Аз съм женена жена. Имам деца. Имам семейство за което се грижа. Пазарувам, готвя, пера, чистя... Имам работа; ходя на работа всеки ден. Вечер, когато се уморя до краен предел, лягам пред телевизията и ако не заспя, гледам някой филм.  Живея. . .  Една точка във времето и пространството. Една прашинка в огромния Космос. Днес има значение как е минал денят ми; какво съм чувствала, на какво съм се смяла, за какво съм плакала; имат значение прегръдките на децата ми; белите, които са направили в училище; похвалите, които са получили. Но утре, половината от тези неща ще съм ги забравила; след няколко дни няма въобще да си ги спомням, а след време нищо няма да има значение. И така – ден след ден. Животът тече, както пясък изтича между пръстите и нищо не остава...

          И сред милиардите „точки” в този свят има една, която също като мен се движи във времето и пространството. Ходи на работа и... още какво? Не знам. . .   За какво мисли, има ли семейство, деца; щастлив ли е? Може би някой път ще позвъня и ще разбера.

                       (изтрито)

 

Да... ден след ден потънали в собствените си грижи и проблеми... а времето лети! И един ден ще се събудим на 80 и ще се чуди какво стана. Тъжно! Днес ми се струва, че светът ще се свърши ако не изчистя или не ида на пазар, а всъщност дали е толкова важно? Дали след 50 години ще има значение, че един път съм предпочела да се поразходя в парка и да се порадвам на слънцето вместо да загубя един ден в чистене, готивене и пране? Едва ли. Обаче, ако не изчистя мъжът ми ще ми се сърди, ще се скараме и после ще прекарам една тъжна вечер, а от гледна точка на и без това сивото ми и самотно ежедневие още една караница изглежда кошмарно. И така ден след ден. За да си спестя малките неприятности съм готова да се откажа от толкова хубави моменти. Ще кажеш това е един ден, обаче и утре ще е същото и след седмица и след месец... защото животът е изпълнен с наниз от дни и нощи, от случки и събития, които никога няма да се повторят отново, не и по същия начин. А ние с лека ръка пропиляваме времето, все едно ще живеем вечно. И когато един ден, се усетим, че няма да живеем вечно, вече е твърде късно да върнем времето и да наваксаме всичко пропуснато. Какво да правиш такъв е животът. Няма как хем да се забавляваш през цялото време, хем да си добра съпруга, майка и служителка. И се налага да правиш компромиси. Най-често в ущърб на собствените си желания и удоволствие. Но каквото и решение да вземеш, важното е никога да не съжеляваш и на 80 да можеш гордо да заявиш, че си имал а пълноценен живот! Дай Боже, да успея! Но е трудно да намериш баланса.
Благодаря за хубавия постинг! Желая ти усмихнат ден!

Желая ти го от сърце!

wuoowU <a href="http://koaimkyndzlt.com/">koaimkyndzlt</a>, [url=http://juswejlmjyid.com/]juswejlmjyid[/url], [link=http://yzpypqlcqeld.com/]yzpypqlcqeld[/link], http://paowinqnjfsc.com/