Може би си спомняте с какво възхищение описах един залаз в Скиатос в предишен постинг. И си помислих: как Бог е вложил в човека усет за красота! Не всички сме еднакви; не всички харесваме едни и същи неща, но има такива, които почти всички харесват. Например  залезът, макар и различен, всеки ден е красив; буди възхищение и е описан от всеки поет. Цветята, малките котенца, сгради като Тадж Махал, музика... какво да изреждам! Има неща, които просто са красиви.

             А хората? Има много красиви хора, има и не чак дотам, а има и... грознички. Влияе ли красотата на избора ни на хората, с които общуваме?

             Като дете си бях направила списък с най-красивите хора, които съм виждала. Бройката едва ли е имала десет имена, но на първо място в списъка ми беше една артистка  от Шуменския турски театър – Байсе Шишкова се казваше, още й помня името. Сигурно всяко дете и тийнейджър си има списък, албум и какво ли още не с разни красоти.  А и възрастните не правят изключение...

             В тази връзка ето какво намерих в Библията: един стих от книгата Левит 21:21  „Никой от потомството на свещеника Аарон, който има недостатък, да не пристъпва, за да принася Господните приноси чрез огън. Понеже има недостатък, не бива да пристъпва, за да принася хляба на своя Бог.”

              Когато прочетох този стих, изпитах смесени чувства. С разума си разбирах, че Първосвещеникът е символ на съвършения Христос и като такъв той трябва да бъде без външен недостатък. Разумът ми приема това. Но за миг се поставих на мястото на някой мъж от свещенически род, който е имал нещастието да се роди с някои от изброените в книгата Левит физически недъзи: „сляп или куц, със сплескан нос, или уродлив, със счупен крак или счупена ръка, гърбав или джудже, с повредени очи или с гнойни рани, с лишеи или келяв” (Левит 21:18-20 )

             Зная, че Бог обича този човек точно по същия начин, както обича и мис Свят. Но представете си как е изглеждал той в очите на евреите: недостоен, нисш, грозен, отблъскващ. И защо? Защото нещо във външността му се е различавало от другите. Едва ли някой се е запитвал: този човек честен ли е, добър ли е, отговорен ли е? Оценявали предимно неговата външност. И в крайна сметка – той се явява недостоен да служи в Божия храм.

             И така: важна ли е красотата?  Защото „...никой, който има недостатък, не може да служи в Божия храм...”

 

        (следва продължение)

Влияе ли красотата на избора ни на хората, с които общуваме?

Със сигурност помага при първото впечатление...
"По дрехите посрещат - по ума изпращат! - народна поговорка.
Но за общуването, определено трябва нещо много повече - ум, разум, логика, искреност, умение за изслушване, толерантност, съобразителност, комуникативност...
...
:*
фея

Когато човек има някакъв недъг.
Човек не може да свикне с любопитните погледи, намеците, подигравките, даже със съжаленията и още много неща, произтичащи от неудобството да си уродлив...

Аз харесвам със сърцето си и не съм имала проблеми . А и в най- некрасивото
можеш да откриеш нещо силно привлекателно и пленяващо - дали ще е поглед ,
огън в очите ,нежно докосване ...винаги се намира нещо красиво .
Важна е преди всичко красотата на душата .
Поздрави и прегръдки ,Ваня !

Така е, човек може да се полъже по външния вид, но после да разбере истината и да се разочарова.

Със сигурност е така. Подигравачите няма да свършат, но има много хора, които ще приемат различния такъв, какъвто е и ще го обичат не защото е съвършен, а въпреки, че не съвършен.
Това, че в старозаветно време някои не са били подходящи за Първосвещеническа служба, не значи, че Бог обича другите по-малко.
Поздрав!

Права си! Една моя приятелка казваше: "За да харесаш някого, трябва да има нещо, за което да се хванеш." Както казваш ти: поглед, докосване... и най-важното - красотата на душата.

В Библията има доста противоречия... Красотата е нещо относително... Идеалът за красота се е променял през вековете...

Кажи ми моля, едно от всичките противоречия в Библията.
С останалото, което си написал, съм съгласна.
Поздрав и на теб!