Един топъл януарски ден напуснах Гърция завинаги. Върнах се в България със смесени чувства. Радвах се, че съм си у дома, но сякаш бях на чуждо място. Не знам ни солта къде е, ни чубрицата, тенджерите... Къде да сложа моите книги, къде да си наредя дрехите. Събуждам се и ми трябва време, за да разбера къде съм. През деня обикалям стаите и не знам какво да подхвана в къщи; не знам какво да правя за вбъдеще...
После свикнах. Направих лек ремонт на апартамента; направих си книжарница с копирни услуги. Не ми вървеше много. Особено през лятото оборотът ми много падаше. Децата казаха: мамо, тези пари, дето ги изкарваш от твоята книжарница, ние ще ти ги даваме, затвори я и си гледай живота.
Затворих книжарницата и за пръв път в живота си се почувствах свободна. Не ходех на работа; децата големи, майка на село; аз – царица!
ЛЯТОТО НА 2009; Кали е почти колкото мен висока, а беше 9 месечна, когато се запознахме...
ТУК Е И БЕБА
И МАЙКА ИМ...
Имах една мечта: да отида на един от лагерите, които нашата църква организира всяко лято. Най-после имах пари и време да го направя, но реших това лято да се справя със стоката от книжарницата – трябваше да я разпродам тук-там по други магазини.
Е, така си и остана мечта лагеруването ми. На следващото лято майка си счупи крака и от тогава се грижа за нея.
С моите хора от Атина се чувахме от Коледа на Великден и от рожден ден на рожден ден. Винаги ме канеха да им отида на гости – когато искам и за колкото искам. И аз винаги им казвах, че не мога, защото майка е болна. Истината беше, че и с финансите вече не бях добре.
На петата година след като се бях прибрала в България, децата ми казаха: „Мамо, не може така, трябва да идеш да си видиш гръцките деца.” Един приятел на дъщеря ми, грък, преведе дневничето на Кали; синът ми ми купи билет за самолет; дъщеря ми рискува част от отпуската си, за да гледа баба си и...заминах за Атина.
Аги и Таки ме посрещнаха сърдечно, но децата бяха резервирани. Беба въобще не ме помнеше, тя беше на годинка, когато я оставих, но Кали... Кали ме беше позабравила или поне беше свикнала вече с новата жена, която се грижеше за тях. Непрекъснато исках да е до мене, да си говорим, да ми разказва, но... някак си усещах дистанция. Беше толкова пораснала! Толкова различна! Сигурно и аз такава съм й се видяла.
Когато бях в България, копнеех да я видя, а когато сега сме заедно, тя не се интересуваше. Не беше онова малко момиченце, което за всичко при мен тичаше. Гледах я отстрани и изпитвах мъка. Съкратих малко дните на престоя си. Казах, че искам да видя и Мила, и приятелките си от църквата.
Инъче си прекарвахме добре: всеки ден ходехме на плаж. Един следобед ме попитаха бих ли им направила от моите тиганички. Бих, разбира се! Беше ми приятно след пет години да се „развъртя” отново в кухнята, но нищо не беше същото.
Всяка вечер Таки ни водеше на местата, които преди често посещавахме; спомняхме с разни неща, смеехме се. А последната вечер, когато Аги и Таки четоха дневничето на Кали, и тримата плакахме. Аги ме прегърна топло и ме целуна, а Таки каза, че за да са толкова спокойни и възпитани децата им, се дължи на мене – с много мъдрост и търпение съм ги била възпитавала. Приятно ми беше да го чуя.
На другия ден Аги и децата дойдоха да ме изпратят на автобуса. Прегърна ме Аги, после Беба, накрая Кали. Притисна се до мен и каза тихо: „Няня му!” „Буби му!” – отговорих. Двете се разплакахме, после се качих в автобуса и...толкоз беше.
Ще си позволя да цитирам още веднъж само една страничка от дневничето на Кали:
Няня каза, че като порасна, ще мога да пътувам сама със самолет. Тогава ще си взема билет за София и...хайде в България! От София ще взема автобус за Шумен. Това е градът на Няня. А там на спирката ще ме чака тя. Като наближи автобусната спирка, аз ще гледам през прозореца. Няня ще ме види и ще си махаме с ръка дакато автобусът спре. После шофьорът ще отвори вратата. Аз ще се втурна към Няня. Тя ще ме прегърне, а очите й ще са пълни със сълзи от радост. И няма да може нищо да ми каже от вълнение. Само ще ме гледа, ще ме гали по косичката и ще повтаря: „Кали му! Моята Кали!”
Мисля, че този ден няма да се случи...
Правихме си много снимки, ето някои от тях:
Преображение на соления бряг (първа част...
Преображение на соления бряг (втора част...
Иначе - всички хора се променят, дори децата ни, с които сме живели постоянно, докато пораснат... Като се обърна назад, понякога се чудя дори за себе си - преди петнайсет години аз ли бях или не?:)))
Не се забравят тези мигове ,но децата са били малки ,
а и човек е устроен така ,че се сближава с тези ,с които е в момента ,
привързва се ,прилепва към новия живот . Това не значи ,
че е забравил или е забравен .Прекрасно описваш чувствата
и състоянията си ,много истински и образно .
Поздрави и хубав ден ,мила !
Като ми казваш така, започвам да вярвам, че може и да стане...
Много ме зарадва :)))
"Панта реи" - казват гърците. Всичко тече, всичко се променя...
Не се забравят тези мигове ,но децата са били малки ,
а и човек е устроен така ,че се сближава с тези ,с които е в момента ,
привързва се ,прилепва към новия живот . Това не значи ,
че е забравил или е забравен .Прекрасно описваш чувствата
и състоянията си ,много истински и образно .
Поздрави и хубав ден ,мила !
Така е, за съжаление - всичко е преходно на тази земя. "И най-милото ще отмилее; и най-близкото става далечно..."
Ние помним децата си; те ще помнят техните...
Спомените са хубаво нещо.
:)))
Да, чудесно е човек да дава любов. Това е най-ценното в живота.Когато даваме, тогава и ще получаваме, но не непременно от този на когото сме дали. Ако не очакваме ще е по-добре,тогава никога няма да сме разочаровани.
..............................................................................................
Но Шумен е градът в който живее моята сестра , която не съм виждала отдавна.
Сигурно и градът е вече променен. В мен нахлуха спомени от този град,които никога няма да се върнат.
Някои хора няма да видя, защото не са между живите, а тези които са живи са толкова различни...........
Удоволствие да чета постингите ти скъпа. Бог да те благослови . Амин.
:)))
22.10.2012 07:49
-====-
<a href=http://discounted-kamagra.blog.hr/>Kamagra Oral Jelly online consultation </a> - Buy c.o.d. Kamagra online Cheapest :.shop for Kamagra UK .:<a href=http://kamagra-now.blog.hr/>Kamagra te koop </a> - Kamagra in Groningen
30.10.2012 21:26
.:::.
Discount for Christmas <a href=http://kamagra-oral-jelly.blog.hr/>best Buy Generic Online Kamagra </a> - kamagra uk top 100 : Kamagra 100mg online ajanta pharma : Discount for re 5 7 % <a href=http://lowest-kamagra-prices.blog.hr/>prescription Kamagra online Cheapest </a> - kamagra zel
31.10.2012 12:29
.:::.
Discount for Christmas <a href=http://kamagra-fedex.blog.hr/>Kamagra Oral jel </a> - kamagra england law legal : price of kamagra : Discount for re 5 7 % <a href=http://kamagra-online-drug-stores.blog.hr/>Kamagra a us </a> - Buy now Kamagra Cheap online
2. Лале ли си, зюмбюл ли си, гюл ли си
3. AMENO
4. Усмихни се
5. 23 Псалм
6. 7 цвята
7. една сълза
8. Животе, мой!
9. Довиждане
10. Библията - ф.
11. Отец на всички
12. сбогуване с всички
13. Благодаря Ти, Гсподи
14. Добрият пастир
15. Учени за вярата си
16. Шуберт
17. Демис Русос
18. Бог да пази България
19. Шопен
20. класич. китара
21. Сиртаки
22. Тиха нощ
23. защо ми е толкова мъчно за фреди...
24. ФЕЯ след земетресението
25. Джери Франклин
26. сервиз за лаптопи
