Връщам се към хронологията на моя разказ. Тези, които я следят, трябва да си спомнят две неща: първо, че не вярвах, че Сашо е починал – имаше вероятност Рени да ми е погодила този номер от ревност; и второ, че последно работех като чистачка в едно учреждение, където шефът беше обещал да ме преназначи при първа възможност.            Както знаете, обещаването не е като даването. Назначиха служителка в архива, друга в деловодството, трета в ЕСГРАОН-а и така до 10-15 жени, а аз си стоях чистачка. Мина една година. Децата – студенти; Красимир не ми помага, парите до никъде не стигат. Тогава  си помислих: като ще съм слугиня, по-добре да съм някъде, където ще ми плащат! Поразпитах, разбрах, че безработните жени най-често ходят в Гърция, Италия и Испания.            Купих си и трите разговорника, но си избрах Гърция, че е най-близко. Оказа, че не е толкова лесно. Вариантите за преминаване на границата бяха два: или виза, или нелегално. Предпочетох първия. Имам братовчедка в Италия. Планът беше тя да ми изпрати покана, а аз да „отида в Италия през Гърция”; да се пробвам в Гърция, а ако не ми се получат нещата, да продължа до Италия при братовчедка ми.            Реших, че преди да замина, трябва да мина през Плевен и да проверя истината за Сашо. Проучих всички влакове и автобуси. Представях си как звъня на вратата и излиза Рени. Не, не! Защо Рени! Излиза Сашо... Разигравах в ума си разни сценарии, но накрая трябваше спешно да потегля за Атина и пътуването до Плевен се провали. Нищо. Друг път ще отида.                  За Атина тръгнах с автобус. Беше лято – 23 август. Горещина, плюс 12 часа път и една тревога, че съм сама и не познавам никого. Имах телефона на една българка, чиято братовчедка беше позната на моя позната... Мила.            Още на границата си купих тИлекарта. Щом пристигнах в Атина, позвъних на Мила. Дори не изчака да й обясня как изглеждам; извика в слушалката: „Стой там, идвам!” и след около 20 минути до мен спря такси. От него излезе млада, усмихната, красива, енергична жена. Докато се опомня, вече ми беше взела чантите и ги носеше към таксито. Квартирата ѝ беше близо. С влизането Мила ме попита гладна ли съм. Не знаех каква съм. Седях на дивана, а ми се струваше, че още се подрусвам в автобуса.            Тогава Мила извади от хладилника една кутийка студен чай. Отвори капачката, изля го в чаша и ми я поднесе.           Миг, равен на ритуал!!! Никога в живота си не бях пила по-хубаво нещо. Сякаш целия път съм пропътувала, за да открия тази чудесна разхладителна напитка. Няма да забравя този чай. И Мила.          Както Малкият принц – водата на Екзюпери.  

Когато нещата се поднесат в точното време, те носят най-голямата си сила! :)

"...защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте... Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мен сте го направили..." (Мат 25:35 и 40)

Мила направи това с мен, най-нищожната.

Студеният чай е много по-хубав от кафето дори!
Но, ти вече си го разбрала.
Пожелавам ти романтично изкарване на утрешния влюбен ден!

Хубав ден на всички влюбени, пък и на тези, които са .....по-малко влюбени :))))

разказът започва да набира сила и сега вече нямаме търпение да четем по-нататък.
Хубав да е денят ти!

като се върна от Гърция. Малко остава...

но когато дойде навреме е безценна. Хубава вечер от мен!

Да те разберат от какво се нуждаеш и да ти го дадат, колкото и малко да е то - това е безценно!
:)))

Много топлота и сладост има в чашата ,студения чай...
Поздрави !!!

Студеният чай в чашата е топлота за душата, която е жадна.
:)))