КАРАМФИЛИТЕ                                                                                                      

Преди години си бях разкопала малък участък от градинката и си посях семенца от карамфил. С любопитство наблюдавах появата на малките растения. Скоро започнах да ги различавам: едни растяха с буйни, здрави стъбълца, а други – хилави, дребни, даже пожълтели. Поливах ги и се грижех за всички, даже ми се искаше да има начин и слабичките да издърпам, та да пораснат и те, да достигнат ръста на по-големите. Но...ясно е, че насила не става.

Дойде момент, в който грижата ми за здравите растения се увеличи, забивах в пръстта пръчици и привързвах стъбълцата, за да устоят на вятъра. Постепенно започнаха да напъпяват. Много им се радвах и с нетърпение очаквах да цъфнат. Хилавите, от самосебе си – някои увяхнаха, други изгниха, а някои аз сама отскубнах, да не пречат на растежа на добрите.

Когато повярвах в Бога, направих аналогия с моите карамфили: както аз се грижех за всички тях, така и Господ се грижи за всички хора. Както аз исках и по-слабите растения да достигнат здравите, така и Бог иска всички хора да достигнат ръста на Христовата пълнота. Но както аз не мога да издърпам растенията, така и Бог не може никого да накара насила да приеме Исус Христос. Щом аз, обикновеният човек, виждайки пъпките на растенията, предузнавам, че ще цъфнат и ще дадат плод, колко повече Бог, гледайки в сърцата ни, може да предузнае кой човек ще повярва и „ще даде плод”!

Както моята по-специална грижа беше за растенията, които бяха напъпили, така и Бог се грижи специално за тези, които е предузнал, че ще повярват. Както аз укрепих стъбълцата, за да устоят на вятъра, така Бог дава сили на вярващите да устоят на трудностите.  

Карамфилите растяха, цъфтяха и даваха семенца, напълно под моите грижи към тях. Така и хората растат, развиват се и живеят зависими напълно от Божията грижа.  

Псалм 39:6 „Наистина всеки човек, колкото здраво и да стои, е само лъх...”  

 

Псалм 144: 1,2,3 

„Благословен да бъде Господ, моята канара.

Който ми показва милосърдие, Който е моята крепост, Високата ми кула, и моят избавител, Щитът мой, и Онзи на Когото уповавам,

Господи, що е човек та да обръщаш внимание на него! Син човешки та да го зачиташ!”

Псалмистът осъзнава своята нищожност пред Божието величие.

 

                                           ХОРОТО

И така: в света има два вида хора: едните, които Бог е предузнал за спасение, а другите – за погубление:

„Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му... а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави.” (Римл. 8:29,30)

 

Представете си, че Пътят на вярата е едно хоро. Хоро, на което някои се хващат и го играят; други се хващат, но се пускат, а има и такива, които въобще не се хващат.

Тези, които не се хващат на „хорото”, са невярващите хора, които през целия си живот не са признавали, че съществува Бог. Може да са били суеверни до някаква степен, но никога вярващи.

Има и такива, които може да са тръгнали по Пътя, хванали са се на „хорото”, после да са се отказали, после пак са се върнали и т. н. – колебливи хора, но така или иначе, Господ ги е предузнал, че в крайна сметка нямат спасителна вяра; няма да приемат Исус Христос и няма да се спасят.

Тези, които Бог е предузнал, че ще Го приемат, също са се хванали на хорото, но при тях случаят е по-особен. И на тях понякога им иде да се пуснат. „Тежко е това учение”, казаха самите ученици на Исус Христос и си тръгнаха. Но това не е обикновено хоро – като се умориш, да се пуснеш; после ако искаш, пак да се хванеш, после пак да се пуснеш... Хванеш ли се на Исусовото хоро (и щом Той те е предузнал за спасение), пускане няма. Музиката е от Бога и можеш да играеш само по Неговите ноти.

Има и още една особеност: ако играеш по музиката и стъпките на Бога, ще ти е леко, ще скачаш и ще ти е весело. Още повече, че Исус Христос те държи за ръката и ако сбъркаш стъпките или залитнеш, Той те подпира с праведната Си десница. Не е лесно това хоро, но Бог в Своята милост не те е оставил сам. Написал е музиката, показал ти е стъпките, от теб се иска да бъдеш внимателен и послушен ученик. Тогава хорото става лесно, даже изпитваш радост.

Но решиш ли да свириш ТИ, и да играеш по своята си музика, тогава става трудно. Ще объркаш стъпките, ще се умориш да скачаш, със сетни сили ще се влачиш, но пак пускане няма – Исус стиска здраво ръката ти и оставаш в хорото, защото Той е предузнал, че все пак накрая ще влезеш в ритъм. Друсаш се, падаш от изнемогване, влачиш се, но пускане няма. Исус те държи, и те чака да дойдеш на себе си, да се вслушаш в Неговата музика, да влезеш в Неговия ритъм, да тръгнеш по Неговите стъпки. И така до края на живота ти, докато научиш урока на послушанието...                                                                                                      

Щом Исус те държи, ще доживееш края на хорото и в Новата земя ще влезеш, по един от двата начина: или ще скачаш весело по музиката на Бога, или ще се бунтуваш и ще стигнеш до края уморен и преуморен от объркващите ритми на своята собствена музика. Все пак важното е, че ще си Там. А Там е вечна почивка и вечен живот. Тогава Исус ще те прегърне, ще те приласкае и ще ти каже колко по-лесен е щял да бъде земният ти живот, ако беше „играл хорото” под Божиите звуци. Ще паднеш пред нозете на Този, Който през целия ти живот не те е пуснал и те е поддържал по всякакъв начин, само и само да останеш, защото те е предузнал. В очите ти ще блестят сълзи на радост и безкрайна благодарност.

Излиза, че на тази земя животът на един християнин, който няма спасителна вяра може да е по-лек, от живота на един християнин, който има спасителна вяра, но по някакъв начин се бунтува против Бога; докато накрая дойде на себе си и се върне при своя Баща, като блудния син. .

написано и обяснено. Мнозина се спъват в доктрината за предопределението.

е по-лесно да се приеме предопределението, отколкото предузнанието.

Прочетох с интерес, умееш да обясняваш така ясно,
подкрепено с точни примери... въздействащо...
Вярата е вътрешно усещане, нещо, което не може
да се променя всеки час, ден... то е дълбоко, лично.
Лека нощ, мила Ваня !

Искрено се надявам наистина да е разбираемо за всички, които четат :)