(продължение)         Каква е истината за спиритическите сеанси с мъртви?  Как така се виждат  образите (да не кажа телата) им, чуват се гласовете им. Казват, че са гладни и хората тичат да „подават” кифли, вафли или любимите ястия на умрелите; казват, че им е студено и близките купуват чорапи и потници. Умрелите предсказват събития, предписват рецепти за лечение...           Отговорът е, че спиритизмът се основава на идеята, че мъртвите всъщност не са мъртви, а живеят под някаква друга форма. Всеки, който ходи на сеанси да се среща с починалите се близки вярва, че те живеят под някаква друга форма и ние, живите, можем да общуваме с тях.            Ще разгледаме доколко библейско е това учение, но нека първо прочетем едно удивително изявление в методисткото списание „Together”.  Читател пита: ”Може ли да се молим за мъртвите?”  Д-р Нол дава следния отговор в броя от май 1956 г:  „Защо да не се молим за тях, ако вярваме, че те могат да се молят за нас? Молитвата за мъртвите обединява църквата, видима и невидима в едно безкрайно общение...”   Един протестантски автор, четящ Библията, подкрепя това становище!!! Това е много обезпокоително и показва мощта на спиритизма.              Англиканската църква назначава комитет, който да изследва  проявите на спиритизма. Създаден от епископи, този комитет включва най-известните в Англия духовници, образователни деятели и юристи. Ето един абзац от доклада на комисията: „Никоя от основните християнски ценности не се променя от общуването с безплътни духове. Тези, които имат увереността, че са били във връзка със своите починали приятели, могат с право да се радват на чувството на духовно обогатяване, породено от общението с умрелите.”              Мисля, че тези думи са достатъчно свидетелство, което да ни стресне и да ни покаже, че спиритизмът оформя начина на мислене на много християнски ръководители.                Но дали това учение е „според закона и свидетелството”? Отговаря ли на Божието слово? Какво ни казва Библията по този въпрос? От къде идва тази идея, къде е нейното начало?              Ето от къде: от Едемската градина, когато сатана използва една змия за медиум. В Битие 3:1-4 е записана историята на грехопадението на Ева. Бог предупреждава, че след прегрешението ще последва смърт, но змията казва на Ева: ”Никак няма да умрете”.             Бог казва: ще умрете; сатана казва: никак няма да умрете. Кой казва истината? Две противположни мнения, казани от две личности: Бог и сатана. Вие на кого бихте повярвали?             След като Адам и Ева умират, лъжата на сатана лъсва. Какво да направи? Как да оправдае думите си „никак няма да умрете”? Много хитро: от тогава и до ден днешен той  се опитва да прикрие своята лъжа, като твърди и внушава, че смъртта въобще не е смърт, а друга форма на живот, на по-висша мъдрст и познание; така че живите и мъртвите могат да продължават да си общуват.                    Тъй като сатана упорито държи на тази лъжа, Бог категорично забранява викането на духове. В книгата Левит е записана и страшната присъда: „Също мъж или жена, които запитват зли духове или врачове, да бъдат умъртвени...” (Левит 20:27 )             Защо Бог така категорично се противопоставя на спиритизма? Защо в миналото е имало такова страшно наказание за участие в спиритически сеанси? Отговорът е: ЗАЩОТО Е САТАНИНСКА ЛЪЖА!              В същността си това учение противоречи на Свещеното писание. Бог е казал: „Защото живите поне знаят, че ще умрат; а мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват... Също и любовта им, и омразата им, и завистта им са вече изгубени , нито ще имат вече някога дял в нещо, което става под слънцето.” (Екл.9:5,6 )               Мисля си: как може да има хора, които изучават и изследват Библията,  четат в горните стихове:          –  мъртвите не знаят нищо – т.е. мъртвите не знаят какво се случва с нас, а още по-малко, какво ще ни се случи;          – чувствата им са вече изгубени – т. е. мъртвите не чувстват нищо;          – нямат вече участие в нищо, което става на земята – т.е. мъртвите не могат по никакъв начин да се намесват в живота на живите.          И след като прочетат тези неща, да продължават да твърдят, че мъртвите всъщност не са мъртви  и че продължават да живеят под друга форма?           Не живеят! Няма живот след смъртта! Бог го казва!           Ето още един стих – Пс.146:4  „Излезе ли духът му, той се връща в земята си; в същия този ден загиват намеренията му”. Смъртта е сън до деня на възкресението – сън без съзнание и сънища.           И още един – Езекил18:20   „ Душата, която греши, тя ще умре.” Душата.....ще умре. Може ли някой, който вярва на Бога от Библията, да твърди, че душата е безсмъртна? Душата е смъртна!                След като Библията казва, че мъртвите не могат да се връщат и да общуват с живите, как да си обясним тайнствените появи на починали хора?             Има само един възможен източник на тези прояви. Сатана все още се опитва да поддържа лъжата, изречена пред Ева. Все още иска да доказва, че няма смърт. Вместо нашите починали близки се появяват неговите материализирани демони, в какъвто вид искат, имитирайки характерните черти на умрелите. Тези фалшиви чудеса са добре изфабрикувани с цел да измамят хората и да ги убедят, че лъжата е истина.           Не забравяйте две неща: 1.   Че дяволът е бившият Луцифер, все още има много права и може да върши чудеса. Той е много интелигентен и може да прави неща, надхвърлящи нашия разум. След хиляди години наблюдения на човешкия характер сатана е в състояние да имитира  външния вид и гласовете на хората. В подходящи от психологична гледна точка моменти той представя своята лъжа пред съкрушените от скръб роднини на починалия. Нещо повече, медиумите, с които демоните контактуват казват, че говорят от името на Бога.                Затова Бог ненавижда тази измама и е наказвал нейнете разпространители със смърт:  „Мъж или жена, която запитва зли духове...непремено да се умъртви”  - Левит 20:27.   2.   Бог общува с хората не с медиуми, а чрез Словото си: „И като ви рекат: Допитайте се до запитвачите на зли духове и до врачовете, които шепнат и мърморят, отговорете: Не трябва ли един народ да се допитва да своя Бог? Нека прибягнат при закона и свидетелството. Ако не говорят според това Слово, наистина няма зазоряване за тях.”  (Исая 8:19,20)

                                                        (следва)

Как така душата е смъртна! Рая и Ада празни ли са?
Чакам отговор!!

Въпросът, който ми задавате изисква обширен отговор, но за сега ще кажа само това: основно учение на Библията е това за един всеобщ съд в края на земната история. Апостол Павел в речта си на ареопага в Атина казва: "...защото е назначил ден, когато ще съди света справедливо чрез Човека, Когото е определил; за което и е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите." (Деян. 17:31)
Изразът "ден, когато ще съди" говори за едно точно определено време за съд, след което всеки ще получи присъдата си: награда или наказание.
Твърдението, че всеки получава наградата си непосредствено след смъртта, няма библейска подкрепа.

Не са много прочелите този постинг, но не са и малко. Обратно на всеобщоприетото безсмъртие на душата, тук пише, че душата е смъртна. Освен един анонимен, всички останали явно са съгласни с написаното.
Радвам се, че мислят така и се доверяват на източника на това твърдение.

човек не може да промени мисленето си. трудно е

Майкъл Нютън.Не само библията!

Уважавам мнението на всеки; не е само Майкъл Нютън, много автори пишат това, което са преживели, изследвали или чули. Включително и българските феномени Дънов и Ванга. За да се приемат техните теории, също се изисква ВЯРА. Човек не може да докаже нито безсмъртието, нито смъртността на душата. Това се приема с вяра. Аз съм си избрала да вярвам на Библията. Няма друга Книга, която толкова ясно, достъпно и логично да обяснява произхода на тези чудеса на безсмъртната душа. И не само това!

zdraveyte spored menvasheto talkovanie na bibliata e nepalno.kak ste komentirate propovedta na Hristos za bogatia koito popadnal v ada i niama koi da mu dade voda i Lazar v raia,koito niama fizi4eskata vazmoznost da stori tova?

В притчата за богаташа и Лазар, Исус говори на фарисеите.? (четем в ст.14-ти) Какво иска да им каже? Евреите са се смятали за богоизбрани (Римл.9:4), в богаташа е представена еврейската нация. Лазар символизира - езичниците, с които евреите трябвало да споделят наследството си. За съжаление евреите считали езичниците за „кучета”, които трябвало да се задоволят с духовните трохи (Матей 15:26,27), но не са направили нищо, за да бъдат благословени в духовно отношение и техните съседи, езичниците. Но виждаме, че нищите по дух, символизирани чрез Лазар, ще наследят небесното царство. Те„гладуват и жадуват за правдата” и ще влязат в небесното царство, независимо, че са презирани от считащите се за праведни – фарисеи.

Притчата завършва с това,че богаташът умолява братята му да бъдат предупредени. Но Авраам отговаря: „Ако не слушат Мойсей и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да повярват.”
Възкресението не истинския Лазар малко след това потвърждава думите на Исус, защото наистина много хора видяха възкръсналия Лазар, но колко повярваха в Исуса?

Както в други причи и тук възникват проблеми, ако историята се възприеме буквално. Можем ли да вярваме, че всички светии са събрани в обятиятя на Авраам? Ако е така, в чии обятия се намира самият Авраам? Ако наистина има голяма бездна между небето и ада, как е възможно Авраам да чуе богаташа? И най- смущаващо е как светиите могат да се радват на безоблачно небесно щастие и в същото време да чуват виковете на измъчваните грешници? И още: как телата им, които са в гроба, са в същото време и в ада, и в небето? Защото богаташът повдига ОЧИТЕ си и желае ЕЗИКЪТ му да бъде охладен с вода от ПРЪСТА на Лазар. Ексхумирани са достатъчно много гробове, за да се разбере, че телата на умрелите са все още там и не са отнесени нито на небето, нито в ада след погребението им. Те се превръщат в пръст и очакват възкресението.

Разбираме, че в тази притча Исус не се опитва да обясни какво представлявя животът след смъртта. Той има предвид само неверността не евреите, относно възложената им от Бога отговорност. Като носители на специалната вест на божията истина те напълно се провалят в споделянето й с езичниците.
Вестта все пак стига до езичниците и те биват спасени, докато избрания народ - еврейската нация, не оправдава доверието на Бога.

Няма проблем, нека душата да е смъртна, според Вас.
Но четете, преписвате, а не разбирате.
Отново си прочетете Езекил.
"Душата, която греши, тя умира."
Тоест, само душите, които грешат, не живеят според Божиите закони, те умират.
Тези, които живеят в Божиите закони, не само на думи, но и на дела, душата им не може да умре. А и няма защо.
Сами избираме, според свободното си воля, дадена ни от Бог, от кои да бъдем.

Езекил казва: "Душата, която е съгрешила, ще умре." Изводът, който си правя от това твърдение е, че : щом душата може да умре, значи не е безсмъртна. Това означава, че няма прераждания, няма живот след смъртта, няма вечни мъки във врящия казан за грешните. Те изгарят, но не горят ВЕЧНО. Означава също, че на спиритическите сеанси на медиумите не се явяват душите на мъртвите, а сатанински паднали ангели, които се преправят на "светли ангели" (пише в Библията) и още на каквото си искат; даже могат да се материализират.
А какво става с душите на праведните е друг въпрос, който вие не разбирате.