, героизма...
Просто, ... защото героите трябва да са злодеи и приказките винаги да завършват с лош край!
Съвремието ни е такова - негативно!
Хората, на които в детството не са им чели приказки, нормално е да ги отричат.
Те не са живяли в приказния свят, той им е чужд, смешен, нелогичен!
По-естествено им е да четат жълтите хроники, крими истории - кой къде, кого убил, изнасилил, измамил - все приказки от реалния живот...
с лош край обаче!!!
...
:*
фея

не ние казваме кой е грозен и хубав а еволюцията ние накрала да харесваме определени симетричности.А затова защо си мислим че грозното дете е лошо,ами нормално когато едно дете е грозничко хората не му се радват много/заради еволюцията де/ и то обикновенно търси други начини за привличане на внимание,затова и лошите в приказките са грозни ,защото нещо ги е подтикнало да станат такива,тоест първо си грозен а после лош.Но това не е закон,просто мои си мисли,но нека се замислим рядко има някой много красив който да е злобен лош крадец и рецидивист.Обаче това е нормално ,защото ако един красив човек си намира по-лесно работа то по-грозния в един момен дали с изобретателност,амбиция или злоба също трябва да си изкара хляба от някъде.

Аз също съм съгласна, че проблемът е в липсата на любов, но не мисля, че това може да се промени глобално, за цялото човечество.
Затова Бог ще се намеси по Неговия си начин...

Не ми се извинявай, даже се радвам, че "щурмува" блога ми, но това за локвите не си го спомням...

Благодаря ти за коментара. Точно така е - обичахме, а и сега с удоволствие гледам по телевизията приказки, защото имат добър край. Нали като нещо много ни хареса, казваме: "Хубаво като приказка!"
И нали разбираш, аз не критикувам цитираните приказки, но не ми е все едно за грозните патенца, които в последствие не стават лебедчета; просто тяхната житейска приказка не е с дъбър край и от тази ситуация някои успяват да компенсират с друго и да излязат; но по-семплите, по-чувствителните страдат до края на живота си. Те остават излъгани, не вярват на приказки....
Имат нужда от нашата подкрепа и любов. Имат нужда да ги харесваме такива, каквито са.
Така.....

Така ееееее! Красотата влияе. Когато ни избират за някъде, с еднакви възможности, по-голям шанс има по-привлекателния. Две думи няма.
Грозният се обижда, натъжава, даже и озлобява. И - колко му е да реши да си отмъсти и в края на краищата да стане лош!
И аз като теб щи кажа: това не е правило, но дава донякъде обяснение защо грозните са лоши (понякога).