„Наистина светлината е сладка. И приятно е на очите да гледат слънцето...” (Екл. 11:7)

              Тези думи от Еклисиаст могат да бъдат изречени от всеки. Дори един езичник може да възхвалява боговете на природата. Но Бог придава особен смисъл на всичко. Когато Го познаваме като Творец, като наш личен Приятел и Господ, гледаме Неговото творение през изпълнените с благодат очи.

            А колко будеща възторг красота има в това творение! Въпреки че сега е обезобразено и помрачено от злото и греха, то носи печата на своя благороден Творец.

          Обичам светлината! Обичам първата искра на деня; ранните лъчи, отразяващи се в стъклото на прозореца ми, покривите на къщите и росата в тревата; мощната яркост на деня; меката светлина на вечерния здрач.

          За един прекрасен залез ще ви разкажа сега. Сигурно хиляди хора са го виждали и са се възхищавали, но за мен той беше специален, защото виждах Божия почерк и един символ....

             На Таки майка му имаше малко хотелче на Скиатос и всяко лято ходехме там за по няколко дни. Едно лято Таки нае моторна лодка и тръгнахме да обиколим островчето. От време на време спирахме за да се порадваме на някоя гледка или да пийнем нещо разхладително от крайбрежните заведения. Кали беше малка, в един момент усетих, че се умори,  взех я в себе си и тя заспа. Таки каза: „Нека поспи, след малко ще слезем на едно специално място и тогава ще я събудим.” Кимнах одобрително, но си казах: „Няма да я събудя, колкото и да е специално това място!”

            Пейзажът бързо се сменяше. Ту ниски плажове, ту високи скали, някъде дървета, някъде постройки. Беше късен следобед,  клонеше към залез, но все още капките, разбиващи се в лодката блестяха като бисерчета на слънцето.

            Таки отправи лодката към брега. Срещу нас се издигаше невисока скала.  И изведнъж  ни се откри невероятна гледка! С каквито и думи да я опиша, няма да мога да предам красотата. Бяхме толкова близо до скалата, че слънцето се скриваше зад нея, но лъчите му се отразяваха по върховете, които сякаш бяха посипани със злато и скъпоценни камъни и горяха с ярка светлина; вижаше се как трептят! Сякаш слънцето се беше разтопило и беше поляло със светлината си върховете на скалата.

            В подножието на скалата беше плажът. В контраст със златистия цвят на скалата, плажът блестеше в сребристо бяло. Искрящо бяло! Неописуемо светещо бяло!!!

           А водата под нас! Тя беше прозрачна и чиста като кристална. В далечина вълните изглеждаха като тюркоазена лека коприна, покрила простора наоколо; в дълбочина се виждаха огромни бели камъни, които изглеждаха като бели облаци под водата и придаваха особено очарование на гледката. И това не беше всичко. В единия край на скалата се виждаше свод. Неговото описание ще си го спестя, ще го видите на снимката и двете клипчета...

           Бях като омагьосана. Помислих си: това е раят на земята. Това е Новата земя, описана в Библията – в миниатюр.

          Таки приближи лодката. Тогава видях, че светещият плаж се състоеше от кръгли бели камъчета, същите като тези във водата, но по-малки,  с големина от лешник до яйце. Идея нямах как е възможно тези камъни да блестят по тоя начин отдалеч.

         Таки и Аги слязоха да се окъпят. Казаха да събудя Кали, да слезем и ние, но аз нямах сили. Исках да гледам ненаситно тази красота. Исках да я запазя по някакъв начин в себе си. Исках да я вдъхна, да запечатам в мен.

          Останахме в лодката. Тихият ветрец леко я полюшваше, Кали спеше на ръката ми, а аз плачех. Новата земя! Каква ли ще е, щом тук, сега е толкова красиво? Какво си ни приготвил Там, Господи? И ми изплува стихът от 1Кор.2:9 –  

 „Каквото око не е видяло, ухо не е чуло и на човешко сърце не е идвало – всичко това е приготвил Бог за тези, които Го обичат.”

           Този ден няма да го забравя никога!

Дано да са повече. :)))))))))))))))))

поздрави
Валя

Описала си го великолепно , приказно ...земен рай .
А Светлината ...тя е символ ,сила ,вяра ...
Благодаря ти за споделения специален миг ,мила !

Приказно място!

Нека не свършват тези незабравими мигове!
Поздрави от мен!

Повече от прекрасно е!

Дано! На много места по земята личи Божият печат.
Поздрав и от мен!

Така си и помислих: Това е раят на земятя.
Радвам се, че харесваш описанието ми.
:)))

Тук, където живея сега, има доста тревисти места и поляни. Веднъж като минавах по едно такова място, видях ключ. Не че мога да го ползвам за някъде, но инстинктивно се наведодох и тогава видях едно много ситно, светло синьо цветче. Беше толкова красиво, полюшкваше се от ветреца и сякаш ми казваше: "Здравей! Съществувам, за да те зарадвам!"
Огледах се, наоколо имаше и други синички цветенца; по-натък - жълти. И тогава си казах: Какво приказно място!

Нека! Това е едно много хубаво ПОЖЕЛАНИЕ.

Много се радвам, че го споделяш!
:)))