Постинг
16.10.2010 22:53 -
До моя приятел от сто години и седем месеца.

Не пуснах писмото, не бях сигурна дали помня адреса. Можех да се обадя тук – там на колеги да ми го кажат, но не го направих. Можех да си отида в Шумен и да потърся из тефтерите; знаех, че го имам някъде записан, но не си отидох. Можех да изредя още десет причини, заради които не го изпратих, но истината беше, че нямах смелост. Не знаех как ще реагира. Ако отговори: „Извинявай, бях те забравил. Добре съм, щастлив съм...” – добре. Ами ако въобще не ме удостои с отговор!?! Няма да го понеса. Тотално изоставена от всички... Не, не! По-добре да не го изпращам. Сгънах го, сложих го в една тетрадка с празни листа и все едно, че не съм писала.
Учебната година свърши. Нямах причина да живея в Борци. Върнах се вкъщи. Красимир беше напуснал. Радвах се, че съм си удома, но ми беше криво за Красимир. Много добър специалист–авиомеханик, но в личния си живот много неорганизиран: в повечето месеци от годината работи в чужбина, а като се върне в България, няма при кого да отиде – не ми се говори! Няма ден, в който да не съм се помолила за него: Бог да му дава мъдрост и да сложи ред в живота му...
А аз – отново без работа. И отново тръгнах по обявите. Набираха шивачки за Чехия. В обявата пишеше, че може и непрофесионалистки. Ами аз съм точно такава: шивачка-непрофесионалистка! Искше се автобиография, молба в свободен текст и... не знам какво още. Отворих едно чекмедже да търся карирани листа и открих. . . Писмото!
Зарязах автобиографията и молбата. Зачетох се и изведнъж добих смелост: „Я, колко хубаво съм го написала! Ще взема да го пратя!” Към дванадесетте сраници добавих още две: „Здравей, приятелю мой от сто години и седем месеца, защото точно седем месеца изминаха, откакто ти написах това писмо.”
Писах му, че вече не съм в Борци и че сега се готвя да ходя в Чехия. Че имам вече студент, още някои неща и сложих писмото в плик.
Изпратих го и зачаках.
ББ като еманация на еклектиката, или пис...
Повторно пращам своето Открито писмо до ...
Писмо на Американската търговска камара ...
Повторно пращам своето Открито писмо до ...
Писмо на Американската търговска камара ...
И аз ще почакам продължението...;)
цитирайКоремът ми се свива...
цитирайИ ние чакаме продължението;)))))))))))))))))Радвам се, че си го пуснала, „прави, каквото трябва пък да става, каквото ще”
цитирайПуснах го, направих, каквото трябва, а стана... каквото не го мислех.
цитирайе истинско...
Поздрави!
цитирайПоздрави!
и дано отговорът е този, който ти очакваш. Усмихни се и лека и спорна седмица от мен!
цитирайrazkazvachka написа:
е истинско...
Поздрави!
Поздрави!
"пиша тъй както мога"... и е истинско, защото е животът ми.
:)))
makont написа:
и дано отговорът е този, който ти очакваш. Усмихни се и лека и спорна седмица от мен!
Благодаря за усмивките. Ти ги раздаваш в изобилие, даже препращам твои постинги тук и там, чак в Америка :)))
А отговора. . . не го очаквах.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог

Гласове: 5527
Блогрол
1. Бл. Димитрова "Пътят до тебе"
2. Лале ли си, зюмбюл ли си, гюл ли си
3. AMENO
4. Усмихни се
5. 23 Псалм
6. 7 цвята
7. една сълза
8. Животе, мой!
9. Довиждане
10. Библията - ф.
11. Отец на всички
12. сбогуване с всички
13. Благодаря Ти, Гсподи
14. Добрият пастир
15. Учени за вярата си
16. Шуберт
17. Демис Русос
18. Бог да пази България
19. Шопен
20. класич. китара
21. Сиртаки
22. Тиха нощ
23. защо ми е толкова мъчно за фреди...
24. ФЕЯ след земетресението
25. Джери Франклин
26. сервиз за лаптопи
2. Лале ли си, зюмбюл ли си, гюл ли си
3. AMENO
4. Усмихни се
5. 23 Псалм
6. 7 цвята
7. една сълза
8. Животе, мой!
9. Довиждане
10. Библията - ф.
11. Отец на всички
12. сбогуване с всички
13. Благодаря Ти, Гсподи
14. Добрият пастир
15. Учени за вярата си
16. Шуберт
17. Демис Русос
18. Бог да пази България
19. Шопен
20. класич. китара
21. Сиртаки
22. Тиха нощ
23. защо ми е толкова мъчно за фреди...
24. ФЕЯ след земетресението
25. Джери Франклин
26. сервиз за лаптопи