Когато ги изправили на екзекуция, един от престъпниците изявил претенции, че е от царско потекло и не е съгласен да бъде приравняван към тази сган. Всички с интерес очаквали решението на краля. Той свъсил вежди и с тон, нетърпящ противоречие, заповядал този човек да бъде обесен веднага на най-високата мачта. И допълнил: „За да видят всички как ще свърши всеки, който твърде късно се сеща за царското си потекло“.

Тези думи крият удивителна дълбочина, като се има предвид стихът от 1 Петр. 2:9 „Вие обаче сте избран род, царско свещенство, свят народ, люде, които Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина“

Ние всички сме синове и дъщери на всемогъщия Цар в небето, тъй като сме създадени по Негов образ и подобие. Следователно редом с привилегията да имаме Бога за наш Баща, ние носим и високата отговорност да Го представяме правилно в този свят. Това означава да притежаваме подобен на Неговия характер и да водим подобен на Неговия живот, да браним достойнството си не чрез претенциите си, а със стила на живот, който водим. В противен случай тъжна ще бъде съдбата на всеки, късно осъзнал се престолонаследник.

Всъщност най-голямата награда, която получаваме на тази земя, е дълбокото удовлетворение от един правилно и добре изживян живот.

Молитва: Велики Царю, Татко небесни, благодаря Ти за Твоята бащинска любов. Благодаря Ти, че моите грехове не Те охладиха към мен; че още не си се отказал да ме поставиш на престола до Себе Си. Моля Те, подари ми Твоята благодат и сила, за да живея достойно като Твое дете и животът ми да бъде хваление за Теб! Амин!