Божият морален закон е даден в Изход 20:1-17. Както разбрахме от предишната статия, той е написан лично от Бога на две каменни плочи, поставени за съхранение на най-святото място – в ковчега на завета.

Първата заповед (Изх.20:1-3) гласи:

“Аз съм Йеова, твоят Бог, Който те изведох из Египетската земя, из дома на робството. Да нямаш други богове освен Мене.”

Йеова означава Съществуващият, Живеещият, Вечният. Тази заповед утвърждава великия факт, че има само един Бог и Той изисква поклонение само на Него. Схващането за единствен Бог е чуждо за политеистичната вяра и практика на езическите народи.

С тази заповед Бог апелира да Го поставяме над всичко друго, да бъде на първо място в нашите мисли и чувства. Зависимостта от нещо друго, освен от Бога, безразлично дали е богатство, знания, положение или приятели, ни поставя в опасност. Ако обичаме нещо друго повече от Бога и му посвещаваме най-добрите си сили, то ни става бог и ние се оказваме нарушители на първата заповед.

Втората заповед (Изх.20:4-6) гласи:

“Не си прави кумир или какво да било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под земята; да не им се кланяш, нито да им служиш, защото Аз, Господ твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвърто поколение на ония, които ме мразят, а показвам милости към хиляда поколения на ония, които Ме любят и пазят Моите заповеди.”

Втората заповед забранява идолопоклонството. Древните езичници боготворяха изваяни образи, покланяха се на слънцето, звездите, някои животни и т.н. Бог не желае да Му служим чрез видими, материални образи, а да Го възприемаме като велико духовно Същество. Съвременните икони и скулптури, на които хората се молят, представляват модерно идолопоклонство. Безумието на идолопоклонството проличава от факта, че те са продукт на човешко майсторство и следователно подчинени на човека. Това е подчертано многократно в Библията: Ис.44:9-17

“Всички, които образуват изваяни идоли, са за посрамление... Кой е оня, който прави един бог или излива изваян идол, съвсем безполезен?... Ковачът кове брадва... дърводелецът простира връв, начертава идола с тебешир, изработва го с длета... и образува го по човешки образ, според човешка красота, за да стои в къщи. Отсичайки си кедри, и вземайки пърнар и дъб, той си бе избрал между горските дървета едно... Една част от него той изгаря в огън, с друга част готви месо да яде, изпича печиво и се насища... и останалото от него прави изваяния си идол. Коленичи пред него и му се покланя, и му се моли, казвайки: избави ме защото ти си мой бог.”

Когато Бог оповестяваше Своя закон, Той не демонстрира никакъв образ, за да предпази народа от всякаква форма на идолопоклонство: Втор.1:11,12,15-18

“Вие се приближихте и застанахте под планината и планината гореше в огън до сред небето, и имаше тъмнина, облак и мрак. Тогава Господ ви говори изсред огъня; вие чухте гласа на думите Му, но не видяхте никакъв образ, само глас чухте. Прочее внимавайте добре на себе си, защото в деня, когато Господ ви говори в Хорив изсред огъня, вие не видяхте никакъв образ, да не би да се развратите и си направите идол, подобие на някой образ, подобие на мъж или жена...”

Тази заповед не забранява използването на художество с религиозен сюжет. Осъдено е поклонението, обожаването на образите. Има съществена разлика между картина с религиозна тематика и идол (икона). Картината се превръща в идол, ако извършваме религиозно поклонение и служба пред нея, ако се молим пред нея. В домовете си можем да имаме художествени произведения с религиозен сюжет, които извикват в нас благородни мисли и чувства, без обаче да ги обожаваме.

Третата заповед (Изх.20:7) гласи:

“Не изговаряй напразно името на Господа твоя Бог, защото Господ няма да смята безгрешен онзи, който изговаря напразно името Му.”

Тази заповед е религия на езика. Думата преведена “напразно” означава “фалш”, “суета”, “празнота”. Главната цел на третата заповед е да внуши респект. Божието име е свято и не бива да се произнася безгрижно и непочтително. Някои имат лошия навик многократно да споменават Божието име в обикновени, лекомислени разговори, а други кълнат, използвайки святото име. Всичко това е грях според третата заповед. Божието име трябва да бъде изговаряно със страхопочитание, и то само при подходящи случаи, именно когато говорим за Бога или когато произнасяме молитва.

Третата заповед осъжда и лицемерната претенция за набожност, ако не живеем съгласно божествените предписания.

Четвъртата заповед (Изх.20:8-10) гласи:

“Помни съботния ден, за да го освещаваш. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела, а на седмия ден, който е събота на Господа, твоя Бог, да не вършиш никаква работа ни ти, ни синът ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти ни слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е отвътре вратите ти, защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко що има в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови седмия ден и го освети.”

Тази заповед говори за почивния ден. 

Петата заповед (Изх.20:12) гласи:

“Почитай баща си и майка си, за да се продължават дните ти на земята, която ти дава Господ твоят Бог.”

Почит към родителите. Те са Божии представители пред децата и трябва да бъдат първия авторитет за тях. Докато децата са под възрастта на моралната отговорност, трябва да проявяват послушание към родителите. По-късно дължат почит и уважение към тях, а когато родителите остареят, и синовна грижа. За съжаление днес мнозина изоставят немощните си родители на произвола на съдбата, но заповедта ни казва, че почитта към родителите е условие за дългоденствие.

Шестата заповед (Изх.20:13) гласи:

“Не убивай.”

Отнемането на човешки живот е тежко престъпление, защото всеки живот е даден от Бога и е свят. Но Библията осъжда и моралното убийство като нарушение на шестата заповед. Исус включва в нея също гняв и презрение - Мат.5:21,22:

“Чули сте че е било казано на старовременните: Не убивай и който убие се излага на съд. А пък Аз ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си без причина, излага се на съд; и който рече на брата си “безделниче”, излага се на синедриона, а който му рече “бунтовни безумецо” излага се на огнения пъкъл.”

По-късно Йоан прибави и омраза - 1Йоан:3:15:

“Всеки, който мрази брата си, е човекоубиец, и вие знаете, че в никой човекоубиец не пребъдва вечен живот.”

Тази заповед забранява не само насилие над тялото, но и нещо, което е с далеч по-големи последици - нараняване на душата. Лошите и оскърбителни думи също убиват.

Седмата заповед (Изх.20:14) гласи:

“Не прелюбодействувай.”

Тази заповед се отнася не само за изневяра на партньора в семейството, но и за блудство, разврат  и промискуитет. Седмата заповед закриля брака, който за християнина е скъпоценен като живота. Всяка нечистота в мисли, думи и дела се осъждат от нея. Исус посочи това в Мат.5:27,28: „Чули сте, че било казано: Не прелюбодействувай. Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена за да я пожелае, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си.”

Осмата заповед (Изх.20:15) гласи:

“Не кради.”

Тук е установено правото на собственост, което трябва да се зачита от другите и без което няма сигурност и защита в обществото. Тази заповед урежда материалните отношения между хората. Тя забранява всяко нечестно присвояване на благата на другия и важи еднакво за работодателя и за работника.

Фалшификациите, скриване на дефектите и неверно представяне на качествата на стоката, употреба на фалшиви везни и мерки са дела на крадец толкова, колкото и джебджийството или обир на магазин. Присвояване чужди вещи или пари, защото притежателят им е забравил или използване на държавни материали за лични цели е чиста кражба.

Деветата заповед (Изх.20:16) гласи:

“Не свидетелствувай лъжливо против ближния си.”

Тази заповед може да бъде престъпена публично чрез неверно свидетелство в съд. Лъжесвидетелството е било винаги смятано за сериозно провинение против обществото. Но тази заповед се нарушава често чрез злословене на другите, чрез клевети и клюкарство и чрез всяка изговорена лъжа. Днес мнозина считат лъжата за почтен грях и мислят, че не може да се живее без лъжа. Някои твърдят, че има бели и черни лъжи но заповедта е категорична и пределно ясна. Всяка лъжа е грях. Деветата заповед може да бъде нарушена и с мълчание, когато някой е осъждан несправедливо. Може да бъде нарушена и със свиване на рамене и вдигане на вежди.

Десетата заповед (Изх.20:17) гласи:

“Не пожелавай къщата на ближния си, не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито какво да е нещо, което е на ближния ти.”

Тази забрана е фундаментална за човешката опитност, защото прониква в подбудите на нашите постъпки. Тя установява принципа, че самите ни мисли са под юрисдикцията на Божия закон и че ние сме толкова отговорни за мислите, колкото и за делата си. Поддържането на неправа мисъл предизвиква неправо желание, което след време ражда неправо действие. Човек може да се въздържа от прелюбодейство поради социалната и гражданска санкция, която би последвала, но в очите на небето той може да е толкова виновен, колкото и ако би извършил деянието. Тази заповед осъжда и завистта.

В основата на моралния закон стои любовта. Христос посочи това, като обобщи десетте заповеди в два основни принципа: любов към Бога и любов към човека – Мат.22:35-40:

“И един от тях законник, за да Го изпита, зададе Му въпрос: Учителю, коя е голямата заповед в закона? А Той му рече: “Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум”. Това е голямата и първа заповед. А втора подобна на нея е тая “Да възлюбиш ближния си както себе си”. На тия две заповеди стоят целият закон и пророците.”

Не случайно написа Бог закона Си на две плочи. Първите 4 заповеди определят нашата любов към Бога, а вторите 6 - нашата любов към ближния. Ап. Павел коментира в Римл.13:8-10:

“...защото който обича другиго, изпълнява закона. Понеже заповедите: не прелюбодействувай, не убивай, не кради, не пожелавай, и коя да е било друга заповед се заключват в тия думи: “Да обичаш ближния си като себе си”. Любовта не върши зло на ближния, следователно любовта изпълнява закона.”

Ап. Яков пък установява неделимостта на закона - Яков 2:10,11:

“Защото, който опази целия закон, а съгреши в едно, бива виновен във всичко. Понеже Оня, Който е рекъл “Не прелюбодействувай”, рекъл е и “Не убивай”. Тъй че ако не прелюбодействуваш, а пък убиваш, станал си престъпник на закона.”

Това означава, че трябва да приемем закона като единно цяло, защото Законодателят е Един. С други думи ние нямаме право да категоризираме заповедите като важни и маловажни. Нямаме право да мислим, че някои от заповедите са подходящи за съблюдаване, докато други не са. Съгласно логиката на апостола, достатъчно е да нарушим една и ставаме нарушители на закона изцяло.

Божият морален закон е идеален и ние по човешки не бихме могли да го удовлетворим съвършено, каквито и старания да положим. Затова се нуждаем от вярата в Исус и Неговата благодат, чрез която биваме простени и оправдани. Но вярата не анулира закона, а го утвърждава:

“Тогава чрез вяра разваляме ли закона? Да не бъде! Но утвърждаваме закона.” (Римл.3:31)

“Тогава какво? Да грешим ли, защото не сме под закон а под благодат? Да не бъде?” (Римл.6:15)

Вярата в Христа ни помага в достигането на все по-пълно покритие на живота ни с великите принципи на Божия Закон.

Mисля, че не са много, Вандела. 10 божи заповеди. Трябва да се осмислят и спазват, а сега църквата е малко изолирана и не им обръщат внимание. Много хора ги смятат за отживелица, а са актуални повече от две хилядолетия.
Поздрави!

Барин! И аз мисля, че не са много, само любов е нужна. Човек ако обича, няма нужда да ги осмисля, естествено ще ги спазва - няма да прелюбодейства, няма да лъже, да убива, да краде, ще почита родителите си, ще се грижи за тях... това по отношение на хората. По отношение на Бога: ако Го обича, няма да има други богове, няма да се покланя на идоли или да изговаря напразно и непочтително Неговото име; ще си почива в съботния ден...
Само ако има обич... но няма!