Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.11 17:08 - Кой промени почивния ден?
Автор: vandela007 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 148 Коментари: 7 Гласове:
2



         Много разногласия е имало между Исус и юдеите; също между апостолите и юдеите по различни въпроси, но по отношение на деня за почивка и поклонение никога не е имло спорове. В своята есхатологична реч, мислейки за бъдещето на учениците, Исус им казва: „При това молете се да се не случи бягането ви зиме или в съботен ден.” (Матей 24:20)

Контекстът показва, че Христос предричаше обсадата и разрушението на Ерусалим от римляните в 70-та година след Христа. Следователно, Той е имал предвид, че Неговите последователи ще почитат съботата и в 70-та година.

Щом в Новия Завет не намираме никакво указание за евентуална промяна на почивния ден, тогава тя трябва да е станала по-късно.

Преходът от събота в неделя станал постепенно и бавно. Противникът на истината е действал хитро и подмолно за изопачаването на Божиите наредби, и замърсяването на чистото Христово учение.

Отначало римската империя признавала юдеизма като легална религия, а християнството като юдейска секта. В последствие обаче юдеите и юдеизмът били дискредитирани. За да избегнат репресиите, които последвали, християните от тогава нататък всячески се стараели да обясняват, че не са евреи. В следващите три столетия християнските писатели многократно представяли съботата като юдействане.

Неделният празник не заменя веднага съботната наредба, а я допълва. Няколко века християните съблюдават и двата дни. Първият закон в полза на неделята е едиктът на Константин, издаден в 321 год. сл. Хр., който имал граждански характер. Римляните в чест на главното си божество слънцето, почитали неделния ден. Думите “Sonntag” и “Sunday” – неделя съответно на немски и на английски озачават буквално “ден на слънцето”.

Указът на Константин гласи, че съдии и граждани, незаети с полска работа трябва да си почиват в достопочитаемия ден на слънцето - неделята. В него се подчертава, че живеещите на полето могат да работят в неделя, защото денят може да е хубав и подходящ за стопанска дейност.

В 325 г. папа Силвестър излиза с обяснението, че по силата на апостолския авторитет, който той има, обявява неделята за Господен ден.

Първият официален акт на римокатолическата църква в полза на неделята е Лаодикийският събор, свикан в 364 г. Канон 29-ти разпорежда: “християните не трябва да юдействат и бъдат незаети в събота, но трябва да работят в този ден, но Господният ден те трябва специално да почитат, и като християни, ако е възможно да не работят в този ден. Ако, обаче, бъдат намерени, че юдействат, те ще бъдат отлъчени от Христа.”

Фактът, че в 4 век официалната църква е била принудена да налага духовни санкции – анатемосване, показва, че в 4 век верните християни съблюдавали Божията събота.

А в 538 г. Орлеанският събор задължава и селяните да не работят в неделя на полето. Самата католическа църква официално признава, че е извършила промяната. Тя счита този акт като белег на църковната й мощ. В катехизиса на Трентския събор в 16 век, публикуван под покровителството на папа Пий V четем: „…църквата на Бога в своята мъдрост е наредила почитането на съботния ден да бъде прехвърлено в Господния ден.”

Известен е прочутият диспут между д-р Ек, католически богослов и Мартин Лутер. Когато последният заявява, че стои здраво на библейска основа, и че не би желал да приеме нищо, което противоречи на Библията, д-р Ек го засреща с необоримия аргумент, че в Библията няма никакво указание в полза на неделята, но че римокатолическата църква чрез своя авторитет е прехвърлила почивния ден в неделя. Но има ли право смъртният човек да променя Божиите постановления? Ето отговорът на Св. Писание – Второз. 4:2 „Да не притурите нищо на думите, които ви заповядвам, нито да отнемете от тях, за да пазите заповедите на Господа вашия Бог, които ви заповядвам.”

И така, главният фактор за налагането на нов почивен ден – неделята, е римокатолическата църква чрез нейните действия против Божия закон.

В католическия катехизис 10-те заповеди са изопачени. В “Християнска наука” за българите от католическо вероизповедание (издадена през 1946 г.) на стр.5 са дадени 10-те Божии заповеди в следната форма:

1. Аз Съм Господ Бог твой, да нямаш друг Бог освен Мене.

2. Да не вземаш Божието име напразно.

3. Помни да освещаваш празниците.

4. Почитай баща си и майка си.

5. Не убивай.

6. Не прелюбодействай.

7. Не кради.

8. Не лъжесвидетелствай.

9. Не пожелавай жената на ближния си.

10. Не пожелавай имота на ближния си.

Както виждате, втората заповед, която говори против идолопоклонството, и четвъртата засягаща съботната институция са изхвърлени, а 10-та е разделена на две.

Историческият анализ и големите библейски пророчества единодушно сочат Римокатолическата църква, като главен фактор за отменянето на съботата и въвеждането на неделния празник.

Тогава всеки християнин трябва да реши за себе си дали да възприеме една човешка наредба или ясната Божия заповед.



Тагове:   Бог,   неделя,   събота,   заповеди,   Десет,


Гласувай:
2
0



1. barin - Здравей, vandela007. Мисля, че ...
10.11 06:40
Здравей, vandela007. Мисля, че отдавна е тази промяна, за която пишеш. В старият български календар годината винаги е започвала в неделя, както и всеки сезон. Тази година четирима издадохме сравнителен календар и се постарах да изясня нещата. При евреите е по-различно- седмицата е започвала винаги в неделя. Относно миналиогодишните промени за почивните дни- не е новост, а много добре забравена практика от преди повече от хиляда години.
Поздрави!
цитирай
2. vandela007 - Да,
10.11 11:33
Прав си, тази промяна е отдавна; в статията съм писала годините на постепенното преминаване на почивния ден от събота в неделя. За пръв път обаче чувам календарите за всяка године да започват с неделя на 1-ви януари (ако правилно съм те разбрала). Не знам като казваш "мналогодишните промени" имаш предвид миналата година (2017) или въобще миналите години - не те разбрах.
цитирай
3. barin - Имах предвид миналата 2017 г., има ...
10.11 12:04
Имах предвид миналата 2017 г., има правописна грешка в думата. В старобългарския календар е било така- всяка година и всеки сезон е започвал с неделя, сезоните са били с три месеца- един с 31 дена и следващите с по 30, а 365-тия ден се е слагал, без да влияе върху порядъка на седмиците и месеците след новата годиа- 21 декември. Повече информация:
barin.blog/regionalni/2015/04/01/bylgarskiiat-kalendar.1350888
Поздрави!
цитирай
4. vandela007 - Линка,
10.11 12:54
който ми даваш, не се отваря. Моля, с две-три думи ми кажи кой умник е измислил българският календар да се различава по дните от седмицата, от световните календари. Кой луд му го разреши да го направи и кога се възвърна да се уеднаквим с другите. Кои години е това "старобългарско" време.
цитирай
5. barin - Добре, vandela007. Българският ...
10.11 16:25
Добре, vandela007. Българският календар е измислен през 5505 г. пр. Хр. През 1976 г. е признат от ЮНЕСКО за най-точен в света. Бил е действащ по потвъредни исторически данни до края на X в.през Първото Българско царство. Тази година четирима души издадохме в ограничен тираж Сравнителен календар. Не може да се кажи точно откъде е измислен. Само знам, че е направен първоначално по движението на планетата Уран. Тук идва парадокса, че Уран е открита преди около 300 г., а българите са знаели за съществуването на тази планета, както шумерите и вавилонците. По-късно, някъде към III-то хилядолетие преди Христа календарът е трансформиран съобразно движението на видимата планета Юпитер, наричан от българите Янкул. Причината е, че трябва да има корекции на определен брой години и цикли. Например сега на годините, завършващи на -00( 1900, 2000, 2100....) трябва да са високосни, а не се добавя високосен ден. Календарът е бил удобен, защото не се налага всяка година да се преиздава. Само се промвеня годината и цикъла. Например 2019 г. е първата година от цикъла"мъжки- огън- червен". Знае се, че сезоните са 4 от по 91 дена, три месеца- 31-30-30 дена. Получава се 91- дели се на 7 и става винаги новият сезон да започва в неделя. Като умножим 91.4 се получава 364, число, свързано с много други. Остава един ден- 365-тия, който се е добавял след последният ден на годината- 21 декември, наричан Еднажден( звучи близко до Игнажден, който е един ден по-рано). Високосният ден се добавя по определена схема на 4 години след най-дългия ден през лятото. Казвам определена схема, защото при определени обстоятелства и периоди се полага да има високосен ден, а няма, след няколко такива цикъла обратно- има допълнителен ден. Празниците са две групи: държавни, свързани с нещо, случило се при българите и месечни- 01.01.; 02.02.; 03.03; 04.04..........12.12. Това е накратко за стария календар.
цитирай
6. vandela007 - Това
11.11 11:45
не е за моята глава. Нищо не разбрах, тъпа съм.
цитирай
7. barin - Не си, vandela007. По-трудно е да се ...
11.11 12:09
Не си, vandela007. По-трудно е да се разбере.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: vandela007
Категория: Лични дневници
Прочетен: 774806
Постинги: 439
Коментари: 1914
Гласове: 4659
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930