Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.12.2017 20:23 - Слабия във вярата яде само зеленчук
Автор: vandela007 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 873 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 25.01.2018 19:51

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
        Става въпрос за текста в Римл.14:1-3, където се казва, че слабия във вярата яде само зеленчук: "Слабия във вярата приемайте, но не за да се препирате за съмненията му. Един вярва, че може всичко да яде; а който е слаб във вярата, яде само зеленчук. Който яде, да не презира този, който не яде; и който не яде, да не осъжда този, който яде; защото Бог го е приел."

 

Първите християни – учениците на Исус и техните последователи са евреи. Впоследствие евангелието достига и до езичниците и в църквата възниква спорен въпрос: Трябва ли преди да станат християни, езичниците да станат евреи, т.е. да изпълняват Мойсеевия закон и по-точно да се обрязват.  

Тогава апостолите и презвитерите се събраха да разискват тоя въпрос". (Деян.15:6)  Съборът се е състоял в Йерусалим. Разгледани са няколко проблема и е взето е решение евреите да не притискат езичниците с множество наредби и закони, а по отношение на яденето на идоложертвено съборът постановява: новоповярвалите езичници трябва „да се въздържат от ядене на идоложертвено” (Деян.15:29).

 (Навярно както някои от еврейските християни не можели да се откажат изведнъж от Мойсеевия закон, така и езичниците не могат изведнъж да премахнат идолите? Това принуждава стълбът на вярата - ап. Павел да напише писма до вярващите в църквите на Галатия и Рим.)

Римл.14:1-3 касае точно този въпрос – дали месото, продавано в месарницата идва от животни, пренасяни на идоли и ако „да”, може ли християните да го ядат. Някои християни въобще не се безпокоят за това; други - дори и при най-малкото съмнение предпочитат да се хранят със зеленчуци. (Въпросът няма нищо общо с вегетарианството нито пък Павел загатва, че разликата между чистите и нечистите животни е премахната. Не това е обсъжданата тема.) 

 

Във въпросния текст Павел казва да "приемаме" слабия във вярата. Това означава да му предложим пълноправен социален статут. Не трябва да се спори с човека; той има право на свое собствено мнение. Апостолът не говори негативно за „слабия във вярата". Нито пък съветва този човек да стане силен. Що се касае до Бога, „слабият" (сметнат за такъв не от Бога, а от своите събратя), бива приет. „Бог го е приел".

 

Думите "Един вярва, че може всичко да яде" в Римл.14:2 апостолът потвърждава и в Римл.14:14, където казва: „Зная и уверен съм в Господа Исуса, че нищо не е само по себе си нечисто; с това изключение, че за този, който счита нещо за нечисто, нему е нечисто". Павел продължава темата - няма нищо лошо само по себе си в яденето на храни, които може да са принасяни в жертва на идоли. Все пак какво е идолът? Той е нищо (вж. 1Коринт.8:4), така че какво значение има дали някой езичник е принасял храна пред статуя на жаба или бик?

Но ако някой има друго разбиране по този въпрос, не иска да яде идоложертвено и избира да яде зеленчуци вместо месо, той не бива да бъде принуждаван да нарушава съвестта си. Очевидно някои "силни" сред братята не разбират този факт и презират съвестността на "слабите".

За такива в стих 4 има предупреждение: „Кой си ти, що съдиш чужд слуга? Пред своя си господар той стои или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои".  

(Тук не се казва, че винаги, при всички случаи, каквото и да става в църквата, трябва да мълчим и да си затваряме очите. Все пак има ситуации и моменти, когато трябва да се намесим и да отсъдим - ако не сърцето на човека, то поне неговите действия. Да не стоим като „неми кучета, които не могат да лаят" (Исая56:10). Иска се много мъдрост и познаване на истината, за да се постигне правилният баланс – кога да говорим и кога да мълчим.)

 

Нека "силните" бъдат внимателни в ревността си за Господа, да не поставят на пътя на другите препъникамъни. Дори е добре в тяхно присъствие да не ядат идоложертвено, за да не стават съблазън за братята, които ядат зеленчуци (вж. Римл.14:15-23 и 1Коринт.8:12,13). И обратно: тези, които предпочитат зеленчук не би трябвало да „изобличават” другите, че ядат идоложертвено.

Християните трябва да се съсредоточат върху правдата, мира и радостта в Светия Дух. Защото „...който яде, за Господа яде и благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде, и благодари на Бога”. (Римл.14:6)

„Блажен оня, който не осъжда себе си в това, което одобрява” (Римл.14:22).



Тагове:   вяра,   месо,   идол,   зеленчук,


Гласувай:
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: vandela007
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1287455
Постинги: 509
Коментари: 2092
Гласове: 5416
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031