Измежду всички хора най-много Йов би трябвало да има поглед върху проблема за това, кой причинява страданието. Нека накратко проследим как го сполетяват страданията. В книгата Йов, още в началото четем, че Сатана се е появил в съвещателните зали на небето.           „Господ рече на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата ми Йов, че няма подобен нему на земята – човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото? А Сатана отговори: Дали без причина се бои Йов от Бога? Не си ли обградил отвсякъде него и дома му, и всичко, що има? Благословил си делата на ръцете му и имотът му се е умножил на земята.” (Йов 1:8-10)          Внимавайте какво казва Сатана: „Но сега простри ръка и допри се до всичко, що има и той ще Те похули.” (ст.11) Много хора спират да четат до тук, като се задоволяват с теологията на този стих. Но по-добре е да извлечем философията на човешкото страдание от думите, произтичащи то Източника на истината, отколкото от бащата на лъжата.          „И Господ рече на Сатана: Ето, в твоята ръка е всичко, що има; само на него да не туриш ръка.”  Чия ръка причинява страданието на Йов? Ръката на Сатана! Забележете какво извършва тази ръка – отнема воловете и магаретата на Йов, избива слугите му, изгаря овцете му, открадва камилите му, погубва синовете и дъщерите му (стихове 13-19). Когато Йов запазва своето почтително отношение спрямо Господ, Сатана отново предизвиква Бога: „Все що има човек, ще го даде за живота си, но простри ръката си сега, та се допри до костите му и до месата му и той ще те похули в лице.” (Йов 2:4,5)         Отново обвинение. Отново „простри ръката си”. И отново Сатана поразява Йов „с лоши циреи от стъпалата на нозете до темето му” (стих 7). Йов признава, че не може да разбере защо Бог допуска тези страдания (стих 21), но „във всичко това Йов не съгреши, нито се изрази безумно спрямо Бога.” (Йов 1:22)       И така: чия ръка поднася горчивата жлъчка до устните ни? Чия ръка е отнела живота на сина на моята позната? Чия ръка е осакътила новороденото бебе? Чия ръка донася левкемията и още, и още... Същата, която порази Йов. Същата, която заби жестоките гвоздеи в ръцете на Исус. Ръката на Сатана!     „Болестите, страданията и смъртта са дело на противника. Сатана е разрушителят; Бог е възстановителят.” („По стъпките на Великия лекар”, стр.113)     Ако искате да научите какво направи Бог за Йов, прочетете 42-ра глава, стихове 10 и 12: „И Господ даде на Йов двойно колкото имаше по-напред... Така Господ благослови последните дни на Йов повече от първите му.”  Сатана е разрушителят, Бог е възстановителят. Когато Исус изцелява жената, страдала от 18 години, Той отговаря на критиката на управителя на синагогата: „Не трябваше ли тази жена, която Сатана е държал вързана...да бъде освободена?” Не може да има съмнение относно значението на Христовите думи.      Помислете – ако болестите бяха наказание от Бога, какво право имат християните да ходят на лекар, за да облекчат болките си? Какво право имат лекарите-християни да се намесват в Божието наказание и възмездие? Бог е представян скандално погрешно! Сатана иска да ни затвори очите за истинския характер на Бога, защото знае, че да Го поднаваме означава да Го обичаме.       

                                                  (СЛЕДВА)

Не бях се замислял, че ако Бог причинява болестите като наказание за греховете, християните нямат морално право да ходят по лекари...

Браво, Ванче! Чудесно си представила Истината! Хората трябва да я знаят, стига са лъгани и подвеждани от фалшиви духовни "отци" и "водители"! Наистина няма време, дерзай, скъпа!!! Нека да спасим окаяния си народ изоставен от всички, само не и от лъжите на измамника!!!

Благодаря ти, Естир, за подкрепата!

Явно християнството не е само: "Бъдете добри!"