Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.10.2010 22:53 - До моя приятел от сто години и седем месеца.
Автор: vandela007 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2950 Коментари: 8 Гласове:
11


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
        Не пуснах писмото, не бях сигурна дали помня адреса. Можех да се обадя тук – там на колеги да ми го кажат, но не го направих. Можех да си отида в Шумен и да потърся из тефтерите; знаех, че го имам някъде записан, но не си отидох. Можех да изредя още десет причини, заради които не го изпратих, но истината беше, че нямах смелост. Не знаех как ще реагира. Ако отговори: „Извинявай, бях те забравил. Добре съм, щастлив съм...” – добре. Ами ако въобще не ме удостои с отговор!?! Няма да го понеса.  Тотално изоставена от всички... Не, не! По-добре да не го изпращам.  Сгънах го, сложих го в една тетрадка с празни листа и все едно, че не съм писала.            Учебната година свърши. Нямах причина да живея в Борци. Върнах се вкъщи. Красимир беше напуснал. Радвах се, че съм си удома, но ми беше криво за Красимир. Много добър специалист–авиомеханик, но в личния си живот много неорганизиран: в повечето месеци от годината работи в чужбина, а като се върне в  България, няма при кого да отиде – не ми се говори! Няма ден, в който да не съм се помолила за него: Бог да му дава мъдрост и да сложи ред в живота му...           А аз – отново без работа. И отново тръгнах по обявите. Набираха шивачки за Чехия. В обявата пишеше, че може и непрофесионалистки. Ами аз съм точно такава: шивачка-непрофесионалистка! Искше се автобиография, молба в свободен текст и... не знам какво още. Отворих едно чекмедже да търся карирани листа и открих. . . Писмото!              Зарязах автобиографията и молбата. Зачетох се и изведнъж добих смелост:  „Я, колко хубаво съм го написала! Ще взема да го пратя!”  Към дванадесетте сраници добавих още две:  „Здравей, приятелю мой от сто години и седем месеца, защото точно седем месеца изминаха, откакто ти написах това писмо.”           Писах му, че вече не съм в Борци и че сега се готвя да ходя в Чехия. Че имам вече студент, още някои неща и сложих писмото в плик.          Изпратих го и зачаках.        

 





Тагове:   моя,   месеца,   писмо,   приятели,   тетрадка,


Гласувай:
11



Следващ постинг
Предишен постинг

1. estirbg - И аз ще почакам продължението. . . ;)
16.10.2010 23:23
И аз ще почакам продължението...;)
цитирай
2. vandela007 - .
16.10.2010 23:36
Коремът ми се свива...
цитирай
3. icebarbi - И ние чакаме продължението;)))...
17.10.2010 13:28
И ние чакаме продължението;)))))))))))))))))Радвам се, че си го пуснала, „прави, каквото трябва пък да става, каквото ще”
цитирай
4. vandela007 - Да,
17.10.2010 13:36
Пуснах го, направих, каквото трябва, а стана... каквото не го мислех.
цитирай
5. razkazvachka - Интересно звучиш, а
18.10.2010 00:28
е истинско...
Поздрави!
цитирай
6. makont - Не може да не ти отговори
18.10.2010 16:57
и дано отговорът е този, който ти очакваш. Усмихни се и лека и спорна седмица от мен!
цитирай
7. vandela007 - Поздрав и на теб!
18.10.2010 18:03
razkazvachka написа:
е истинско...
Поздрави!

"пиша тъй както мога"... и е истинско, защото е животът ми.
:)))
цитирай
8. vandela007 - Маки,
18.10.2010 18:10
makont написа:
и дано отговорът е този, който ти очакваш. Усмихни се и лека и спорна седмица от мен!

Благодаря за усмивките. Ти ги раздаваш в изобилие, даже препращам твои постинги тук и там, чак в Америка :)))
А отговора. . . не го очаквах.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: vandela007
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1449543
Постинги: 551
Коментари: 2162
Гласове: 5527
Архив
Календар
«  Април, 2025  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930