Стигнах към края на моята история. Остана да ви разкажа за още едно мое преживяване – няколко месечно гостуване в Италия в семейството на една от любимите ми братовчедки.

              Тя е цигуларка, а съпругът й – инженер във Фиат. Живеят и работят в Падова. Дъщеричката им също е цигуларка, концерт майстор в Парма.  А общо двете – майка и дъщеря свирят в „Kreativ ensemble“;  концертират в цяла Италия и в цял свят.

            През цялото време братовчедка ми си ходеше „на работа”, а аз ходех с нея. Не пропуснах нито един кнцерт, даже и репетиция. Сложих „на работа” в кавички, защото според мен това е повече удоволствие, отколкото работа, но това е друга тема.

           Веднъж на една репетиция със стринка (майката на братовчедка ми) решихме да я чакаме в близката сладкарница. Пастичка, нектарче, стринка – кафенце; накрая да платим.  И...ужас! Не съм си взела портмонето. Три пъти прерових чантата – няма го. С моя никакъв италиански и притеснението, че може да съм си загубила портмонето, се опитах да обясня на сервитьорката ситуацията. Отворя си устата, то излиза гръцко! Както и да е, разбраха ме хората и аз разбрах, че ще ме изчакат да изтичам до съседната сграда.

            Отидох, там пък друг проблем. Репетицията още върви. Жената-портиерка не ме пуска. Не можело по време на репетиция да търся никого! Тогава пак на италианско-гръцки и с жестове обясних за какво я търся. Служителката се смили над мен, попита колко евро ми трябват и спаси положението.

             (Сещам се един виц: чужденец пита нещо български полицаи на английски. Те не го разбират, той пита говорят ли френски. Не! Немски – не. И италиански сигурно не са знаели... Човекът си тръгнал. Единият полицай казал: „Видя ли, бе! Поне един език за знаехме, щяхме да се оправим!”  „Ай, стига, бе! – казал другият –  Тоя като знаеше толкоз  езици, оправи ли се?”)  

              Братовчедка ми имаше доста свободно време и освен, че се радвахме една на друга и все не можехме да се наприказваме,  ме води и на много места.

             Ходихме на гости у техни приятели – италианци; водиха ме на срещи, организирани от Българо-италианското дружество.  Даже ходих на един митинг на италианските комунисти в Падова, защото цялото семейство на братовчедка ми са комунисти. А тя пък ми върна жеста, като дойде с мен на църква. 

              Посетихме много музеи, катедрали, къщата на Данте; кула, изписана цялата от Джото. Няма да описвам къде какво. Само ще кажа, че в Бусето, родното място на Верди (село Ронколе),  в театър „Верди” – запазен до днес и реставриран, бяхме на концерт. Обстановката, акустиката, музиката, този стар театър! Човек се чувства особено на такива места... Беше впечатляващо, неповторимо! Сякаш бях пропътувала назад с „машина на времето”.

               Италия цяла е един музей: ходих във Флоренция, Венеция, Парма, Бусето, Верона, Болцано... Само в Рим не бях и папата не видях J.  Братовчедка ми и съпругът й са чудесни екскурзоводи. За 31 години направо са се специализирали да развеждат роднини и приятели!

 
Забелязвате ли крилцата зад раменете ми, ще ставам ангелче. (Домът на братовчедка ми, столът е произведение на изкуството)

              От днес нататък разказите ми няма да са спомени, а реалност.

              Днес е първият ден на остатъка от живота ми.

Заслушан във вълшебните звуци на цигулката, се пренесох с теб, там, в музея!
И някак си усетих носталгия, но и желание за Живот, днес!
Прегръщам си те топло Ванче, и Живей!

завидях заради Флоренция. Ама що са дни - напред са:)
И ти благодаря за "Севдана"!

Прекрасно е!

а остатъкът от твоя живот да е мноооого дълъг и все така изпълнен с пътешествия.

Надявам се е ясно, че на клипчетата са братовчедка ми и дъщеричката й - солистката в ансамбъла :)

Мила Тили, ще отидеш, щом искаш!
А "Севдана"с този ансамбъл е прославена в цяла Европа, някои щати на Америка, Япония и още...не си спомням.

Нали? Сама си завиждах...
:)))

Ох! Какво хубаво пожелание! Благодаря ти, да ти се връща!
:))))

Виж това, без връзка, почти (само ти и аз знаем)

http://comfy.blog.bg/drugi/2009/01/26/proekt-ili-cv-quot-selski-format-quot.282412

за първи път някой изобщо го споменава....

Не съм прочела още до половината, но стигнах момента, който искаше да ми покажеш...
Отивам да дочета...онемях, не го познавам...

Не, не цялото семейство, само аз и Жоро, и то италиански комунисти.
Станахме такива, след като констатирахме, че относно капитализма в БГ са ни казвали чистата истина.
А тука падаха от столовете, когато на въпросите им дали сме имали прахосмукачкa, им казвахме, че баща ми, работника, имаше апартамент, вила, кола, две дъщери с висше образование...
Промивали са им non stop мозъците, че при нас е нямало частна собственост. До ден днешен ми се налага да обяснявам, че нямаше "частна собственост на средствата за производство". Кой разбира, кой не...

Да, в църквата на Sant'Antonio, в която много обичам да влизам. Нали знаеш, че считам църквите за най-красивите храмове на човешкото невежие. И не пропускам църква - или свиря в тях, или ги разглеждам.
Помня, че там присъствахме с теб и майка ми на една литургия и докато майка ми, инвалида, и аз, атеистката, ставахме със стадото, ти, адвентистката, си оставаше седнала... Мисля, че те разбрах...разни религии, разни идеали...
Като дойдеш пак, този път ще те заведем в Рим , в San Pietro . И няма да слушаме нищо, само ще гледаме.
Чакаме те !