Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.04.2018 17:35 - КАКВО ДА НАПРАВЯ, ЗА ДА НАСЛЕДЯ ВЕЧНИЯ ЖИВОТ.
Автор: vandela007 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1330 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
          Бог е създал човека със страстно влечение към живота. Божият план е бил животът на Адам и Ева и тяхното потомство да продължи във вечността. След грехопадението нашите прародители стават смъртни и биват лишени от тази привилегия. Но Бог обича Своето творение – човека, затова желанието Му е отново да ни върне при Себе си. Това е и целта на Христовото учение. Крайъгълният камък на библейската религия е вечният живот. Тогава, ако целта на Бог е да ни върне, каква трябва да е целта на нашия живот? Естествено – и ние да се върнем при Него. Как? Какво трябва аз лично да направя, за да получа спасение? Как да живея?

В Мат.16:26 Исус пита: “...какво ще се ползва човек, ако спечели целия свят, а живота си изгуби?” Спасителят се обръща към здравия разум на всеки човек. Да предположим - казва Той - че ти успееш да спечелиш пари, чест и слава, знания и титли; нещо повече - да станеш притежател на целия свят, а в следващия ден загубиш живота си. Каква е ползата ти? Нормалният и разумен човек цени своя живот и инстинктивно желае да го продължи, колкото е възможно повече.

Колко хора жертват здраве и сили, за да спечелят материално благосъстояние или други привилегии, и кратко време след това инфаркт или инсулт ги свежда в гроба? Не е ли безумие такава надпревара? Затова поучението на Спасителя трябва да звучи така: Постарай се да устроиш живота си така, че да спечелиш вечността. Загубиш ли го, загубваш всичко. И затова кардиналният въпрос, който трябва да доминира над всички останали, е въпросът, поставен от един младеж в Мат.19:16 „Учителю, какво добро да сторя, за да имам вечен живот?” И за нас, за всеки човек, това е най-важният въпрос, който трябва да си зададем. И да не си дадем покой, докато не намерим отговор.

Св. Писание ни учи, че първото и най-важно изискване за спасение е вярата в Господ Исус Христос. Спасението е Божие дело, божествен акт на милост към грешника чрез изкупителната жертва на Исус Христос. От нас се иска да проявим дълбока вяра в Божия Син, Който стана наш Освободител и Спасител. Ето и най-хубавият стих на Библията - Йоан 3:16 “Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот.” На тъмничния началник във Филипи апостолите заявиха: “...Повярвай в Господа Исуса Христа и ще се спасиш ти и домът ти.” (Деян.16:31)

Не е достатъчно да признаваме Исус Христос като Световен Изкупител. Трябва да Го приемем в сърцето си, в живота си като наш личен Спасител. Ще се спрем на няколко неща, които произтичат от вярата.

Едно от тях е покаянието. Духовният живот започва с покаяние. (Тук веднага искам да кажа, че има хора, които смятат, че са добри, нищо лошо не вършат и нямат нужда от покаяние. Но Библията не казва така, а обратно; казва Ако речем, че нямаме грях, лъжем себе си и истината не е в нас.(1Йоан1:8) А в Римляни 3:23 казва: …всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога...)

В Деян.2:37,38 четем: “Като чуха това, те ужилени в сърцата си рекоха: Какво да сторим, братя? А Петър им рече: Покайте се и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете ви;”

Какво е покаяние и как трябва да се покаем? Ап. Павел отговаря във 2Кор.7:9-11 “Сега се радвам не за наскърбяването ви, но защото наскърбяването ви доведе до покаяние; понеже скърбяхте по Бога... Защото скръбта по Бога докарва спасително покаяние... но светската скръб докарва смърт. Защото ето, това гдето се наскърбихте по Бога, какво усърдие породи във вас, какво себеочистване...” Ап. Павел определя покаянието като скръб по Бога, т.е. да скърбим, че Бог е огорчен и наранен поради нашите баззакония. Павел пише, че тази скръб по Бога носи изцеление и живот, докато светската скръб докарва смърт. Под светска скръб трябва да разбираме горчиво съжаление за загубата на светски неща, безутешна скръб за някои невъзвратими загуби. Апостолът казва, че ако не намираме утеха при Бога, такава скръб в края на краищата ще ни погуби. Пророк Езекил казва: в Езек.36:31 „...като си спомните нечестивите си постъпки и недобрите си дела, ще се отвратите сами от себе си;” и в Езек.20:43 „....и ще се погнусите сами от себе си.” Покаянието е погнусяване и отвращение от собствените грехове, дълбоко вътрешно чувство, че добрият Небесен Баща е оскърбен от моите деяния и че моето лично човешко достойнство е засегнато и омърсено. Покаянието не е плод на чисто човешки усилия. То може да бъде предизвикано само от Свeтия Дух, Който обзема човешкия дух и засяга съвестта. Тази изключително важна истина е посочена в Зах.12:10 “...ще излея дух на благодат и на моление; и те ще погледнат на Мене, Когото прободоха, и ще плачат, както плаче някой за едничкия си син, и ще скърбят горчиво за Него, както скърби някой за първородния си.” Захария говори пророчески за пробождането на Месия - Христос. Казва се, че вярващите ще гледат към Прободения и ще плачат. Когато човек погледне с духовното си зрение към кръста и осъзнае великото страдание и саможертва на Христос, както и своята виновност, тогава той си казва: всичко това Исус направи за мен, моите нечестия го приковаха на кръста. Това е скръб по Бога, това е покаяние.

Друго, което се случва с вярващите, тръгнали по пътя на спасението е изповядване на греха. Под действието на Св. Дух след покаянието се появява желание за ликвидиране на греха във всичките му форми. Как да се освободим от бремето, което тежи на съвестта? Има само един път, трасиран в Божието Слово – изповядване на греха - 1Йоан.1:9 „Ако изповядваме греховете си, той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда.” Това всъщност означава да осъзная греховете си, да ги призная честно, да съжалявам от сърце и да искам прошка. За да бъдем простени, не е необходимо да правим изнурителни пътешествия до Палестина, до гроба на Христос, или да се самоизтезаваме. Можем да получим мир в душата си, като изповядаме греха си пред Бога, Който е готов да ни прости и да ни подари Своята чудесна благодат за по-чист и по-възвишен живот. Съгласно Светото Писание има два вида грехове: такива, които засягат само Бога, и такива, които са извършени спрямо някой човек. Грехове от първия тип трябва да се изповядат в лична молитва пред Бога, без да се споделят с други хора (например идолопоклонство или богохулство). Ако изповедта е искрена, не бива да се съмняваме ни най-малко в Божието пълно прощение, колкото и тежко да е провинението ни.

Вторият тип грехове, когато е оскърбен някой човек, трябва да бъдат изповядани пред самия него - Яков 5:16 “И тъй, изповядайте един на друг греховете си и молете се един за друг, за да оздравеете.” Това е библейският принцип на изповядването: Ако чувствам, че съм извършил зло на някой човек, трябва да намеря начин да се срещна с него лично и да поискам извинение, да уредя отношенията си с него, да се помиря. В това отношение думите на Христос са недвусмислени - Мат.5:23,24 “И тъй, като принасяш дара си на олтаря, ако там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там пред олтаря, и иди първо се примири с брат си, тогава дойди и принеси дара си.” Ако онеправданият от мен човек е добър християнин, той ще намери в Бога сили да ми прости. Развръзката може да бъде и обратна - противната страна да откаже категорично всякакъв контакт и да не иска да прости. В такъв случай аз съм изпълнил дълга си пред Бога и мога да разчитам на Божието прощение. Може брат ти да не е прав и ти да си убеден в това, но ако си добър християнин, пръв ще поемеш инициативата за сдобряване. Човешка слабост винаги казва: “Той трябва да ми се извини, той е по-виновен.” Но Бог ни призовава към мир и разбирателство с всички хора. Съществуващата в някои църкви практика да се изповядат греховете пред свещеник - изповедник няма библейска основа, защото крайната Божия цел чрез изповядването е пълно помирение на враждуващите страни. Освен това при споделяне на лошото дело с трето лице може и да се злоупотреби.

В Пр.28:13 се изтъква, че изповядването трябва да бъде последвано от пълно изоставяне на порочното дело“Който крие престъпленията си, няма да успее, а който ги изповяда и оставя, ще намери милост”. Ако грехът се повтаря, ние ставаме рецидивисти и изповедта губи смисъла си. Но не бива да се отчайваме в борбата с лошите наклонности. Ако честно се борим, може да падаме и ставаме, но с Божията благодат победата неминуемо ще дойде.

Следващата стъпка Библията нарича новорождение или обръщане - Деян.3:19 “Затова покайте се и обърнете се, за да се заличат греховете ви и да дойдат освежителни времена от лицето на Господа.” Интересен е случаят с фарисея Никодим, който поради страх от общественото мнение пожелал тайно да се срещне със Спасителя - Йоан 3:1-8 “Между фарисеите имаше един човек на име Никодим, юдейски началник. Той дойде при Исуса нощем и Му рече: Учителю, знам, че от Бога Си дошъл учител, защото никой не може да върши тия знамения, които Ти вършиш, ако Бог не е с него. Исус в отговор му рече: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой отгоре (изново), не може да види Божието царство. Никодим Му казва: Как може стар човек да се роди? Може ли втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди? Исус отговори: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство. Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух. Не се чуди, че ти рекох: трябва да се родите отгоре. Вятърът духа, гдето ще и чуваш шума му, но не знаеш отгде иде и накъде отива. Така е с всеки, който се е родил от Духа.” Никодим не можеше да възприеме, че като правоверен юдеин трябва да се възроди и промени. Но Христос му заяви категорично, че не може да разчита на спасение, ако с него не стане основна промяна, която единствено Божият Дух може да извърши. Новорождението е коренна промяна на вътрешната настройка, на стимули, цели и идеали, друга насока на целия живот. Нов живот трябва да дойде от свише. Разбира се, Бог е готов да направи всичко това, ако ние Му разрешим. Бог желае да преобрази “сърцето”, т.е. да влее нов живот в нас. Христос изтъкна, че тези духовни процеси са невидими в душата като вятъра, но ефектът, изразен в пълното преобразяване на личността и характера, е много осезателен.

Последното изискване Божието Слово нарича освещение или усъвършенстване на характера “А Бог на всяка благодат, Който ви е призовал в Своята вечна слава чрез Христа Исуса, ще ви усъвършенства, утвърди и укрепи, след като пострадате малко” (1Петр.5:10). Освещението е процес на цял живот. Всеки ден трябва да напредваме, да побеждаваме слабости, да се очистваме до последното си издихание. Животът ни трябва да бъде насочен напред и нагоре. Но за да водим живот, съобразен с Божията воля, необходим ни е морален критерий. Ето Божият критерий: „...да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила” и втората, подобна на тази заповед: “Да възлюбиш ближния си като себе си.” Друга заповед, по-голяма от тези, няма. (Марко 12:30,31)

 




Гласувай:
3



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: vandela007
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1285724
Постинги: 509
Коментари: 2089
Гласове: 5413
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031