Прочетен: 3386 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 11.06.2011 21:43
Миналия месец като тръгвах за Англия, на летището във Варна, в салона за чакащи се запознах с едно гръцко семейство.
Само като чух гръцка реч и сърцето ми трепна. Срам ме беше да ги заприказвам. Обикаляха салона, купуваха си разни неща, накрая седнаха срещу мен. Тъкмо да им кажа нещо, жената стана и тъгна на някъде, а мъжът остана сам. В един момент той кихна и аз плахо му казах „наздраве“ на гръцки, но не ме чу.
След малко жена му се върна и седна при мен. Попита ме нещо на английски, от което разбрах само „Лондон“. Аз не знам английски и в първия момент помислих, че ме пита дали съм за Лондон; но бързо съобразих, че всички чакащи сме за там и предположих, че ме пита дали съм от Лондон, затова ѝ казах „ОХИ“. Тя обаче не обърна внимание, че ѝ отговарям на гръцки и продължи да ми говори на английски. Казах ѝ, че не разбирам и чак тогава се усети, че й говоря на гръцки.
Тя се зарадва, аз се въодушевих, само дето не се прегърнахме. Доста си поговорихме, естествено пита от къде знам езика, как съм изкарала в Гърция, при какви хора съм била... Отговорих ѝ, че съм вярваща и винаги ще благодаря на Бога, че ми подари това мило семейство: млади, симпатични, интелигентни и изключително добри хора. Тя отмести погледа си от мен, позамисли се, после ме погледна в очите и с пръст, насочен към мен каза: „Вие сте била добра, затова и те са били добри с вас!“
Може и така да е, но аз си ги обичах и те наистина бяха добри с мен. За почивния ден излизах от тях в петък след обяд и се връщах в събота вечерта. Спях при Мила. Всички бяхме доволни: и те си почиваха от моето присъствие, и ние с Мила се виждахме.
В събота ходех на църква. Там се виждах с около 40, понякога и повече българи, мои братя и сестри по вяра. Прекарвахме си чудесно! Слушахме проповеди, обядвахме заедно, после си почивахме, разнасяхме брошури из Атина или просто се разхождахме.
В края на деня, преди да си тръгна обратно за къщи, ходех в една фирма, чрез която изпращах писма, снимки и подаръци за България и съответно получавах. Обикновено ходех сама и след като си вземех пакетчето, сядах на някоя пейка и си разглеждах какво са ми изпратили. Това бяха минутки, в които „общувах“ насаме с моите мили.
Понякога се случваше да нямам пакетче... Само който е бил сам и далеч от близките си, ще разбере как съм се чувствала.
Така седмица след седмица минаха четири години. Последната година си бях купила пет пакетчета дъвки – за всяка седмица от годината по една дъвка (общо 50 броя). Всеки петък като изляза от къщи, лапвах по една и винаги знаех колко дъвки ми остават до България. По някой път ги обърквах, тогава ги вадех от торбичката и си ги броях. Последния месец като ми останаха четири, ги лапнах всичките наведнъж, защото вече нямах нерви да ги броя.
Ето няколко снимки от тогава:
Тук сме в църквата с една приятелка (аз съм по-грозната)
Тук сме с Мила на Акропола, но него сме го загърбили
В дома на Мила
Пак в дома на Мила, украсен новогодишно
Аз на китарата с моите песни, Ксенофон Йоанидис на пияното, и Йоргос Пирели на барабаните, без репетиции, просто се чувствахме.
Още слушам касетка на Ксенофон, а може би и той слуша моята касетка ...
http://www.youtube.com/watch?v=ZLykPxBbEoU
Мисля ,че и вярата ти е помагала през тези години ,и Мила ,
и другите вярващи в църквата .И силата на духа, не на последно място .
Поздрави и прегръдка от мен !
Радвам се за теб! Нека винаги Бог ти помага!
Мисля ,че и вярата ти е помагала през тези години ,и Мила ,
и другите вярващи в църквата .И силата на духа, не на последно място .
Поздрави и прегръдка от мен !
Ти всичко разбираш...
Благодаря ти за оценката на моите писания.... :)))
Прегръдка и от мен!
Ти говориш като баба ми - тя винаги ме харесваше...
Казвам го с усмивка; благодаря ти наистина.
:)))
28.02.2012 01:23
2. Лале ли си, зюмбюл ли си, гюл ли си
3. AMENO
4. Усмихни се
5. 23 Псалм
6. 7 цвята
7. една сълза
8. Животе, мой!
9. Довиждане
10. Библията - ф.
11. Отец на всички
12. сбогуване с всички
13. Благодаря Ти, Гсподи
14. Добрият пастир
15. Учени за вярата си
16. Шуберт
17. Демис Русос
18. Бог да пази България
19. Шопен
20. класич. китара
21. Сиртаки
22. Тиха нощ
23. защо ми е толкова мъчно за фреди...
24. ФЕЯ след земетресението
25. Джери Франклин
26. сервиз за лаптопи