Жирафът е най-високото млекопитаещо в света. Той живее в савани или тревисти райони на Африка. Диетата му се състои от насекоми и растения, предимно листа от високите дървета. Езикът му може да достигне 45 см, помагайки на животното да „хваща” храната. Водното съдържание на тези листа дава възможност на жирафа да изкара седмици наред без питейна вода.

Жаждата е естествена реакция на тялото, когато се нуждаем от вода. Усещането за жажда ни подтиква да търсим повече течности. Ние можем да преживеем без вода само няколко дни в зависимост от фактори като температура и възраст. Има животни, които могат да изкарат повече от две седмици, ако разполагат с подходящи хранителни източници.

В Псалм 42 цар Давид осъзнава друг вид жажда. Той забелязва как животните търсят вода и сравнява това със собствената си жажда за Бога. Жадна е душата ми за Бога, за живия Бог; кога ще дойда и ще се явя пред Бога?  Давид е ходил с Бога и знае какво означава близкото общение с Него. Това му липсва. Той осъзнава нуждата си. Спомня си периодите на радост и прослава. И иска благословеното време да се върне.

Понякога тази жажда може да ни помогне да намерим отново нашия Спасител. Когато погледнем назад и си спомним  какво е направил Бог в живота ни, искаме връзката ни да става все по-силна. Благодарение на Него ние се променяме!

  Както еленът пъхти за водните потоци,

така душата ми въздиша за Тебе, Боже

Жадна е душата ми за Бога, за живия Бог;

кога ще дойда и ще се явя пред Бога?

                      (Пс. 42:1,2)