Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.03 18:46 - ...да си отвориш вратата сам...
Автор: vandela007 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1173 Коментари: 0 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
        Спомняте ли си сагата с нашите медицински сестри, които бяха обвинени в умишлено заразяване със СПИН на над 400 либийски деца? Бяха затворени в либийски затвор, в който престояха 6 г. и накрая ги осъдиха на смърт. За щастие бяха освободени.

Заедно с тях беше и един доктор - Здравко Георгиев. Гледах едно интервю с доктора след освобождаването му и водещият го попита кое е било неговото най-вълнуващо преживяване след като е бил освободен. На кое най-много се е зарадвал? Неговият отговор беше напълно шокиращ за мен. Останах няколко минути с отворена уста, а пулсът ми се ускори драстично.

Преди да ви кажа неговия отговор, искам да ви попитам, вие какво бихте отговорили ако бяхте на неговото място? Не зная за вас, но аз сигурно бих казал нещо подобно: „Ами радвах се на синьото небе, на срещата с близките, на свободата да дишам спокойно…“ и още много други неща, но все в тоя дух. Предполагам, че и вие ще мислите в същата посока. Но докторът каза нещо съвсем друго. Той каза: ,,Най-радостното нещо, което преживях след като бях освободен беше, че вече можех да си отворя вратата сам!!!"

Оооооо!!! Кой от вас се е радвал някога, че може да си отваря вратата сам?! Че каква радост е това?! Да, никаква докато сте свободни. Но ако в продължение на 6 г. вратата зад която сте били се е отваряла само когато друг я отвори, и то с трепетно очакване за нещо лошо, тогава ще разберем това толкова неразбираемо иначе щастие.

Днес май изпаднахме в подобна ситуация. В безумния си неудържим и неустрашим поход към бленуваното, но така и никога не идващо върховно щастие, забравихме да се радваме на обикновените неща, включително и на това, че можем да си отваряме вратата сами. Върховният бог (парите) бяха приковали цялото ни внимание и поклонение. Не е ли вярно, че повечето от нас се будеха със съзнанието на счетоводители, с мисълта за коли и плазми, за таблети и айфони. Не е ли вярно, че започнахме да пресмятаме мечтите си единствено през сметките за бита, а на други от нас в главите им нямаше нищо друго освен поръчкови кухни, специални мебели и вносен теракот.

Къде останаха мечтите ни за красивото, за доброто, за любовта? Затворихме ги във фитнеси, спа центрове и молове. Не си говорехме вече за сънища, а за цифри. Всяка сутрин се будехме като счетоводители, а не като поети, усещащи с душата си красотата на това да си жив. Сами си сложихме ДДС и на усмивките и на сълзите, и на мечтите...на всичко.

И ако има нещо добро в това, което днес сполетя целия свят, това е, че се кротнахме. Че започнахме да оценяваме истинската стойност на това велико чудо, наречено живот и колко лесно то може да бъде изгубено. Че Бог наложи тази ,, карантина" не у дома, а в душите ни, за да размислим за истинските и скъпоценни неща; за да имаме ВЕЧЕ време да си говорим, да се погледнем в очите. И да се научим да се радваме, че можем да си отваряме вратата сами.

Бъдете благословени!

           По материал на Илия Крушкин



Тагове:   вирус,   болест,   радост,


Гласувай:
5
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: vandela007
Категория: Лични дневници
Прочетен: 930871
Постинги: 475
Коментари: 1971
Гласове: 4847
Календар
«  Септември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930