В един период от живота си бях за няколко месеца нередовна учителка по физика и математика в село Борци. По Коледа, както всяка година направиха размествания на почивните дни и трябваше една събота да „отработваме”. Аз – вярваща християнка, стремяща се да спазвам Библейските принципи, заявих, че в събота няма да работя. Знаех, че има наредба, която ми позволява по религиозни причини да ползвам няколко почивни дни в годината с неплатен отпуск, но не можех да я цитирам и директорът на училището ме отряза: „Няма такова нещо, тези почивни дни за които говориш, се отнасят за Великден и Коледа.” Опитах да обясня, че за почивните дни на тези празници не си пускаме молба за отпуск, но директорът не искаше да ме слуша. Подадох му листа с молбата, но той не го пое. Тогава го оставих на бюрото му. Той с досада го хвана за едното крайче и го перна на пода. Не се наведох да го вдигна, оставих го там и излязох от кабинета.

Бях на квартира в селото, а всички останали учители прихождаха всеки ден от Шумен с микробус. Беше петък вечер. Имах още няколко часа да реша – ще работя ли в събота според заповедта на директора или ще почивам според Божията заповед. Тогава в ума ми изплуваха текстове от Библията. Потърсих ги в Конкорданса и окончателно взех решение: УТРЕ ОСТАВАМ ВКЪЩИ! Сама ще си направя мое, лично богослужение. Ето стиховете от Библията, които намерих в Конкорданса:

1 Коринтяни 7:23 С цена сте били купени; не ставайте роби на човеци.

Галатяни 1:10 Защото на човеци ли искам да угоднича сега, или на Бога? Или искам да угаждам на човеци? Ако бях още угаждал на човеци, не щях да съм Христов слуга.

Тит 1:14 ... не давайте внимание на юдейски басни и на заповеди от човеци, които не следват истината.

Бог е категоричен: когато човешките заповеди противоречат на Божиите, не сме длъжни да ги спазваме. Вярвах, че ако Му се доверя, Той ще ме предпази.

Оставих се в Божиите ръце.

На другия ден – събота, рано сутринта погледнах през прозореца и видях, че е навалял дебел сняг. Пътят беше затрупан, а снегорин не беше минал. Само стъпки на подранили хора бяха оставили следи, но продължаваше да вали. След около час хазяйката ми почука на вратата и влезе видимо развеселена: „Днес няма учители, децата ще играят на снега!” Погледнах я въпросително, а тя продължи: „Пътят от Шумен до Борци е затворен, микробусът не може да дойде.” Тогава разбрах: Бог се беше намесил и ме защити. Не само аз, но и колегите ми почиваха според Заповедта. Усмихнах се и Му благодарих. Но това не е всичко.

Три дни по-късно, в понеделник пътят беше разчистен и животът в селото се нормализира. Микробусът с учителите дойде, а с тях и пощата. Училището беше абонирано за в-к „Шуменска заря” и в междучасията учителите преглеждаха местната преса. Аз го минавах много бързо – като прочета заглавията и се смятам за информирана. Но едно заглавие привлече вниманието ми. Ставаше въпрос за почивните дни по религиозни причини. И в една кратка информационна бележка бяха съобщени разрешените почивни дни за различните религии. За Адвентната църква пишеше, че през годината вярващите имат право на четири дни неплатен отпуск в събота. Още веднъж благодарих на моя Бог. Показах вестника на директора, а той каза: „Да, сега разбрах, но няма да ти пусна заповед за неплатен отпуск, защото това беше неработен ден за цялото училище.”

Какъв чуден Бог имаме! Милостив закрилник:

Псалми 57:1 Смили се за мене, о Боже, смили се за мене, защото при Тебе прибягва душата ми; Да! под сянката на Твоите крила ще прибягна, докато преминат тия бедствия.

Бог никога не ни оставя, когато с вяра Му се доверим.

Една приятелка ме попита: Наистина ли смятам, че Бог е навалял голям сняг по пътя Шумен – Борци точно заради мен.
Аз не мога да отговоря на този въпрос. Не знам какво мисли Бог, не знам мотивите Му за едно или друго действие, но знам, че се молих Той да ме защити и Му благодарих за това, което последва.

Искам да кажа още нещо: Когато не сте съгласни с това, което съм написала, не ме щадете, пишете мненията си в коментар. Няма да се обидя, но ще се опитам да защитя моето чрез Божието Слово – Библията. За мен най-големият авторитет е Божието Слово, защото то изявява Господ Исус Христос: Йоан 1:14 "И СЛОВОТО СТАНА ПЛЪТ и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина."