Исая 55:6 Търсете Господа, докато може да се намери,

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

17.05.2010 07:56 - Царят умря.

Автор: vandela007 Категория: Лични дневници

Прочетен: 779 Коментари: 0 Гласове:

Минаха две години. От Плевен вече никой не ми се обади. Аз също не звънях. Край! Тази история е затворена страница. Адаптирах се към новия си живот. Децата поотраснаха. Дъщеря ми стана най-младият репортер в радио Шумен. Красимир ѝ купи репортерско диктофонче. Синът ми беше най-добрият китарист в музикалното училище. Като имаше концерти, той беше гвоздеят на програмата. Изобщо – потръгна някак. Беше в зората на демокрацията. Започнаха да се появяват обяви на Бюра за запознанства. Бях на 45. Дали има такива стари като мен? Един ден позвъних. Извиних се, че съм много възрастна, но служителката ми каза, че има и по-възрастни, записани в Бюрото. Но...аз имам две деца! Ами не сте само вие, дето имате деца. Заповядайте, елате, ще ви покажем подходящи за вас партньори. Уплаших се – толкова ли е лесно! Отиваш и...хоп! Мъж „на тепсийка”. Засрамих от себе си. Как ли не! Ей сега ще се засиля към София да се запознавам с мъже! Освен това... пътят към София минава през Плевен! Мина още време. Не предприемах нищо, но акълчето ми щракаше: Плевен или София! Наистина ли Сашо е затворена страница? Може би най-напред да звънна преди да съм тръгнала за София? И за какво да звъня? Той може вече и да е женен... Ако искаше да ми каже нещо, щеше да го направи. Край! Това наистина е краят. Царят умря. Моят цар умря! Един петък си купих билет и с нощния влак потеглих за София. Адреса на Бюрото за запознанства беше в чантата ми.

Нагоре