Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.04.2018 12:29 - Какво става след грехопадението на Адам и Ева?
Автор: vandela007 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3040 Коментари: 1 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
         Един от основните философски въпроси за всеки човек е себепознанието. Кой съм аз? Откъде съм? Какъв ще е краят ми?

Ще потърсим отговора в Божието Слово. На първата страница на Библията четем за благородния произход на човека: Бит.1:26,27 И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по наше подобие... и Бог създаде човека по Своя образ, по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.” Човекът е бил създаден по Божи образ. Той е дете на Бога. Това богоподобие трябва да се разбира в нравствено и духовно отношение.

Първоначално човекът е имал красива физика и благородни черти, без наклонност към злото. Той бил надарен с висши умствени способности и творчески потенциал. Неговото съвършено послушание било гаранция за вечно щастие.

Човекът не бе създаден като робот, а със свободна воля. Оценявайки мъдростта и добротата на Бога, той можеше свободно да избира своето поведение: да се покорява или не. Бог желаеше той да се развие от невинност към праведност, т.е. да срещне злото и да го отхвърли.

Бог създаде една специална обстановка, в която трябваше да се провери лоялността към Него, а именно една забрана - Бит.2:15-17 “...И Господ Бог заповяда на човека, казвайки: От всяко дърво в градината свободно да ядеш, но от дървото за познаване на доброто и злото да не ядеш; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.”

В Едемската градина сред хилядите дървета е забранен плодът само на едно дърво. Бог съобщава на човека, че в случай на нарушение на тази заповед, той ще загуби своето безсмъртие, ще стане смъртен. И след няколко стиха започва трагедията на човека - Бит.3:1-6 “А змията бе най-хитра от всички полски зверове...и тя рече на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината? Жената рече на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем, но от плода на дървото, което е сред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете. А змията рече на жената: Никак няма да умрете, но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога да познавате доброто и злото. И като видя жената, че дървото бе добро за храна и че бе приятно за очите - дърво, желателно за да дава знание, взе от плода му та яде, даде и на мъжа си, та и той яде.”

Св. Писание ни казва, че човекът е направил погрешния избор, използвал е свободата си против Божията воля. Тази стъпка бе фатална и доведе до фатални последици за човечеството. Човекът загуби своята невинност, безгрешното си естество.

Хиляди години по-късно един от духовните колоси се оплаква от покварената си от греха природа - Римл.7:17-19,21 „... не аз върша това, а грехът, който живее в мен. Защото зная, че в мене, сиреч в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша. Защото не върша доброто, което желая, но злото което не желая него върша. Окаян аз човек, кой ще ме избави от тялото на тая смърт?”  В този отчаян вик Павел стига почти до безнадеждност.  

Състоянието на човека и невъзможността със собствени сили да промени изроденото си естество и да се избави от смъртта е представено в Ерем.13:23: “Може ли етиопянин да промени кожата си или леопард пъстротите си? Тогава можете да правите добро вие, които сте се научили да правите зло.”

 И така, положението на човека е като че ли съвсем безнадеждно: Римл.5:12 „…чрез един човек грехът влезе в света, а чрез греха – смъртта; и по този начин смъртта мина във всички човеци и всички съгрешиха.” 

Всички съгрешиха и нещо повече – заслужават смърт. Лоша новина! Ако има някой, който да поеме нашите грехове и умре със смъртта, която ние заслужаваме, тогава можем да бъдем реабилитирани пред Бога. Точно това е направил Исус Христос на кръста – поел е нашите грехове и е умрял със смъртта, която ние заслужаваме. „Изчиствайки“ ни от греха, Той ни спасява за вечен живот.

Апостол Павел казва, че има надежда за окаяния грешник и тя е в Исус Христос - Деян.4:12 “И чрез никой друг няма спасение, защото няма под небето друго име, дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим.”  Единствената ни сигурна надежда е Христос. В Неговата личност е развръзката на дилемата: да бъдем или да не бъдем! Чрез смъртта Си Христос проправи път за избавление на всеки, който повярва в Него. Един от най-хубавите стихове на Библията е Йоан 3:16 “Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот.”  Този стих разкрива дълбочините на Божията любов и страдание. Бог не се чувства удовлетворен от страданията и смъртта на престъпника, а желае доброто му - Езек.18:23,32 “Благоволя ли Аз в смъртта на нечестивия? - казва Господ Йехова,- а не е ли по-добре да се обърне от пътя си и да живее? Понеже Аз не благоволя в смъртта на оня, който умира, казва Господ Йехова; затова върнете се и живейте.”

Символът на Христовата жертва в Стария Завет е жертването на невинно животно. Една драматична сцена се е повтаряла многократно: съгрешилият израилтянин принасял в храма жертвеното агне, слагал ръцете си върху главата му, изповядвал греха си и го заколвал. Този принцип внушен от Бога чрез Мойсей, е така наречената заместническа жертва. Смисълът на всичко това е, че вместо да умре човекът поради своето престъпление, умира едно невинно животно като заместник.

Това символично жертвоприношение сочеше напред към идещия Спасител, Който щеше да бъде истинската и достатъчна жертва за греховете на цялото човечеството. С този акт жертвоприносителят е изразявал вяра в идещия Месия. И когато се появи Христос на Земята, Йоан Кръстител Го видя и извика: „...Ето Божият Агнец, Който носи греха на света!” Йоан1:29

В Исая 53 гл. пророкът описва страданията, духовното величие и жертвата на Човешкия Син за греховете ни: Ис.53:3-6,9-12. “Той бе презрян и отхвърлен от човеците, Човек на скърби и навикнал на печал презрян бе и за нищо Го не счетохме. Той наистина понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари, а ние Го счетохме за ударен, поразен от Бога и наскърбен. Но Той биде наранен поради нашите престъпления, бит биде поради нашите беззакония. Господ възложи на Него беззаконието на всички ни... Защото не бе извършил неправда, нито имаше измама в устата Му. Праведният Ми служител ще оправдае мнозина чрез знанието им за Него, и Той ще се натовари с беззаконията им... изложи душата Си на смърт и към престъпници биде причислен...взе на Себе Си греховете на мнозина и ходатайства за тях.” (Исая 53:3-6,9-12).

Когато на Голгота Исус каза “Свърши се”, за човешката раса се осигури спасение. На загиващия свят Христос хвърли спасително въже. Ние трябва да се хванем за това спасително въже с ръката на вярата: “Повярвай в Господа Исуса и ще се спасиш ти и домът ти!” (Деян.16:31). Чрез вяра и искрено предаване на Исус, получаваме прощение на миналите си грехове, всекидневна сила и благодат за освобождаване от наследени и придобити влечения към злото. Ето помощта - Езек.36:26,27 “Ще ви дам и ново сърце и нов дух ще вложа вътре във вас; и като отнема каменното сърце от плътта ви, ще ви дам меко сърце. И ще вложа Духа Си вътре във вас и ще ви направя да ходите в повеленията Ми, да пазите съдбите Ми и да ги извършвате.”  




Гласувай:
6



1. barin - Интересна тема повдигаш, vande...
13.04.2018 17:42
Интересна тема повдигаш, vandea007. За всички Ева е виновна, а змията-още повече, защото я изкусила. След грехопадението има дълъг период, за който никой нищо не пише.
Поздрави!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: vandela007
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1285640
Постинги: 509
Коментари: 2089
Гласове: 5413
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031