Лятото свърши, ваканцията също и отново продължихме обучението в София. Започнаха пътуванията Шумен - София и обратно. На плевенската гара смъквах прозореца и гледах. Като дядо Йоцо: гледам и нищо не виждам. Веднъж се обадих на Александър. Казах му, че пак съм студентка, но този път в софийското МЕИ. Каза, че често ходи командировка в София и следващия път ще ме потърси в хотела. Грънци! Въобще не му повярвах. Един колега от Варна ми се беше обадил и каза, че Сашо живеел с някакво момиче – Рени. Вече бяхме по на 27-28 години, Сашо е с 11 месеца и половина по-голям от мене, та го попитах: „Ти ожени ли се?” А той: „Кой, аз ли, бе!”

                                      (изтрито)