В таксито се разревах; казах на Мила, че не мога да гледам дядовци. Как ще ги окъпя, как ще им сложа памперс! „Не се притеснявай – зауспокоява ме тя – бабите са по-капризни. Един дядо всякак можеш да го омотаеш. Пък и не всеки дядо има памперс!”         Пристигнахме на първия адрес. Отвори ни млада жена. Оказа се, че била дъщерята. Мила ми превеждаше в движение. Заизкачвахме се по едни стъпала. Вървях и си мислех: „Тоя дядо как са го качили на втория етаж... Или самичък си се качва??? Прекосихме неголям хол и излязохме на терасата. И там.... дядото. Представете си: малка кокетна масичка, върху нея ваза с непретенциозни цветя, кафе и пепелник. До масичката стол, а върху него – моят дядо. Облечен само по шорти. Кръстосал небрежно крак върху крак, в едната ръка цигара, в другта – вестник. Информира се. Виждаше се, че няма памперс. -         И какво? Този дядо ли ще гледам? – пошушнах на Мила.         Не ми отговори, само ме ощипа. Говореха си с жената. Дядото мълчеше и ни гледаше; ту мен, ту Мила. В един момент двете тръгнаха и Мила ми направи жест да ги последвам. Влязохме в стая с едно легло – широко легло. -         Ето, тук спи дядото – обясни ми Мила. -         А аз?        Пак не ми отговори. И отново се заприказваха с момата. „Охи, охи!” – каза тя. Веднага ми прищракна, че „охи” значи „не”. Спореха за нещо. Накрая Мила се обърна към мен и каза тихо: -         И ти тука ще спиш. -         Да, бе! – сега аз а ощипах.        Нататък е ясно. След секунди се озовахме на улицата. Взехме друго такси, да търсим другия дядо. Беше близо, пристигнахме бързо. Позвънихме. След около минута вратата бавно се отвори. Не се виждаше нищо, беше тъмно, сякаш влизаш в киносалон и в момента прожектират мрачна нощ. Иззад вратата се подаде глава, а след нея и тяло на мъничко човече. Самият Той! И той по шорти. С памперс. Светна лампите, огря се огромен хол със старинно аристократично обзавеждане. Много вази, цветя и снимки. И  чисто; личеше, че е поддържано. Заговориха се с Мила, а тя превеждаше в ефир. Бивш офицер, децата му в чужбина, къщата голяма, но идва жена да я чисти, хладилникът пълен (на това място човечето отвори хладилника – наистина беше пълен). Обичал да се разхожда, шофьорът му щял да ни води където си поискаме. Щяла съм да живея като пренцеса. Говори дядото и от време навреме си понамества памперса.         Мила ме погледна въпросително. Вдигнах рамене, колебаех се. Не бях наясно сам ли си слага памперса или аз ще му го слагам. Дядото усети, че се двоумя и побърза да ме стимулира. Мила съответно ми преведе: имал голяма пенсия и ако сме си допаднели, освен заплатата, щял да ми дава и половината пенсия. -         Е, как да си допаднем... – недоумявах аз. -         Ами... да му правиш масажи, това-онова. -         Какви масажи, бе! -         Хайде, хайде – давай да си отиваме! – дръпна ме Мила – и да научиш гръцкия!        На бърза ръка се намерихме на улицата. Вървяхме като сърдити. -         И за какво трябваше да науча гръцкия? – наруших мълчанието. -         Щото си в Гърция! -         Ти ми кажи какво имаше предвид – настоявах аз. -         Щото бабите плащат за гръцки, а дядовците – за масажи. Разбра ли? -         Разбрах!        Прибрахме се в къщи и веднага се хванах за разговорника. В един момент се погледнахме и прихнахме да се смеем. -         Весело си изкарахме днес, а? – попита ме Мила. -         Миле, всички дядовци ли са такива? -         Абе, не. Някои са много свестни, ама на тебе не ти било писано. Нали знаеш, за всеки влак си има пътници. На теб ще ти търсим баба.       

Разсмяме, но и ми стана обидно, че нашите майки и сестри са подложени на това гурбетчийство, и не само в Гърция, а и в Германия сега набират медицински сестри за гледане на баби и дядовци.

Но се радвам, че след толкова години мога да гледам на тези неща откъм смешната страна.
Не го пожелавам обаче на никого, въпреки, че в Елада впоследствие намерих нещо, което няма да забравя никога в живота си. Но....едно по едно!
:)))

Поздрави за постинга!

че ме посети, огнено момиче!
:)))

Искри в косите , сълзи в очите !
В живота има и хубави мигове,
и само заради тях си заслужава !
Поздрави !

Усмихна ме тази сутрин! Хубави мигове и на теб днес!
:)

Дълги години живота ми беше свързан чрез майка ми с Гърция,тя беше омъжена там 10 години,и смея да твърдя че познавам гърците в някаква степен.Ще ти кажа една тяхна поговорка"Мерака умира последен,няма мерак няма човек''.

Затова ли много живеят, много столетници има там...
:)))

Budi zdrava i 6tastliva..

но все пак мисля че е странно да има толкова дърти мръсници на едно място,това си е направо за проучване от ''дискавъри'' или''нешънъл''

Наистина здравето да ме прави щастлива. Пожелава го и на теб!
И много усмивки!!!
:)))

Те и бабите им заслужават изследване. И между тях има много столетници.
А самите гърци казват, че дълголетието им се дължи на зехтина, който употребяват.
Може и така да е...

Честита Баба Марта,Ваня! Здраве и щастие! :))

Нали съм на гръцка вълна: в Грция се поздравяват на всяко първо число с ЧЕСТИТ НОВ МЕСЕЦ! Нека целият месец да ти е честит с много пролетно настроение!
:)))