Като се замисля, няма по-голям празник от Рождество Христово. И Великден също, но коледните светлини и подаръците придават едно очарование на празника. Елементът на изненада от обвитите в сребристи хартии пакети забулва в тайнство Рождественската нощ. Усмивки, доброта и красота!           Медиите се надпреварват да ни убеждават, че на Коледа стават чудеса и да разказват за добри хора. Очите ни се навлажняват от умиление. Някои разкази са тъжни и това провокира съчувствието, милосърдието и доброто в нас. На човек му се иска да помогне, независимо дали е вярващ или атеист; в такъв момент всеки малко или много се чувства съпричастен към болката на другия.          Е, сигурно има хора, които от никакъв разказ не биха се трогнали. За тях Коледа е ядене и пиене. Наздравичката и мезенцето. Ни купуват, ни очакват подаръци...         Други спазват традицията, защото другите така правят. Някакъв сантимент към: „всичко българско и родно любя, тача и милея”.         Някои пък смятат, че така изразяват вярата и принадлежността си към християнството.           Но има и такива, които с чисто сърце приемат тайнството на нощта, в коята се е родил Спасителят на човечеството; Царят на Вселената – като малко бебе...         Всичко това е прекрасно!          Само че... Исус Христос не е роден на 25-ти декември. Няма нито един източник, който да посочва 25-ти декември като рождена дата на Божия Син. Някои летописци пишат, че първите християнски общества сами са избирали кога да отбележат Рождество; после празникът е бил на 6-ти януари, защото Исус е смятан за новият Адам, а Адам бил създаден на 6-я ден от Сътворението. От средата на 4-ти век започва празнуването на 25-ти декември.          Няма да се впускам в подробности, само ще спомена, че и до днес има християнски общества, които празнуват Рождество на 6-ти януари и такива, на 7-ми януари.          На практика Рождество Христово е езически празник и е поставено на мястото на Деня на слънцето, който е честван от езичниците още преди Първото пришествие на Исус. Всички традиции: на трапезата да се сложат нечетен брой постни ястия; баница с късмети; наричания за берекет, са езически обичаи  и нямат нищо общо с Исус Христос. Някои ще кажат: какво от това? Нали в тези дни светът говори за Доброто с главно „Д”! Нали сме радостни и ни се иска да прегърнем целия свят! Нали се чувстваме близки един с друг повече от всякога!         На това ще отговоря две неща:         Първо, има опасност думите, изречени от Исус да се отнасят за нас: „Тези хора Ме почитат с устните си, но сърцата им стоят далеч от Мен”.                Второ,  все пак Бог може да употреби всеки един повод и всяка една ситуация да ни накара да се замислим: Защо се е родил Синът Му на нашата земя; каква е мисията Му, какво значение има това за мен лично? А отговорите на тези въпроси са съдба за всеки човек.           Моята надежда за всеки, прочел този постинг е във Второто. Да опознаем Исус и красотата на Неговата любов към нас. Тихата и свята Рождественска нощ да живее в сърцата ни не един път в годината, а винаги! J       

Весели празници за теб и всички, които обичаш. Много усмивки и настроение!

:))) Поли и Коте вече дойдоха!!! :)))

Мило Ванде, на теб, Поли, Коте и останали един коледен поздрав от мен и Вики без Коте ! ;)
Baci !

http://www.youtube.com/watch?v=kzPQvZaoZnA

Благодарим ти. Много ни хареса клипчето, но ни се искаше операторът да беше ви дал Викито и теб в по-близък план.
Изпращай ни още клипчета... :)))

Много, много късмет и успех!!!

Това, което най-много ме трогва на Коледа е позитивното настроение на хората. Всеки иска да пожелае най-доброто за близките си, а даже и на непознати. Колко добре би било винаги да сме такива...
Благодаря ти, писателко, приятелко!
Успехи и Божиите благословения за теб!
:)))