Дамян не каза как ще изглежда, така че от всички мъже, които минаваха покрай мен можех да си избирам кой да е той. Е, разбира се правех се на разсеяна, по нищо не исках да личи, че отдавам някакво голямо значение на тази среща. Никакви очаквания, просто ей така – едно запознанство. Сама се убеждавах, че всичко е нормално, но всъщност треперех. И се ядосвах на себе си: какви ги върша! Минаваше ми през ума и да избягам, все още не е късно... И тогава се сетих: ами той сигурно стои зад някой ъгъл и скрито ме наблюдава! По-скоро той може да избяга. Ах, каква съм глупа... „Здравейте!”         Обърнах се. Зад мен и почти над мен се усмихваше симпатичен висок мъж. Стисна енергично ръката ми за „добре дошла” и сякаш снощи сме се разделили, та днес първата му работа е да попита закусвала ли съм. Излъгах, че съм закусила; коремът ми беше на топка. „Ами... тогава да пием някъде кафе?” „Ами... да пием.” Вървяхме пеш: как съм пътувала, познавам ли София, лесно ли съм намерила Бюрото – отговарях на всичките му въпроси. Вървяхме бавно – така мразя да съм на токчета! Та... доста въпроси ми зададе. Заведе ме в една сладкарница. Седнахме. Един срещу друг и случайно се поглеждахме. Избирахме кафе, уточнявахме вкусове: със захар, без захар; с мляко или без... Поотпуснах се, разговорът потръгна. Дамян беше много непринуден, шегуваше се и се смеехме. Колко добре направих, че предприех това пътуване! Прекарваме си чудесно! След кафето си поръчахме ядки и сладолед. Много си допаднахме; аз познавам, когато на някой му е приятно с мене. Очертаваше  се един чудесен ден!           Следващите пет минути от живота си няма да забравя НИКОГА!  

Ако може животът да зацикли на последните пет минути и всичко да остане така красиво, изпълнено с надежда и плахост, свян, очакване..... Нека тези пет минути се превърнат във вечност. Горе главата и вярвай.

Вярвам, Маки!

хм, какво следва искам да знам ;)))))))))))

Точно ти трябва да се сетиш, само на теб съм го загатнала в ЛИЧНИ. Усмивки! :))))