Следващите пет минути от живота си няма да забравя НИКОГА!

        Следващите пет минути преобърнаха живота ми. Надявам се това, което започна тогава, да продължи във вечността.

 

         Ядях сладолед. Правех се, че гледам разсеяно из сладкарницата, но скрито поглеждх към Дамян: какво ли му е в този момент вътре в главичката... Сякаш подслушал мислите ми, изведнъж  каза – чух го с ушите си! Каза: „Аз съм вярващ”. В първия момент не го разбрах. „Вярвам в Бога!” – повтори той. Мислех, че е една от шегите му. Погледнах го, изглеждаше сериозен. Вярвал в Бога!

         Вярвал в Бога. . .  „Малииий! На какъв съм попаднала!” Мълчах. . . Не знаех какво да кажа. Сериозно приемах само бабите на село; за всички останали вярващи си мислех, че не стоят здраво на земята и са „малко така”...

          Жалко! А изглеждаше толкова нормален! И е симпатичен, и забавен... Сега? Какво ще стане? Дамян наруши мълчанието. Говореше  за вярата си. Не помня какво ми каза. Не го разбирах, но не можех и да се съсредоточа. По-скоро си мислех за него. Как така? Аз си мислех, че само невежите са вярващи, дето не са учили Дарвин, Хегел, Кант. . . Сега излиза, че вярващите са нормални хора. С приятно чувство за хумор – ето го пред мен: умен, спортист, интелигентен. И Дарвин сигурно е учил!

            В тази посока се въртяха мислите ми.

            И изведнъж. . . Изведнъж нещо се случи. Сякаш в главата ми проблесна. Не мога да го обясня. Нито да го опиша: една мисъл осени ума ми и цялото ми същество. Завладя ме и осъзнах, че вярата в Бога е нещо много повече от палене на свещи и кръстене пред икони. И е за всички.

        Помня много добре, че в миг разбрах: ИМА нещо! Има Някой, който държи този свят. Толкова звезди, планети, галактики – безкрай!  И никаква космическа катастрофа! Това е строг закон, не случайност! А строежът на веществата? Молекули, атоми, ядра, неутрони, протони, спинове... И Менделеевата таблица! Всичко е толкова стройно и подредено! Зад този ред ИМА Някой! Някакъв висш Разум, който направлява микро и макро света. И ако хората Му казват Бог, и аз така ще Го наричам.  

         Всичко това мина през ума ми за секунди.

          Вече не слушах Дамян какво ми говори. Спрях го и му казах да ме заведе в някоя църква – новото ми откритие ме изгаряше. Трябваше да науча повече. Мислех, че някой нещо ще ми разкаже или ще чуя и съм окей!

          Излязохме от сладкарницата и скоро се озовахме пред една сграда – нямаше нищо общо с църквата на село. Тогава не знаех, че има протестантски църкви, не знаех каква е разликата между Православна и Католическа църква. Нищо не знаех. Даже не запомних името на църквата, в която ме заведе. Само помня адреса ѝ: „Васил Коларов” 10.

          Влязохме. Хората бяха насядали по столове, подредени в редици. Не видях свещи и икони, но това нямаше значение; подсъзнателно усещах, че Бог е вездесъщ.  Зад амвона, пред хората стоеше човек, облечен обикновено. Сега не помня какво говореше, но си спомням, че всичко му се разбираше. Щото на попа в село нищо не му разбирах какво  пее.
           Когато богослужението свърши, на излизане от салона видях отворена врата. Надникнах – книжарница.  Поогледах се, но въобще не можех да се ориентирам какво да търся. Заглавията нищо не ми говореха. Накрая си купих „Нов завет” и една книга - „Логика на вярата”. Нямах понятие как се свързват логика и вяра, но обичам нещата да са ми ясни логични, затова заглавието ме привлече. А книгата „Нов завет” ми я препоръча продавачът. Помислих си, че щом има нов, значи има и стар завет. Сигурно е редно да си купя най-напред стар, но продавачът каза: не, не! Започнете от новия! Доверих му се – ще имам време да си изяснявам нещата.

          В тия години имаше авиолиния София – Търговище. А Търговище – Шумен е половин час с автобус. Исках по-скоро да си отида. Имах нужда да остана сама и да премисля случилото се. Проверих, имаше билети за след обяд. Дамян ме изпрати на летището. Вечерта вече си бях вкъщи.

        Какъв ден! За какво тръгнах, а какво намерих!
        Има Бог! Не разбирах какво значение има за мен, но все пак това ме вълнуваше. Който го е преживял, ще ме разбере. Ако ви кажа: „Тази нощ не спах, защото ме боля зъб”, ще изкажете съчувствие, но който го е преживял, ще знае за какво говоря... Когато Бог ни се открие, светът става друг! Нямах търпение да стане утре и да потърся църква.

     

 

Много бързо си се преобърнала, искам да кажа си повярвала. Има хора с години ходят на църква и не са сигурни дали има Бог.

Тук пътищата ни се разделят, но аз пак те обичам ;). А и нали първият комунист е бил Исус Христос ;)

Рано или късно всеки от нас открива своя баг. Той според мен не е в църквата, той е в нас, искрицата светлина, която носим в себе си е бог. Нашата божествена същност. Само трябва да я открием в себе си. Аз също ходя на църква, понякога имам нужда. Иконите ме зареждат. Все пак внимавай с протестантските църкви. Ние сме православни християни и 500 години не пречупиха вярата ни. Поздрав от мен.

Явно хората са различни: едни в миг, а други - постепено се обръщат. Не ми е ясна технологията на обръщането. За мен това е тайна: има много добри хора, които до края на живота си отричат Бога; има и лоши, които се обръщат (например разбойникът на кръста) и стават християни...

Благодаря ти за обичта. Много те обичам. И Исус те обича такава - комунистка :))))

Имаме различни представи за Бога; аз говоря за Твореца - Бог, но ти благодаря за хубавите думи!