Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.09 18:39 - Какво е САБАТИЗМОС
Автор: vandela007 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 187 Коментари: 2 Гласове:
5

Последна промяна: 29.09 18:09


 Когато гледате телевизия или четете вестник, сред многото трагедии, престъпления и бедствия ви се иска да извикате: „Стига! Искам да си почина от ужаси“!

Живеем в тревожен свят, в сложно време. Хората са загрижени, уплашени, уморени. Имат нужда да си починат от напрежение и грижи. Копнеят за една почивка, която да ги отпусне и успокои.

Точно за такава почивка става въпрос в Библията, Евр.4:9 „… Следователно за Божиите люде остава една съботна почивка“. Това е прекрасна новина. Не е ли: за Божиите люде има почивка. На гръцки думата, употребена тук е „сабатизмос“.

 

                1. Какво е САБАТИЗМОС

В контекста на този стих авторът говори за извеждането на израелевия народ от Египет. Тогава Бог им обеща земя, в която да си починат – обеща им земя на почивка. От стиха в Евр.4:9 разбираме, че така както израилтяните бяха изведени в земя за почивка, точно така и сега за Божиите люде остава една почивка. Това е небесната обещана земя, Небесното царство! И ние нетърпеливо очакваме Пришествието на Господ Исус Христос, за да влезем в почивката на Небесния рай.

Бог нарича небесния рай сабатизмос. За да можем да разберем това, ще се върнем в Стария завет. Извеждайки израелевия народ от Египет, Бог ги предупреждава, че ако влязат в Ханаан и започнат да живеят в бунт и непокорство, ето какво ще се случи с тях: „… ще ви разпръсна между народите… и земята ви ще бъде пуста и градовете ви пустиня. Тогава земята ще се радва на съботите си през всичкото време докато е пуста, и докато вие сте в земята на неприятелите си; тогава ще се успокои земята и ще се радва на съботите си. През всичкото време, когато е запустяла, ще си почива, защото не си е почивала в дължимите от вас съботи, когато вие живеехте в нея“. – Левит 26:33-35

Тук се казва, че земя, в която жителите живеят в бунт против Бога, е земя, която не се наслаждава на почивката си. Затова Бог ще ги махне от там, така че земята отново да се наслаждава на съботите си (на почивката си). И така: земя, която е в сабатизмос означава, че е земя, в която жителите й не са в бунт срещу Бога.

Сега да погледнем 2 Лет.14:6 – друг стих, който ще ни помогне да разберем какво означава земята да си почива: „И тъй като утихна земята и нямаше война в ония години, той съгради укрепени градове в Юда; понеже Господ му даде покой“. От този стих виждаме, че за да си почива земята също така означава да не се води война в нея.

Две неща, за да е в почивка земята: жителите й да  не са в бунт срещу Бога и в тази земя да няма война и конфликти. В Небесния рай няма бунт срещу Бога, както и война, следователно затова е наречен – Божият сабатизмос. Това е земя на мир и покой.

Сабатизмос означава: хармония с Бога, вярност към Него и оставане в пълно покорство на Божията воля. Божият рай е наречен сабатизмос не само днес и в бъдеще, но е бил такъв и в миналото, когато Небето е било място без война, грях и бунт. Докато ангел, на име Луцифер решава да се разбунтува срещу Бога.

Луцифер разруши състоянието на мир и спокойствие, в които Небето живееше. Той внесе състояние на смут, безпокойство и бунт, внесе дух на безредие, наруши почивката и покоя, наруши сабатизмос на Небето. С тази си постъпка той искаше да покаже, че е против самата основа на Божието управление, което е почивка и мирен покой.

Ангелите в Небето просто си почиваха в Божията воля, но Луцифер каза: „Аз няма повече да си почивам в Божията воля“. С този си отказ той започна да води война със самите принципи на Божието управление. Всъщност Великата борба в Небето се водеше около принципите за почивка (сабатизмос).

В Небето избухна война. Това е спорният проблем в Небето – почивката.

 

        2. Срещу кого и срещу какво е бунтът в Небето.

От евангелието на Йоан, 1-ва гл. разбираме, че светът е създаден чрез изговореното слово и че Исус е изговорил словото; Той е сътворил Универса.

Дяволът завиждал на Исус и Го мразел. Искал да заеме мястото Му. С други думи: Луцифер води война рещу Словото. Той не иска да сме покорни на Словото или на Божията воля.

Има и нещо друго. В Езекил 28:14 и 16 се казва, че Луцифер ходел „сред огнените камъни“ и Господ го „изтребил отсред огнените камъни“. Кои са огнените камъни? Във Второз.33:2 се казва: „Господ дойде от Синай… От десницата Му излезе огнен закон за тях“. Този „огнен закон“ беше записан на каменни плочи. Така че възможно ли е „огнените камъни“, сред които Луцифер е ходел в Небесния рай, да са референция към Божия закон?

Защо Бог ги нарича „огнени камъни“? На какво е символ огънят в Писанието? В Евреи 12:29 се казва, че „нашият Бог е огън, който пояжда“. Защо е огън, който пояжда, опитва се да ни изплаши ли? Не! В „Песен на песните“ е написано от Соломон, че любовта е като буен огън. Бог се изявява като огън, защото Той е Любов.

Така че огнените камъни ни насочват към Божия закон, защото той е закон на любовта. Мислите ли, че Десетте заповеди са съществували в Небето във вида, в който ги познаваме сега? И че там е имало заповед например: „не прелюбодействай“? Не! Законът в Небето е бил обобщен в една дума: „ЛЮБОВ“.

Десетте заповеди са написани за падналата човешка раса. Бог е трябвало много детайлно да ни обясни какво всъщност е любовта. Исус впрочем ги обобщи в две: любов към Бога и любов към ближния. Но в Небето е била само любовта, която е била простичко изявена чрез почивката. „Ако ме любите, ще пазите Моите заповеди“. По друг начин казано: „Ако ме обичате, починете си в Мен“.

Така че Луцифер започва да се бунтува срещу подобна концепция за почивка, защото основата на Божието управление е почивка в Бога. Просто почивка в Господа – толкова е простичко! Но Луцифер се изправя в бунт и става противник на Словото, Което е Христос, а също и противник на закона. Затова той беше изхвърлен от Небето.

 

3.    Изгонване на Луцифер и възстановяване на Божия сабатизмос.

Бог каза на евреите: ако съгрешат в Неговия сабатизмос, Той ще ги отмахне от земята, така че земята да може да се наслади отново на почивката си. Така и Луцифер с неговите ангели биват отмахнати от небето и едва тогава Небесният рай отново е възстановен като Божия сабатизмос.

Любопитен е въпросът: Как е могъл дяволът да измами и увлече след себе си една трета от светите Божии ангели? Мислите ли, че ако им беше казал, че ще стане зъл и лош, щяха да се присъединят към него? Не! Това нямаше да се случи. И вса пак тези ангели са били измамени. В Исая 14 гл. четем: Луцифер казва, че ще бъде като Всевишния. А Какъв е Всевишният, какво определение бихме дали? Той е любящ, милостив, дълготърпелив…

Тогава какъв е бил доводът на Луцифер пред ангелите? Той е твърдял, че може да бъде любящ, милостив и праведен но…! без да трябва Бог да му казва как.

Това ние наричаме себеправедност или себедостатъчност. С други думи казва: има и друг начин да бъдем святи и праведни; кой си Ти, Боже, да ни казваш как да бъдем праведни. Ние така или иначе сме си вече святи.

Това напомня бунта на Корей, който се надигна срещу Мойсей и каза: „Защо надвишаваш себе си над другите и над народа, не виждаш ли, че целият народ е свят!“ Този бунт е едно миниатюрно повторение на това, което се случи в Небето. Луцифер навярно е казвал на ангелите, че могат да живеят по своему и пак да са святи, защото и без това вече са святи по естество. Навярно така са били измамени ангелите!

Не е ли така и сега? Дяволът подмамва хората, че могат сами да постигнат праведност – оправдание чрез дела. Но вижте какво се казва в Езекил 20:12Дадох им и съботите Си да бъдат знак между Мене и тях, за да познаят, че Аз съм Господ, който ги освещавам“. Всъщност Бог им казва: вие сами не се освещавате – не падайте в заблудата, с която Луцифер измами една трета от ангелите, че могат сами да осветят себе си. Единствения начин да бъдете осветени е: да почивате в това, което ви казвам. Вие сами не можете да осветите себе си; вашите дела не ви освещават.

И така: дяволът нарушава покоя и мира в Небесния рай – нарушава сабатизмос. Първото общество в Небето се разделя по причина на принципа на почивката. Съботната почивка има много по-дълбоки корени, отколкото някои си мислят.

 

4.    Как беше нарушен сабатизмос на земята

Да се върнем в Библията, на кн. Битие. При сътворението в края на всеки творчески ден Бог казва, че всичко е добро. А на седмия ден: Бит.2:1-3 „…на седмия ден, като свърши Бог делата, които беше създал... И благослови Бог седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките си дела, от всичко, което Бог беше създал и сътворил“. Бог си почина не защото е уморен, а защото всичко, което създаде беше в съвършен мир и хармония – пълен сабатизмос!

Когато Бог даде съботната почивка на човека, това беше знак, че земята бе в покорност и послушание спрямо волята на Небесния Бог. Давайки съботната почивка Господ всъщност даде на човека цялата философия на Божието управление, която е сумирана в един ден.

Сега вече разбираме защо дяволът мрази съботата толкова много. Това не е защото съботата е просто един ден, но защото в съботната почивка е самата философия на Небето. Цялото творение е покой и мир, и си почива.

По-нататък в Бит.2:15 се казва: „И Господ Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази“. Две са били основните задачи на човека в градината – да я обработва и да я пази. От какво да я пази от плевели ли? Бог не казваше на Адам да се грижи цветята и дърветата, а да пази градината. Едемската градина беше в мир и хармония с Бога –  раят на земята. Тя символизираше сабатизмос в Небето. Адам трябваше да пази самата философия на почивката, защото щеше да дойде един, който ще се опита да внесе състояние на неспокойствие, вълнение и смут.

Думата, употребена в стиха „засели“ (или „постави“ – в други преводи) е същата, която е употребена и в Изход 20:11 и означава „да почина“. Бог постави Адам в Едем и го направи да почине – даде му мир и спокойствие от всякъде. Адам живееше в сабатизмос на земята. Той беше в отношение на вярност и единомислие с Бога – Негов съюзник и помощник.

Адам трябваше да бъде първият миротворец на земята. Но дяволът дойде в градината и каза: „Ева, ти можеш да бъдеш като Бога“. Забележете – той й каза същото, което каза и на ангелите в небето: „Аз ще бъда като Бога“! Той не каза на Ева: „Виж, аз съм сатана, искаш ли да ме последваш и да вършиш зло“? Не! Той й каза: можеш да бъдеш като Бога, можеш сама да осветиш себе си; сама по себе си да си праведна, без Бог да ти казва как; сама да познаваш разликата между доброто и злото.

Ева яде от плода; даде на Адам, та и той яде и така нарушиха… какво? – сабатизмос! Те вече бяха в състояние на безпокойствие и смут. Както се казва в Римл.8:7: „… копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може;“ край на послушанието! Каква е философията на това да се покоряваш – означава да не се бунтуваш; а да не се бунтуваш означава да си в почивка и мир. За съжаление сега човекът придоби съзнание, противно на Божието. Ето какво се казва в Бит.5:6 „И видя Господ, че се умножава нечестието на човека по земята и всичко, което мислите на сърцето му въображаваха, беше постоянно само зло…“

 

5.    Кой е пътят на помирението с Бога

Бог унищожи човека чрез потоп, защото всичко, което човекът вършеше беше постоянно само зло. Човекът съгрешаваше всеки ден и не си даваше почивка от злото; вършеше зло непрестанно. Божието слово казва, че от всички човеци само Ной придоби Божието благоволение.

В последните дни ще има хора, които ще живеят в грях ежедневно, но тези, които ще придобият Божието благоволение, ще са тези, които са в почивка и мир с Исус. Това трябва да ни прави щастливи, защото сам Исус казва в Матей 11:28 „Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя“. „Обременени“ от греха, от вършене на зло, от непосилен труд! Елате всички, които се трудите и сте обременени и Аз ще ви науча как да спрете и да си починете. Защото единственият начин да бъдем спасени е чрез почивката, чрез мир с Исус. Съботната почивка е върховният знак за почивка, а не за дела.

Като адвентисти от седмия ден сме обвинени, че се спасяваме чрез дела, защото сме пазители на съботната почивка. Виждате ли как дяволът е  обърнал нещата. Съботата е знак за почивка в Господа, а не знак за работа и труд. Съботната почивка е знакът, с който казваме, че не можем да осветим сами себе си чрез добри дела, а ни обвиняват в точно обратното – каква ирония!

Единственият начин да бъдем осветени е Бог да ни освети. Така казва Господ в Словото Си: „Аз съм Бог, който ви освещавам“. А Бог ни освещава, когато сме в почивка, покорство и мир с Него. Щом Бог го е казал, аз ще си почина с доверие в думите Му. Дяволът е извъртял знака за почивка, като го е направил знак за вършене на дела.

Бог иска да разберем, че сами не можем да си изработим пътя към спасението, но трябва да си починем с доверие в Неговия път. Да! Починете си в пътя към Небето.

Съботата е символ на почивката в Бог и ние можем да я нарушим всякога, когато излезем от почивката си в Него. Съботната почивка може да бъде нарушена не само в седмия ден – събота. Но в момента, в който излезем от доверието и почивката в Бог, ние вече сме нарушители на съботната почивка.

В първия ден на сътворението Бог видя, че всичко бе добро. Също и на втория, и на третия, на четвъртия, петия и шестия. Във всички дни всичко бе добро  и тогава Бог даде съботната почивка. Но ако ние живеем в първия ден на седмицата нечестиво; на втория – също; на третия и така до шестия; тогава? О! Настава съботата. Дойде време да отида на църква. Аз пазя съботната заповед! Пазя ли я?

Ние имаме истината за съботата, но за да получим истинските благословения на съботната почивка, трябва да сме живели през цялата седмица почивайки и покорявайки се на Бог – в хармония и мир с Него. Тогава и  само тогава можем да се насладим истински на съботата, която е просто символ, че напълно сме почивали в Него през останалите дни от седмицата.

И така, всеки път когато нарушим която и да е от Божиите заповеди – държим се арогантно, угаждаме на плътта си, вършим нечестия – ние вече сме нарушили сабатизмос. Почивката е много простичко нещо, а именно: когато Бог каже нещо, покоряваме ли се или се бунтуваме. Ако отказваме да се покорим, то тогава няма значение, че ходим на църква в събота; даваме си десятъка, обличаме се прилично – но…не сме в сабатизмос. Това е фалшив знак за нас. Взели сме просто един символ.

Десетте заповеди са само едно допълнение към това какво значи да почиваме в Бог. Осем от тях започват с „не прави… просто почини, спри, откажи се от тези неща. Почини си от лъжите, почини си от кражбите, от прелюбодействата… не искам нищо да правиш; просто си почини от тези неща!“

Не е ли чудесно това! Кои са другите две заповеди, които не започват с „не прави…“? „Почитай баща си и майка си“ – или с други думи: почини си в това, което ти казват родителите ти, покори се на родителите си, не се съпротивлявай, покори им се послушай си ги и си почини. Девет от десетте заповеди ни казват да се доверим и да починем. Остава една, която казва: „Помни съботния ден, за да го освещаваш. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела; а на седмия ден, който е събота на Господа твоя Бог, да не вършиш никаква работа, ни ти, ни синът ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е отвътре вратите ти; защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко що има в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети “. (Изх. 20:8-10)

В десетте заповеди няма нито едно изискване да се прави нещо. Ние адвентистите сме уморени да ни обвиняват, че се оправдаваме само чрез добри дела. Обвиняват ни, че Десетте заповеди са оправдание чрез дела, когато и в десетте няма нито едно изискване за вършене на нещо.

Всички заповеди ни насочват към това – да починем, защото нищо не можем да направим, за да се спасим сами от греха. Виждате ли как дяволът е извъртял това. Време е да разнесем истинската Божия почивка по тази земя. Искреният християнин ще приеме съботната почивка, когато осъзнае, че животът ни е покорство на Божията воля и изповядваме, че няма нещо, което можем да направим, за да бъдем спасени.

 

6.    Подготовка за Пришествието

А сега да отворим на Левит 25:4-5 „…седмата година да бъде събота за тържествена почивка на земята, събота на Господа; в нея да не сееш нивата си и да не режеш лозето си. Да не жънеш и саморасла жетва, нито да обираш грозде от нерязано лозе; година за тържествена почивка да бъде на земята“. За шест години земята трябваше да бъде обработвана и след жетвата настъпва седмата година за почивка.

В Откровение 14-та гл. Библията казва, че Исус ще дойде в облаците и ще пожъне, защото жетвата е узряла; и след като Господ ожъне, ще има хиляда години, когато земята е в почивка. По тази причина този кръговрат от седем години в Левит много добре представя времето на Исусовото Пришествие.

Когато Исус дойде, ще ни отведе в Своя сабатизмос. Той идва, за да пожъне земята и след това ще има хиляда години в които на земята няма да има нищо за жътва – земята ще си почива. По този начин всяка събота ние предвкусваме Божествената почивка в Небето, така да се каже дишаме небесна атмосфера. Седмица след седмица Бог ни показва колко сме готови за Пришествието. Колкото сме готови за съботата, толкова сме готови и за Пришествието на нашия Господ Исус Христос.

Случвало се е в петък преди залеза да се трепем от бързане, защото съботата настъпва. „Задръж, Господи, залеза, че имам още работа!“ И Бог ни дава още една събота – да се постегнем, да успеем. Това е целта на подготовката, та когато Исус дойде, да не кажем: „Почакай още малко, Исусе, че имам да върша още работа на тази земя …“, а да Го посрещнем готови (като петте разумни девици от притчата).

Сатана мрази съботата, защото иска когато Исус дойде, ние да сме неподготвени. Всяка събота е един тест за нас как се подготвяме за Великия ден Господен. Когато в петък следобед започваме да бързаме, накрая се оказва, че нямаме достатъчно време. Когато през седмицата сме отлагали нещата за „утре“, в събота се оказваме неподготвени. Подготовката ни за съботата показва нашата нагласа за Небето. Всяка събота е като че Бог ни кани за Своя сабатизмос.

Бог ни дава шест дни да оправим нещата си вкъщи, на работа и с хората, с които общуваме. Не носете бремето си в събота, в противен случай нарушавате почивката си; оправете отношенията си с братята, защото в Небето няма да има: „Не искам да си говоря с него…“ Бог ни обучава – тук на земята имаме богослужение и поклонение заедно – и там ще бъде така. Тук славим Бога заедно, така ще бъде и на Небето, учим се да бъдем миротворци. Правим всички тези неща заедно. Събота е ден за обучение как ще живеем в Небето.

Когато еврейският народ беше в пустинята, между тях имаше смут и недоволство, защото бяха гладни – какво ще ядем! Господ им каза да си починат и Той ще ги снабди с храна. Давайки манна в пустинята, Господ им направи тест дали ще спазват съботата. Той се опитваше да научи народа на почивка. Те не трябва да правят нищо – само трябва да се отпуснат и да си починат в доверие. Господ силно желаеше да ги научи, че в почивката е тяхното благословение, че те не трябва и не могат да направят нищо от самосебе си.

По същия начин учи и нас чрез съботата. Тя не е просто един ден от седмицата. Чрез съботата Господ ни показва, че благословението и благодатта идват върху нас, когато се отпуснем и си починем в Бога. Ние от самосебе си не можем да сторим нищо. На това ни учи съботната почивка. Нали се сещате, че когато се научим да си почиваме в събота, не можем в другите дни от седмицата да живеем по друг начин – да живеем в греха. Няма никакъв смисъл в събота да си облечем новите дрехи, да отидем на църква и смирено да се усмихваме, ако в останалите дни сме груби, крадем, прелюбодействаме… Какво благословение е съботната почивка! Тя прониква в цялата седмица и ние се научаваме и в неделя, и в понеделник, вторник… до петък да си почиваме от грижите, напрежението, безпокойствието, греха.

Вкъщи, на работа, на улицата християнинът е такъв през цялата седмица – любезен, милостив, отзивчив… Това разбира се не отменя съботната почивка. Защото само Господ може да направи нещо да е свято. Целият свят да обяви неделята за ден на свята почивка, това няма да я направи свята. Само това, което Бог е благословил и осветил, то е свято и никой не може да промени този факт. Съботната почивка е „репетиция, урок“ за Небесния сабатизмос и разбираме, че нищо не можем да направим за себе си; че напълно зависим от нашия Небесен Баща.

Да се върнем пак в пустинята. Случваше се в събота някои хора да отидат в полето да събират манна. Но какво намериха? Нищо. Сигурно и с нас се случва да отидем в събота на църква и да търсим „манна“, но да не намерим… Защо?  Защото цяла седмица не сме имали манна, не сме изучавали словото, не сме се молили, но идваме пасторът да ни нахрани. Идваме на църква и си отиваме гладни и казваме: „Ох, този пастор!“ или „Ах, тази църква!“ Възможно ли е причината да си тръгваме гладни, да е – защото пропускаме да научим урока, който Господ се опитва през цялата седмица да ни даде?

 

7.    Съботната почивка и Кръста

Исус бе разпнат в петък. На седмия ден Той си почина на кръста. По тази причина да отречем и отхвърлим седмия ден, означава да отхвърлим и отречем Кръста. Както Исус бе разпнат на кръста и си почина, така и ние, ако искаме истински да си починем, единственият начин е да бъдем разпнати, приковани. Да кажем като ап. Павел: „Съразпнах се с Христа…“

Когато сме „разпнати“, не само сме в „покой“ и не можем нищо да правим, но и никой не може да ни помръдне! Това е конфликтът на последните дни: „Слез от кръста!“ – така викаха и на Исус! Дяволът иска да ни свали. Но по Божия милост нозете ни, които някога са били много бързи да тичат към злото, и ръцете ни – също, езикът ни, умът ни, тялото ни – всичко в нас казва: „Не! Защото сега си почивам, както Исус си почина заради мен!“ Тогава дяволът не може да ни помести.

Нека не бъдем поместени и помръднати от почивката в Господа и да не се опитваме сами да си изработим пътя към Небето.

В дните на Неемия биваха затваряни градските порти в съботния ден и онези, които не искаха да спазват съботната почивка, не можеха да влязат отвътре портите.  Откр. 22:14, 15 говори за порти, които са затворени за тези, които отказват да си почиват в Бог. По тази причина в Откр. 14 гл. се казва, че не ще имат почивка ни денем, ни нощем и нито някой, който служи на звяра.

Нека да почиваме в пътя към Небето!  Амин!




Гласувай:
5
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. vandela007 - Статията
28.09 18:42
е по проповед на Авър Майерс.
цитирай
2. stela50 - Интересно ми беше да прочета
30.09 18:36
и да си припомня истини...
Благодаря, Ваня !
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: vandela007
Категория: Лични дневници
Прочетен: 781112
Постинги: 439
Коментари: 1914
Гласове: 4663
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31