Красимир повече никога не дойде с мен на църква, но нямаше нищо против аз да ходя. Аз обаче имах... нещо против. Как да го кажа . . . Далеч съм от мисълта да съдя или критикувам някоя църква. Вярвам, че искрено вярващи има във всички. Но имаше неща, които ме смущаваха в тази и ще се опитам да обясня.

         Както казах, не ми допадаше това преповдигнато настроение, което се създаваше. Тази  еуфория; тези масови демонстрации на изцеления и на хора, „решили” да тръгнат с Исус. Какво решение може да вземе човек под влияние на емоция (да не кажа психоза)! Красимир е жив пример. Излезе пред всички, коленичи, сведе глава и после – нищо. Това е несериозно! Когато човек наистина срещне Исус в живота си, той никога не остава същият!

            Познавам един мъж, който биел жена си. Всяка вечер се връщал пиян; забивал ножа в масата, разклащал го и ѝ викал: „Тоз нож докато се клати, масата да е сложена, инъче в гърлото ти ще го забия!” Този мъж сега е друг човек. Преди известно време го гледах как говори с жена си. Погледът му топъл, нежен. Тя – усмихната срещу него, говорят си. Гледах ги и им се радвах.

            И друго ме смущаваше в църквата: когато някой се моли на висок глас, всички останали се молят с него едновременно. Никой никого не слуша. Създава се голям шум! Как можеш да кажеш „амин”, когато не чуваш молитвата? Или ако слушаш молитвата, то тогава твоята не е пълноценна; разсейваш се, защото следиш водещия кога ще свърши, та да кажеш амин. А някои от вярващите се молеха „на език”. Това са бръщолевения в буквалния смисъл на думата, а те го наричаха дар от Светия Дух. Веднъж една жена така изпадна в екстаз, че когато всички вече свършиха молитвата си и пасторът започна проповедта, тя продължаваше да вика и ръкомаха. Погледът й беше празен, беше като вцепенена. Беше страшно да я гледаш!

             Вече бях понаучила някои работи и знаех, че освен Божиите, има и други духове – сатанински. И тогава за пръв път си помислих, че тази жена не е на Божия Дух. Нея друг дух я водеше. Настръхнах и започнах да гледам с подозрение.

            Имаше много искрени и смирени християни, но недоверието към църквата като цяло вече се беше загнездило в сърцето ми.

            Прочетох в Библията за „езиците”. Апостолите са проговорили чужди езици, когато е трябвало да проповядват на критяни, араби, мидяни и още много други народи. Не са знаели езиците на тези народи, но са ги говорели благодарение на дарбата от Светия Дух.  Разбрах още, че вярващите в Коринт са злоупотребявали с тази дарба, бърборейки неразбираеми словосъчетания в църквата. Затова апостол Павел им написва едно писмо, засягайки този проблем. Той е бил много толерантен с тях; не им е казал направо с какъв дух си имат работа, но на дълго и нашироко им обяснил, че дарбите се дават за обща полза на църквата, а не за да се хвалят.

             Мен в църквата ме питаха: „Ти имаш ли Светия Дух?” С други думи: говориш ли „чужди езици”?

             Ап. Павел в прав текст казва на коринтяните: „В църквата предпочитам да изговоря пет думи с ума си, за да наставя и други, а не десет хиляди думи на непознат език... защото Бог не е Бог на безредие, а на мир...” (1Кор. 14:19, 33)

             И още нещо: колкото повече четях Библията, толкова повече въпроси имах. Всяка неделя заставах с листчето си с въпроси пред пастора и го питах. 

             Отначало ми отговаряше с охота, но после изглежда му досадих и ми каза: „Ти много питаш! Бог не иска нашия разум; иска сърцето ни.” Това съвсем ме обърка. За предаването на сърцето – добре, но как така без разум?!?  Аз съм математик по душа; не мога да вярвам в нещо, защото някой ми го е казал. Исках в Библията да го прочета; на нея вярвах, исках тя да ме убеди! (Не случайно първата книга, която си купих, беше „Логика на вярата”)

             После в една проповед го чух да казва, че не е необходимо да разсъждаваме много по Библията; достатъчно е да се предадем на водителството на Светия Дух. Това никак не ми хареса и беше капката, която преля в чашата на съмнението: явно ще се наложи да изследвам Библията по друг начин. Вече имах идея и ми предстоеше да я осъществя.                                     

Mога само да ви кажа , че лично на мен , а аз съм вярващ човек , не ми е необходим посредник между мен и Бога , а това се явява църквата . Не ми допада това , че се използва религията за съвсем други цели . Бог е навсякъде !

Съгласна съм, че всеки човек си има лична връзка с Бога и не му е необходим посредник, но първите апостоли също са били организирани в църква.

Да така е , но ние сме само обикновенни хора , така мисля аз . Разбира се всеки има своята вяра и път в живота .
Приятна вечер .

Уважавам мнението ви и ще си позволя да изкажа моето: верно е, че сме обикновени хора, но Бог ни обича, ние сме ценни за Него и ни употребява за провъзгласяването на добрата вест за спасение - евангелието. Даже казва: "Ако вие млъкнете, камъните ще проговорят." Авторите на Библията също са обикновени хора, вдъхновени от Светия Дух. Аз вярвам в Бога, описан в Библията. Но...все пак вие точно го казахте: всеки има своята вяра и път в живота. Аз пиша за моите . . .
Хубава вечер и на вас!

в коментар към твоя постинг" Годината в коята умря моят цар". И мен са се опитвали да ме приобщят, но аз съм твърдоглав човек и като вярвам в нещо си го вярвам така, като аз си знам. Не ми е нужен посредник за връзката ми с бог. Любовта към нещо не можеш да я препредаваш чрез друг. Можеш само да споделиш радстта си. Аз си се моля вечер като си легна преди да заспя и съм сигурна, че Бог чува молбите ми. Желая ти усмихнат и топъл август и много любов!

Всички тези неща ми се случиха преди 19 години! Явно е трябвало да извървя моя път до Бога.
Благодаря за пожеланието! В Гърция на всяко първо число се поздравяват с "кало мина!", което ще рече: Честит нов месец!
Честит август и на теб!

В библията много текстове са иносказателни. Може би сами трябва да си ги разясним.

Аз се притеснявам сама да тълкувам, може нещо да сбъркам. Малко познавам Библията; има хора дето цял живот я изследват. Не че те не могат да сбъркат, но...

Добре де, като сме толкова духовни и нямаме нужда някой да ни "посредничи", защо да не бъдем част от някоя църква и просто да служим на другите, а? Къде ни е братолюбието тогава, къде ни е любовта, ако не сме способни първо на своите си да я покажем тази любов.......Та нали нашата духовност се измерва първо в покорството ни спрямо Бог и после в братолюбието. Ми нали църквата е събрание от несъвършени хора, никой още не е станал съвършен........Освен това си мисля, че пасторите в никакъв случай не се изживяват в ролята на посредници, тази роля я имат свещениците в католическите църкви. За евангелски пастор не съм чула да е посредник между човек и Бог. Всеки гради своите взаимоотношения с Бог, без да му е нужен посредник , Единствения Посредник между нас и Отец е Господ Исус Христос, Той е нашия Първосвещенник, няма друг. Слава да бъде на Святото Му Име!
Нека Бог благослови всички тук.....

Извинявам се, че пуснах съобщението без да се подпиша, казвам се Калинка. Никога не съм била и няма да бъда анонимна, просто не съобразих, извинявам се още веднъж.

Подрепям те напълно!

Много хора не пишат, но си правят регистрация, за да не са анонимни.
Регистрирай се, може и да напишеш нещо?
:)))