Бях чула една история за млад офицер, който се влюбил безнадеждно в момиче. Историята е дълга, но аз само в резюме: момичето не отговорило на чувствата му и той от отчаяние се гръмнал. Слушах като я разказват, коментират, питат как е станало, къде, кой го е намерил... а аз си мислех: „Как не се намери един да ме обича толкоз много, че да е готов да умре заради мене!!!”  

         Когато тръгнах на църква, си купих Библия. От нея научих, че има Един, който е умрял за мене. Един, който ме обича толкова много, че е дал живота си, за да живея аз. Исус Христос!

         Отначало не ми беше ясно: как така е умрял, за да живея аз. Та нали съм се родила и си живея! Защо е необходимо някой да умира, за да живее друг! Постепенно, продължавайки да чета и слушайки проповедите на пастора, разбрах, че нашата планета е заразена от бацила „грях”. И всеки човек е заразно болен. А „заплатата на греха е смърт” (Римл. 6:23).
Следователно аз, като заразена от греха, заслужавам смърт. Но Исус ме обича, нещо повече - предлага ми да живея в Неговото царство. Затова на кръста, на Голгота, умира Той вместо мен. Все едно, че моите грехове Той ги е извършил. Поема греховете ми върху Себе си и умира със смъртта, която аз заслужавам.
И сега: ако аз приема тази жертва; ако повярвам, че Исус е умрял вместо мене, в Съдния ден Той ще ме възкреси и ще живея - завинаги с Него. Ето за този живот става въпрос. Затова се казва, че е умрял, за да живея аз.

          Това не ми стана ясно изведнъж. Много време трябваше да мине да го разбера. Докато накрая стихът от Йоан 3:16 ми стана любим: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот.”

          От любов към хората „...Бог даде Своя Син...” Един родител знае какво значи да имаш син и да го дадеш. Не можеш да го дадеш! Аз моят не го давам!!! За нищо!

           Бог даде Своя... Колко трябва да обича хората, за да го направи?!?

           И колко трябва Исус да ни обича, за да умре с позорна смърт на кръст!

         „Той беше презрян и отхвърлен от хората, човек на скърби и навикнал на печал; презрян беше и за нищо не Го счетохме. Той понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари; а ние Го счетохме за ударен, поразен от Бога. Но Той беше наранен поради нашите престъпления, бит беше поради нашите беззакония; върху Него дойде наказанието, донасящо нашия мир и с Неговите рани ние се изцелихме.” (Исая 53:3-5)

             Каква любов! Да умреш заради хората, които те отхвърлят, унижават и презират. Хората, които не ти вярват и ти се подиграват! „Господи, прости им, те не знаят какво правят!” – извика Исус от кръста. Това умът ми не го побира!

            Каква любов наистина! Необяснима, невероятна, невъзможна по човешки! Божествена!

           „...за да не погине нито един, който вярва в Него...”

           Нито един? Прекрасно! На всеки Бог дава шанс да бъде възкресен за вечен живот! Само да повярва в това!!!

           Тази чудесна новина трябва да бъде съобщавана по медиите. Изключителна вест! Всеки трябва да я чуе. Смъртта е победена и бедните човеци от планетата Земя имат шанс да станат жители на Небесното царство!

             Исусе мой! Спасителю мой! Благодаря Ти за обичта. Никой не ме е обичал толкова много, че да умре за мен. Щастлива съм, че и аз мога да Те обичам. Толкова, колкото може цялото ми сърце, без да намираш любовта ми да досадна и обсебваща. Толкова, колкото нито един мъж не можа да понесе.