Една вечер тръгнахме с дъщеря ми към гарата, ще си ходим на село. Когато наближихме, Поли каза: „Мамо, дай аз да купя билети.” Дадох ѝ пари и тя изтича пред мен. След минутки и аз пристигнах. Поогледах се – няма я. Помислих, че е отишла до някое павилионче. Почаках, но се притесних, че закъснява; тогава обиколих всички повилиони наоколо. Няма я. Казах си: сигурно сме се разминали нещо. Ще чакам тука. И застанах до автобуса.

          Наближи време да се качваме. Започнах по-упорито да я търся. Отидох и малко по-надалеч, в уличките – да не би да е срещнала някоя приятелка и да са се заприказвали. Няма я! Връщам се, автобусът заминал. Ох! Сигурно се е качила, мислейки, че и аз съм вътре.

           Веднага потърсих телефон, звъннах на село майка да отиде да я посрещне, защото е тъмно вече! Само момиче...

           Продължих да я търся, може пък да не е в автобуса, да е закъсняла някъде. Един шофьор на такси ме гледал, че се мотая, попита ме търся ли някого. С толкова надежда му казах, че търся едно момиче! „Не, не съм виждал тука такова дете. Току що четох във вестника за някакво момиче на 12 години...” –  не знам там какво го направили. Не исках и да слушам. Тоя съвсем ме уплаши. Беше минал половин час, позвъних пак на село – майка не беше вкъщи, отишла на автогарата. След 10 минути пак звъня – майка изчакала всички да слязат, Полина я нямало.

           Ужас!

           Тръгнах пак да обикалям. Тичах, препъвах се, не бях на себе си. Сетих се да се обърна към полицията. Нищо не знаели. Звъниха някъде – отговориха, че нямало никакви съобщения за произшествия с деца. Това малко ме успокои. Помислих си: сигурно не е имало билети, взела е за следващия, който е след един час. Трябва да е отишла до някоя съученичка, която живее наблизо. Гледам, паркирали следващия автобус и хората влизат. Запътих се и тогава... тогава се сетих, че аз имам Бог! Хванах се за Него като удавник за сламка: „Господи, върни ми момиченцето!” – казах Му го в прав текст. „Моля Те, от сърце и душа Те моля, върни ми детето; където и да е, каквото и да прави, доведи ми я сега; ще. . . ще направя каквото поис. . . ЩЕ СПРА ЦИГАРИТЕ! Не искам цигари; искам си детето!” – първото, което ми дойде в ума.

           Това беше молитва в движение, за части от секундата.

           Скочих в автобуса.  С един поглед видях, че я няма. Тогава извиках: „Някой да е виждал едно момиченце, 11 годишно, да търси майка си?”  „Едно с оранжево панталонче ли” – обади се един мъж от задните седалки. „Да!” – изкрещях аз. „Ами то е на ЖП гарата и ви чака....” – не дочаках да се изкаже. ЖП гарата! Близко е!  След минутка бях там. Втурнах се като луда. Гледам по гишетата, по седалките, по павилионите! Няма я! От информацията ми казаха, че ме е търсила цял час, съобщавали непрекъснато по радиоуредбата; тя плакала, обикаляла, накрая си тръгнала.

          Помолих шофьора на онова такси с вестника и право в къщи! И у нас я няма. Но...тя е тръгнала пеш, сигурно ще дойде след мен.

          Излязох пред блока и тръгнах по пътеката, от която трябва да дойде. И в един момент забелязах силуета ѝ в тъмното:    

           -Поличко!

           -Мамичко!

           Прегърнах малкото ѝ телце. Тя се притисна в мен. Плакахме, радвахме , милвахме се... не вярвахме, че сме се намерили.

           От тогава цигара не съм слагала в устата си. И не ми се пуши. Няма го вече влечението; желанието  отпадна. Исус ме промени. Ако някой ми беше казал, че след повече от 20 години пушене е отказал цигарите без напрежение, нямаше да повярвам. Но с мен се случи. Когато Бог се намеси, зависимостта изчезва на 100%. Аз съм свободна.

          „Ако Исус Христос ви освободи, ще бъдете наистина свободни.” (Йоан 8:36) – това се изпълни в мен.   

          Колежките ми изобщо не ме съблазняват и не си наказвам душичката. Спокойно ми е, радостно и свободно.       
        

Интересна история. Една стресова житейска ситуация може да ни откаже от вреден навик. И най-важното, когато се помолим искрено и с вяра винаги ще бъдем чути.

Понякога Бог допуска в живота ни ситуации като тази. И те довеждат до резултат като... този. Мисля, че това е един от начините Бог да ни показва Пътя.

'ми ти като вървеше бавно... пък аз много исках да отидем при баба ми...
ама като казваш "гара" си мисля за влак...

имаше един човек, който ме изпрати - от гарата до квартала

мисля, че преди няколко седмици го видях - имах сериозен проблем с колата и той ми помогна
пак не му хванах спатиите откъде дойде и къде замина

ангелите пазят ли ги други ангели? питам, за да зная, дали е възможно някой ангел да ме пази ;) ))))

ДА, АНГЕЛЧЕТО МИ :)))

отказването от цигарите си е направо допълнителна екстра. Възхищавам ти се, аз просто нямам воля! Усмихнат ден!

Прегръдка!

Благодаря ти, мила! Децата ми и Бог са всичкото и богатство :)))

И аз нямах воля, защото не бях мотивирана да ги оставя. Исках да ги оставя, но повече ми се пушеше.
Ако наистина решиш и си сигурна, обади ми се - ще се моля за теб.
Спокойна нощ!

Така е, ако разчитаме само на волята си тя е твърде измамлива и винаги намира оправдание за да се измакне да отложи ! Бог е верен и винаги отговаря когато искаме да сме верни и за наше добро !

Поздавявам те, че си спазила обещанието си пред Бог !

Със собствени сили не можем нито да сме верни, нито да спазваме обещанията си. Силата ни идва от Този, Който действа в нас и може да направи несравнено повече отколкото искаме или мислим. (Ефес. 3:20)

Много впечатляваща и поучителна! Благодаря ти, че ме насочи да я видя! Когато и при мен минат повече години в непушене, тогава, Дай Боже, ще мога да кажа и аз, че съм успяла с Божията помощ - засега само се наслаждавам на свободата си, като тебе! Поздрави!:)

Пожелавам ти да успееш!