1.Благ е наистина Бог с чистосърдечните.

  2. А колкото за мене, нозете ми почти се отклониха,

Без малко бяха се подхлъзнали,

  3. защото завидях на надменните,

Като гледах благоденствието на нечестивите.

  4. Понеже не се притесняват

Нито са измъчвани, като другите човеци.

  6. Затова гордостта като верижка окръжава шията им,

  7. Очите им изпъкват от тлъстина;

  8. Присмиват се, говорят горделиво и нечестиво за насилие;

  11. И казват: От къде знае Бог?

Има ли знание у Всевишния?

  12. Ето, такива са нечестивите! Винаги са благополучни!

Умножават богатството си!

  13. Наистина аз съм напразно очистил сърцето си,

И съм измил в невинност ръцете си,

  14. Тъй като съм измъчван цял ден,

И наказван всяка заран.

  16. И мислех как да разбера това,

Но ми се виждаше много мъчно,

  17. До като влязох в Божието светилище

И размишлявах върху сетнината им.

  18. Ти наистина си ги турил на плъзгави места,

Тръшнал си ги на разорение.

  19. Изведнъж стигат в запустение!

Съвършено се довършват от ужаси.

  21. Но тогава моето сърце кипеше.

  22. До толкова бях обезумял и не разбирах!

Бях като скот пред Тебе.

  23. Обаче аз винаги съм с Тебе,

Ти ме хвана за дясната ми ръка.

  24. Чрез съвета Си ще ме водиш,

И подир това ще ме приемеш в слава.

  25. Кого имам на небето освен Тебе?

И на земята не желая другиго освен Тебе.

  26. Чезне плътта ми и сърцето ми;

Но Бог е сила на сърцето ми и вечния ми дял.

  27. Защото, ето, тия, които се отдалечават от Тебе ще погинат;

Ти изтребваш всички, които като блудници Те оставят.

  28. Но за мене е добре да се приближа при Бога;

Тебе, Господи, направих мое прибежище,

За да възгласявам всичките Твои дела.
                   
                                                    (Псалм 37)

28. Но за мене е добре да се приближа при Бога;



кой каза, че сме..„отделени“ от Бога!

Псалмистът го казва:

2. А колкото за мене, нозете ми почти се отклониха,

Без малко бяха се подхлъзнали,

3. защото завидях на надменните,

Като гледах благоденствието на нечестивите.
Умножават богатството си!

13. Наистина аз съм напразно очистил сърцето си,

И съм измил в невинност ръцете си,

14. Тъй като съм измъчван цял ден,

И наказван всяка заран.

16. И мислех как да разбера това,

Но ми се виждаше много мъчно,

17. До като влязох в Божието светилище

И размишлявах върху сетнината им.



Нозете му се отклонили, без малко да падне...
И после казва, че напразно е бил чист пред Бога.
Не можел да разбере защо нечестивите благоденстват.
Но после като отишъл в Божието светилище,
Разбрал, че тяхната участ е погибел (навярно тук псалмистът има предвид участта на всеки човек след "Съдния ден?")

и респект към вашите чувства,
тук аз съзирам..екстаз,търсене, молитва,
ноо не усещам покоя..
ако ме разбирате....
т.н Вяра е екстатично, а не разумно..състояние..
хубава вечер!
Юлия

Госпожо (или госпожице) Юлия,
Оценявам вашето уважение и респект към моите чувства. Съвсем добронамерено и с усмивка ви уверявам, че познахте на 40%. Предизвиквате ме да ви се „открехна“. Отговарям ви подред:
Да, аз съм търсеща натура и да – имам молитвен живот.
Виждала съм вярващи, които изпадат в екстаз, но това по някакъв особен начин ме отблъсква. Из блога си на доста места съм писала по този въпрос.
Не усещате покой… напълно ви разбирам, но не е време за покой. Ако познавахте Библейските пророчества (и ако вярвахте в тях), щяхте да знаете в какъв период от световната история живеем. Не е време на покой!!!
За вярата: Вярата не е състояние. Тя е иманентна; едно трайно, дълбоко убеждение (поне моята е такава). И е разумна вяра. Може би затова първата книга, която си купих, когато повярвах, е „Логика на вярата“.
И още две думи за покоя: лично за себе си аз имам вътрешен мир; той се основава на два фактора, които тук няма да коментирам. Тревогата ми е за тези, които живеят в едно безхаберие и се возят в увеселително влакче по урвата надолу към пропастта.
Хубава вечер и на вас!