И така: установихме, че Бог не наказва човека за греховете му в този живот – ще има ден на съд; и още, че Сатана е авторът на греха и всички резултати от него. А също, че ние сами си докарваме много беди, нарушавайки законите, които Бог е дал за да живеем добре, здрави и щастливи. Тогава какво има предвид Свещеното Писание, като казва: „Да не ти дотяга, когато Господ те изобличава.” (Притчи 3:11)?        Защо Бог ни изобличава? За да ни накаже или за да ни научи на нещо? Преди няколко години имах опит с едно дете. То непремено искаше да „хване” пламъчето на една свещичка. Аз го бутам, то пак посяга. Накрая се отказа. Какво щеше да стане, ако бях му позволила, макар и със съжаление, да го докосне? То ще плаче, аз ще духам пръстчето напомняйки, че се е изгорило, защото не ме е послушало. И... щеше да получи добър урок, нали?        Ами ако бях взела малкото пръстче и го бях допряла до горящия пламък, като му кажа: „Виж, надявам се това да те научи да пазиш пръстчето си от горящи свещи!” Винаги след това обаче детето щеше да обвинява мен за страданието. Аз щях да съм тази, която го е наложила.        Изводът е ясен: има голяма разлика между това да знаем, че Бог тъжно позволява съществуването на греха с всичките му последици и това да вярваме, че Той го създава и ни налага последствията.     В светлината на Голгота, където Синът на Бога се е пожертвал вместо мен, за да плати наказанието за греховете ми, не мога да се съмнявам в милостта и любовта Му. Може да не разбирам винаги защо минавам през изпитания, но не мога да се съмнявам, че Бог ме обича. Апостол Павел посочва, че характерът, който изграждаме, се разкрива чрез постигащите ни изпитания. Като пека кекса, аз бутам една клечка в тестото и ако трябва, пак го връщам във фурната. Бог няма нужда да ни мушка, за да установи дали ни стига. Той ни познава, знае колко можем да издържим, колко ще ни е необходимо, за да видим нуждата си от Него и от характера, който само Той може да развие в нас.     Аз имам пред себе си само краткия си живот; Бог държи пред Себе си цялата вечност. Дано никога не Го обвиня за изпитанията си. Дано никога не кажа, че Той е авторът на страданията от греха. По-добре е да положа измореното си сърце върху прободената Му ръка, която има силата да спасява с увереността, че „Бог никога не води децата Си по друг начин, освен по този, който сами биха си избрали, ако можеха да видят края от началото и да съзрат славата на целта.”     А целта е Новата земя, когато Исус ще живее заедно с човека и „те ще бъдат Негови люде; и сам Бог, техен Бог ще бъде с тях. Той ще обърше всяка сълза от очите им и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина. И Седящият на престола рече: Ето, подновявам всичко.” (Откр. 21:3-5)         Бог ще бъде с нас, ще обърше всяка сълза.         И моите. . .

Хората се радват на хиляди и хиляди гласове. Давам си сметка, че моят блог не е много популярен, но твоят глас тази вечер оформи скромното, но красиво число 555!!!
Благодаря ти! Усмихната вечер!

Постингите ти ми помагат. Уж знаем тези простички истини, но истината никога не е лесно достъпна. Трябва да я чуем със сърцето... Хубава вечер, да си жива и здрава!

Най-голямата радост за мен е да чуя, че съм полезна на някого. Наистина пиша само което е минало през сърцето ми.
Топла вечер; топло да ти е и на сърцето!

И моите... и на децата ми!