Един век преди Христа римският поет Лукреций пише поемата „За естеството на нещата”. В нея той твърди, че боговете, по силата на факта, че са богове, не биха проявили никакъв интерес към нищо, свързано с хората. Това е в пълен разрез с Библията, която заявява, че има само един Бог и че Той искрено се интересува от всичко, случващо се с нас. Две проявления на този страстен интерес към човечеството се намират в Неговия закон (наръчник за живота) и в Неговата благодат (средството за спасение). Макар и често разглеждани като противоречащи си, законът и благодатта са неразривно свързани. Техните начини на действие се различават, но взети заедно, те разкриват, че праведността трябва да триумфира над греха. Проявленията на Божия закон и на Неговата благодат ни дават мощно доказателство за любовта Му към човечеството и за желанието Му да ни спаси във вечното Си царство.

 

                                       ГРЕХЪТ И ЗАКОНЪТ

Апостол Павел прави тясна връзка между закона и греха, задавайки риторичния въпрос: Да речем ли, че законът е грях? И отговаря: Да не бъде! Напротив, не бих познал греха освен чрез закона, защото не бих познал, че пожеланието е грях, ако законът не беше казвал: "Не пожелавай".

Твърдението на апостола тук е аналогично на връзката между криминалния закон и престъплението. Нещо е престъпно само ако законът го описва като такова. В дадена държава можете да попаднете в затвора за нещо, което в друга държава си е съвсем законно. Причината: едната държава има закон, описващ дадено деяние като престъпно, другата няма такъв закон. Ясно е, че само защото нещо е закон, не означава автоматично, че то е добро. Но в случая с Божия закон знаем, че той отразява Божия любящ характер. От тук и думите на ап. Павел, че законът е свят, и заповедта свята, праведна и добра. Но и  какъв би могъл да бъде, като се има предвид Кой го е създал!

Апостолът използва тук за пример Десетата заповед „Не пожелавай...”, защото не е очевидно, че това деяние е погрешно. Много хора може би не вярват, че само по себе си пожеланието е грях. Убийството, кражбата – да! Човек дори не се нуждае от Десетте заповеди, за да разбере това. Но пожеланието? Това е съвършен пример за представяне на идеята, че законът ни показва що е грях. В противен случай може би няма да разберем, че пожеланието е грях.

 

                                    ЗАКОНЪТ И ИЗРАЕЛ

Даването на закона на Израел е специален акт. Точно преди да им го даде, Бог напомня на чадата си: ако наистина ще слушате гласа Ми и ще пазите завета Ми, то повече от всичките племена вие ще бъдете Мое собствено притежание и вие ще Ми бъдете царство свещеници и свят народ. (Изх.19:5,6)

Законът не е предназначен да бъде бреме за тях, а средство, чрез което избраните да разкрият на света моралния кодекс, залегнал в основата на Божието управление. Бог избира Израел за Свой представител. Това ще е народът, чрез когото народите по земята ще получат благословенията, обещани на Авраам, Исаак и Яков. Но благословенията в никакъв случай не са автоматични. От Израел като избран народ се очаква да живее в съгласие с Божията воля: Ето днес положих пред тебе живота и доброто, смъртта и злото, като ти заповядвам да любиш Господа твоя Бог, да ходиш в Неговите пътища и да пазиш заповедите Му и повеленията Му, за да живееш... и да те благославя Господ твоят Бог в земята, в която влизаш... Но ако се отвърне сърцето ти, та не слушаш, но се заблудиш та се кланяш на други богове и им служиш, аз ви заявявам днес, че непременно ще загинете... Днес викам небето и земята за свидетели против вас, че положих пред вас живота и смъртта, благословението и проклетията; за това, изберете живота, за да живееш, ти и потомството ти; (Второзак. 30:15-20)

Множество случаи на бунт обаче бележат историята на народа и той не успява да живее съобразно със заветните условия. Всъщност ...всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога (Римл. 3:23) Нито един народ по земята не изпълнява Божията воля. Дори и в късната ни история много народи претендират, че са християнски, но погрешно представят Божията кауза, подстрекавайки към войни, предразсъдъци и подтисничество. Днес, във времето на Новия завет Господ Исус Христос ни призовава: И тъй, всеки, който чуе тия Мои думи и ги изпълнява, ще се оприличи на разумен човек, който е построил къщата си на канара и заваля дъждът, придойдоха реките, духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; но тя не падна, защото бе основана на канара. И всеки, който чуе тези Мои думи и не ги изпълнява, ще се оприличи на неразумен човек, който построи къщата си на пясък; и заваля дъждът, придойдоха реките и духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; и тя падна, и падането й бе голямо. (Матей 7:24-27)

 

                         ЗАКОНЪТ И НАРОДИТЕ

Въпреки грешките на Израел, Бог не изоставя другите народи без свидетелство. Тези, които не са привилегировани да получат Божието писмено откровение, получават Божиите вести от богооткровението в природата. Понеже, това, което е възможно да се знае за Бога, на тях е известно, защото Бог им го изяви. Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото, човеците остават без извинение. (Римл.1:19,20) В тази „книга” се съдържа достатъчно информация, за да бъде човекът насочен към Бога.

Освен това Бог влага мярка духовно желание във всяко човешко същество. Според ап. Павел тези, които ценят обитаващия в тях Свети Дух, ще започнат да Го търсят: за да търсят Бога, та дано биха Го поне напипали и намерили, ако и Той да не е далеч от всеки един от нас; (Деян.17:27)

Много хора усещат празнота в живота си, която нищо, предложено от света – слава, власт, пари, секс и пр. – не може да запълни.  Тази празнота, тази неудовлетвореност често кара хората да търсят нещо отвъд; нещо, надминаващо ежедневното съществуване. Те са привлечени да открият истината в своето желание да удовлетворят копнежите на душата си. Независимо дали Божията воля е разкрита чрез писмени документи, или чрез природата, получаващият я, е отговорен да я приложи в живота си. Истината е истина, независимо от средството, чрез което достига до нас. И подтискащите я ще понесат Божия гняв: Защото Божият гняв се открива от небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които препятствуват на истината чрез неправда. (Римл.1:18) Следователно макар мнозина да не са получили Библия или да не знаят Десетте заповеди, Бог все пак ги държи отговорни за частите истина, които са успели да зърнат. В края всеки ще бъде съден и стандартът при съда ще е законът: било то законът, който Бог изрично е разкрил чрез Своя пророк Мойсей, или – за тези, които не знаят писания закон – законът на съвестта, развит чрез „слушане” на Божия глас.

 

                       ЗАКОНЪТ И ЕВАНГЕЛИЕТО

Човекът е само един ходещ труп, който чака деня, когато от тялото му ще излезе последното дихание. Когато осъзнава това, ап. Павел вика в отчаяние: кой ще ме избави от тялото на тая смърт? (Римл.7:24) Това е вик за освобождение. И апостолът разбира, че то идва от Исус Христос: Благодарение Богу! има избавление чрез Исуса Христа, нашия Господ. (Римл.7:25) Това е евангелието, благата вест, че ние, които сме впримчени в капана на неправедната плът, можем чрез вяра да бъдем покрити с праведността на Христос: Сега прочее, няма никакво осъждане на тия, които са в Христа Исуса (Римл.8:1)  

Когато Павел пише това послание, историята за смъртта на Исус все още се разпространява из цялата империя. Хората, чиито близки са екзекутирани на кръст, често живеят в срам, но Павел разбира, че „срамната” смърт на Христос е най-мощното събитие в човешката история:  не се срамувам от евангелието; понеже то е Божия сила за спасение на всеки, който вярва (Римл.1:16) В сърцето на това евангелие е великото обещание, че в края смъртта няма да има последната дума и че спасените от Исус ще живеят вечно в новата земя.

 

 

(Много хора смятат, че животът е безсмислен, тъй като винаги приключва със смърт. Затова в дългосрочен план нищо, което вършим няма смисъл. Трудно е да се спори с такава логика. Ако всичко, извършено от нас ще бъде някога изгубено, а ние забравени, какъв смисъл може да има животът наистина?)

Смисълът на живота не е в Библията и ме извини,че ти го казвам,заради сивите ти коси.И точно заради тези сиви коси бих казал,че си загубила много от живота си на Земята,вярвайки и коленичейки пред непозната Сила,която за теб се явява Бог!Ние сме жалки нищожества на този свят,изпълнен със злоба и мизерия и единственото си спасение търсим в нещо Велико и непознато нам и затова го наричаме Господ или Бог.А е ясно,че това не е така,защото ние не избираме кога и къде да се родим.И щом е така,то раждайки се ,навлизаме в една светлина и една тъмнина,наречени ден и нощ и не разбираме защо точно тук се пръкнахме.Това е така,защото не ни е дадено да знаем повече от върха на носа си...Малцина са тези,които виждат по-далеч и тогава разбират че Светът,такъв какъвто е,не е такъв какъвто е...
Така че,драга съблогерко, коя си ти да пишеш за Силата,наречена Бог?
Ако си ме разбрала,веднага ще ми подариш последната си пенсия от кеф,но зная че в този живот не ти е дадено да го разбереш,затова си харчи пенсията на воля и вярвай в измисления от извратената Църква Бог!

твоето мнение, но не го споделям.