Почивният ден според Библията е събота. Християнският свят празнува неделята. Тук ще раз­г­ле­да­ме някои биб­лейс­ки тек­с­то­ве, опис­ващи съ­би­тия, ста­на­ли в неделя, ко­ито при­вър­же­ни­ци­те на не­дел­ния ден използват като „аргументи” срещу съботата:

Йо­ан 20:19  „А ве­чер­та на съ­щия ден, пър­вия на сед­ми­ца­та, кoгaтo вра­та­та на ста­ята, къ­де­то бя­ха съб­ра­ни уче­ни­ци­те, бе­ше зак­лю­че­на по­ра­ди страх от юде­ите, Исус дойде, зас­та­на нас­ре­да­та и им ка­за: Мир вам!"

Тук се каз­ва, че ве­чер­та в пър­вия ден на сед­ми­ца­та, де­нят на Хрис­то­во­то въз­к­ре­се­ние, уче­ни­ците би­ли съб­ра­ни за­ед­но в един дом и Исус се по­явил при тях. Твър­ди се, че Исус и апос­то­ли­те се съб­ра­ли за да чес­т­ват въз­к­ре­се­ни­ето Му. Но та­ко­ва тъл­ку­ва­ние тук е аб­со­лют­но не­със­то­ятел­но. За­що?

Обяс­не­ни­ята на Мар­ко, Лу­ка и Йо­ан по­каз­ват, че апос­то­ли­те все още не са вяр­ва­ли, че Хрис­тос е въз­к­ръс­нал и Той ид­ва при тях, за да ги смъм­ри за не­ве­ри­ето им и да им до­ка­же, че е въз­к­ръс­нал: „... Исус се яви в друг об­раз на два­ма от тях, ко­га­то вър­вя­ха ка­то оти­ва­ха в ед­но се­ло. И те oтидoxa и из­вес­ти­ха на дру­ги­те; но и на тяx не по­вяр­ва­ха. Пос­ле се яви на са­ми­те еди­на­де­ceт уче­ни­ка, ко­га­то бя­ха на тра­пе­за­та и ги смъм­ра за не­ве­ри­ето и ко­ра­во­сър­де­чи­ето им, за­що­то не по­вяр­ва­ха на те­зи, ко­ито Го бя­ха ви­де­ли въз­к­ръс­нал." (Мар­ко 16:12-14); също и: “И ко­га­то го­во­ре­ха за то­ва, Исус зас­та­на меж­ду тях и им ка­за: Мир вам! А те се cтpecнaxa и се уп­ла­ши­ха, ка­то мис­ле­ха, че виж­дат дух. И Той им ка­за: За­що се сму­ща­ва­те? И за­що се nораж­дат та­ки­ва мис­ли в сър­ца­та ви? Пог­лед­не­те ръ­це­те Ми и но­зе­те Ми – Аз съм сьщи­ят..." (Лу­ка 24:36-39)

Друг слу­чай, кой­то се из­пол­з­ва ка­то ар­гу­мент в пол­за на не­де­ля­та, е вто­ро­то съб­ра­ние на уче­ни­ци­те, със­то­яло се ед­на сед­ми­ца след го­ре­опи­са­но­то: „И след осем дни уче­ни­ци­те Му пак бя­ха вът­ре; и То­ма бе­ше с тях. Исус дой­де ко­га­то вра­ти­те бя­ха зак­лю­че­ни, зас­та­на нас­ре­да­та и ка­за: Мир вам! То­га­ва ка­за нa То­ма: Дай си пръс­та тук и виж ръ­це­те Ми и дай ръ­ка­та си и я сло­жи в реб­ра­та Ми; и не бъ­ди не­вяр­ващ, а вяр­ващ. То­ма Му от­го­во­ри: Гос­под мой и Бог мой! Исус му ка­за: По­не­же Ме ви­дя, То­ма, ти по­вяр­ва; бла­же­ни оне­зи, ко­ито без да ви­дят са по­вяр­ва­ли." (Йо­ан 20:26-29)

Съг­лас­но ев­рейс­ко­то от­чи­та­не на дни­те, ко­ето е включ­ва­ло пър­вия и пос­лед­ния ден на ин­тер­вала, "след осем дни" ще се пад­не пак в пър­вия ден на сед­ми­ца­та. Ако цел­та на то­ва вто­ро съб­ра­ние е би­ла въ­веж­да­не­то и ос­ве­ща­ва­не­то на пър­вия ден, бих­ме очак­ва­ли Хрис­тос да спо­ме­не то­зи ва­жен факт и да ус­та­но­ви но­вия по­чи­вен ден. Но в опи­са­ни­ето ня­ма да­же и на­мек за то­ва. Кон­тек­с­тът по­каз­ва, че при­чи­на­та за та­зи сре­ща е скеп­ти­циз­мът на То­ма, кой­то все още не вяр­вал, че Хрис­тос е въз­к­ръс­нал. Исус ид­ва, за да го уве­ри във въз­к­ре­се­ни­ето Си.

Те­за­та, че в чест на Хрис­то­во­то въз­к­ре­се­ние тряб­ва да се по­чи­та не­де­ля вмес­то съ­бо­та, е без биб­лейс­ко ос­но­ва­ние. От­бе­ляз­ва­не­то на то­ва ве­ли­ко съ­би­тие, а имен­но: смър­т­та, пог­ре­бе­ни­ето и въз­к­ре­се­ни­ето на Хрис­тос ста­ва чрез кръ­ще­ни­ето – ос­нов­ен об­ред на Но­вия 3авет.

Трети случай: в Де­ян.20:7 е док­лад­ва­но ед­но съб­ра­ние, ръ­ко­во­де­но от ап. Па­вел в пър­вия ден на сед­ми­ца­та: „И в пър­вия ден на сед­ми­ца­та, ко­га­то бях­ме съб­ра­ни за раз­чуп­ва­не­то на хля­ба, Па­вел бе­сед­ва­ше с тях, по­не­же ще­ше да от­пъ­ту­ва на сут­рин­та; и про­дъл­жи сло­во­то си до по­лу­нощ. "

Ня­кои ав­то­ри виж­дат в то­зи па­саж ука­за­ние за ран­но хрис­ти­ян­с­ко съб­лю­да­ва­не на не­де­ля­та. Но кон­тек­с­тът по­каз­ва, че Па­вел не е сви­кал то­ва съб­ра­ние спе­ци­ал­но по­ра­ди пър­вия ден на сед­ми­ца­та. Той е бил се­дем дни в Тро­ада при вярващите. Се­га ще­ше да от­пъ­ту­ва и бе­ше под­хо­дя­що за пос­ле­ден път да се ви­ди с тях и да от­п­раз­ну­ва Гос­под­на ве­че­ря. Ав­торът от­бе­ляз­ва, че то­ва се е слу­чи­ло в пър­вия ден на сед­ми­ца­та, не за да за­гат­не ня­как­во съб­лю­да­ва­не на не­де­ля­та, а в съг­ла­сие с ця­ла­та се­рия хро­но­ло­ги­чес­ки бе­леж­ки за то­ва пъ­ту­ва­не. Лу­ка спо­ме­на­ва за то­ва съб­ра­ние първо, за­що­то Па­вел "ще­ше да от­пъ­ту­ва на сут­рин­та", вто­ро по­ра­ди случ­ка­та с Ев­тих (ст.8-12) и тре­то, прос­то ка­то част от про­дъл­жи­тел­на­та хро­ни­ка на пъ­ту­ва­не­то.

Следващ текст, който се ци­ти­ра в под­к­ре­па на не­дел­ята: 1Кор.16:1.2 „А кол­ко­то за съ­би­ра­не­то на да­ре­ние за све­ти­ите, пра­ве­те и вие, как­то на­ре­дих в га­ла­тийс­ки­те цър­к­ви. В пър­вия ден на сед­ми­ца­та все­ки от вас да от­де­ля спо­ред ус­пе­ха на paбoтuте си и да го има при се­бе си, за да не се съ­би­ра ко­га­то дойда." Един обик­но­вен ана­лиз на то­зи па­саж по­каз­ва, че ста­ва ду­ма за не­що съв­сем раз­лич­но. Бла­го­тво­ри­тел­нос­т­та и под­по­ма­га­не­то на бед­ни­те е ед­на от най-съ­щес­т­ве­ни­те чер­ти на хрис­ти­янс­тво­то. Па­вел ор­га­ни­зи­ра­ше та­зи дейност в пол­за на вяр­ва­щи­те в Па­лес­ти­на и Еру­са­лим. Те се нуж­да­еха от по­мощ­та на сво­ите бра­тя от дру­ги стра­ни. Апос­толът пре­по­ръч­ва на ко­рин­тски­те хрис­ти­яни във все­ки пър­ви ден на сед­ми­ца­та да прег­леж­дат смет­ки­те си и съ­об­раз­но пе­чал­би­те си, да от­де­лят не­що за бед­ни­те. При то­ва той им пред­ла­га да съх­ра­ня­ват те­зи по­мо­щи в до­мо­ве­те си, та ко­га­то дой­де, да бъ­дат го­то­ви за из­п­ра­ща­не в Еру­са­лим.

Друг тескт е Кол.2:16,17 . Той е неправилно тъл­ку­ван са­мо по­ра­ди не­поз­на­ва­не на ста­ро­за­вет­ния це­ре­мо­ни­ален за­кон: „И та­ка, ни­кой да не ви осъж­да за то­ва, кoeтo яде­те или ко­ето пи­ете, или за не­що от­нос­но ня­кой праз­ник или но­во­ме­се­чие, или съ­бо­та, ко­ито са сян­ка на оно­ва, ко­ето ще дойде, но тя­ло­то е Хрис­то­во." Вер­ни­ят сми­съл тук се оп­ре­де­ля от думата "сян­ка". Ста­ро­за­вет­но­то бо­гос­лу­же­ние, свър­за­но с об­ред­но яде­не и пи­ене, и ре­ди­ца праз­ни­ци, бе­ше сим­во­лич­но или как­то още се на­ри­ча "сян­ко­во" (Евр.8:5), за­що­то со­че­ше нап­ред към същ­нос­т­та – Хрис­то­ва­та жер­т­ва. Във въп­рос­ния текст Па­вел го­во­ри за "яде­не, пи­ене", "праз­ник", "но­во­лу­ние" и "съ­бо­та", ко­ито са сян­ко­ви, сим­во­лич­ни. Съг­лас­но Ле­вит 23 гл., ев­ре­ите в Ста­рия Завет спаз­ва­ха 7 це­ре­мо­ни­ал­ни (сян­ко­ви) "съ­бо­ти" през го­ди­на­та. Те се па­да­ха вся­ка го­ди­на в раз­лич­ни дни на сед­ми­ца­та, за­що­то бя­ха на точ­но оп­ре­де­ле­ни да­ти, но се на­ри­ча­ха "съ­бо­ти", за­що­то бя­ха свя­ти праз­ни­ци. Те ня­ма­ха ни­що об­що със сед­мия ден от де­ка­ло­га. Точ­но за те­зи (сян­ко­ви) "съ­бо­ти" го­во­ри Па­вел и под­чер­та­ва, че в Но­вия За­вет те са ве­че не­ва­лид­ни за­ед­но с ця­ла­та сим­во­лич­на жер­т­ве­на сис­те­ма, тъй ка­то Хрис­то­ва­та жер­т­ва ве­че е факт. Сим­во­лът от­па­да, щом дой­де същ­нос­т­та.

Друг стих – Римл.14:5 „Някой уважава един ден повече от друг ден; а друг човек уважава всеки ден еднакво. Всеки да бъде напълно уверен в своя ум.”

Тук разбираме, че хората са различни и вярата им за определени неща е различна. Още, че апостолът не упреква нито едните, нито другите, но ги предупреждава, че трябва да са уверени в това което вършат или не вършат, защото само тогава за Господа не е грях. Тези стихове са много добър пример за това, как може да се спекулира с неясни места в Библията, за да подкрепят нечии идеи, да се влага в стиховете смисъл, който те нямат и да се създават доктрини и ръководство за вярата.

Важно е да се разбере не само какво казват стиховете, но и какво НЕ казват. Понеже много често те се използват за отричане на Четвъртата заповед, трябва да кажем, че в стиховете никъде не се споменава денят събота. Възможно ли е обаче стиховете наистина да имат предвид събота, без да я споменават? Ако погледнем контекста на стиховете, ще видим, че те не само не споменават събота, но и изобщо не коментират въпроси нито от старозаветния церемониален закон, нито от моралния закон – Десетте заповеди. Явно става въпрос за несъществени неща, свързани с човешки наредби и традиции.

Това е и причината Павел да говори за свобода на съвестта на отделния човек, когато става въпрос за маловажни неща. Например ако ставаше въпрос за заповедта "Не кради", едва ли Павел би казал "Който краде или който не краде, не съгрешава и всеки да е уверен в своя си ум". Когато обаче става въпрос за маловажни неща, неопределени в закона, той обяснява, че всеки може да постъпва според своята съвест.

Ако тук ставаше въпрос за забрани от старозаветния закон, каквато е например съботната заповед, вярващите християни и Павел биха срещнали много голям отпор от юдеите, какъвто е случаят с обрязването. Нищо такова не виждаме никъде в Новозаветните текстове.

За какви дни става въпрос тогава? След като видяхме какво НЕ казват стиховете, можем ли да определим какво всъщност казват? Очевидно има връзка на дните, които някои уважават повече от други дни. Тъй като в контекста се говори за яденето, най-вероятното обяснение на тези дни е съществуващата практика да се пости в определени седмични дни, които били считани за по-подходящи от други. Например евреите постели в понеделник и четвъртък, а християните, в сряда и петък. Павел обяснява, че въпросът с определените за постенето дни е личен и въпрос на съвест, а не Божия наредба.
От казаното виждаме, че тук стиховете разглеждат не старозаветни наредби, дадени от Бога, а маловажни въпроси, които всеки може да решава според разбирането си и своята съвест. Затова и Павел не дава специално предписание, а препоръчва взаимна толерантност и разбиране.

Следващия стих се намира в Деян.15:19,20. Първите християни бяха преобладаващо юдеи. Когато езичниците започнаха да приемат дара на спасението чрез Исус Христос, юдейските християни бяха изправени пред дилема. От контекста се вижда, че се е зародил спор за обрязването. Апостолите се събраха и обсъдиха въпроса на Ерусалимския събор (Деяния 15). Решението беше: „Затова аз съм на мнение да не отегчаваме тези от езичниците, които се обръщат към Бога, а да им пишем да се въздържат от оскверняване чрез идоли, чрез блудство и чрез яденето на удушени животни и кръв”. Тук „защитниците” на неделното поклонение казват, че спазването на съботата не е споменато и това означава, че съботата е отпаднала. По-наивно обяснение от това не съм чувала.

Четвъртата заповед не е спомената не защото е отпаднала, а защото никога не е била под въпрос за юдейските християни, които са правели специалните си богослужения в събота. В Деяния 15 глава става въпрос за Мойсеевия закон, поставен край ковчега на завета, а не за Десетте Божи заповеди, поставени в ковчега на завета.

 

И, един стих, с кой­то се спе­ку­ли­ра при пре­во­ди и тъл­ку­ва­ния: Откр.1:10 „В Гос­под­ния ден бях об­зет от Ду­ха и чух зад се­бе си си­лен глас ка­то от тръ­ба..." Ня­кои бъл­гар­с­ки пре­во­ди гла­сят "в не­де­лен ден", в дру­ги със звез­дич­ка е от­бе­ля­зано до­лу в по­ле­то: „на гръц­ки – Гос­по­ден ден”. Ап. Йо­ан, ав­торът на "От­к­ро­ве­ни­ето", е на­пи­сал на гръц­ки kuriake hemera, ко­ето зна­чи "Гос­под­ния ден".

Кой е то­зи Гос­по­ден ден? В Изх.20:10 че­тем: “...съ­бо­та на Гос­по­да твоя Бог". В Биб­ли­ята мно­гок­рат­но се спо­ме­на­ва, че съ­бо­та­та е де­нят на Гос­по­да. Ап. Йо­ан е во­дел ве­ро­ят­но точ­на смет­ка на сед­мич­ни­те дни по вре­ме на сво­ето за­то­че­ние и от­бе­ляз­ва, че в Гос­под­ния ден е по­лу­чил спе­ци­ал­но от­к­ро­ве­ние от Хрис­тос.

И та­ка, фра­за­та "Гос­под­ния ден"" мо­же да се от­на­ся са­мо за сед­мия ден - съ­бо­та­та. За­що ня­кои пре­во­да­чи пре­веж­дат то­зи из­раз с "не­де­лен ден"? Защо­то по-къс­но в ис­то­ри­ята, ко­га­то не­де­ля­та за­мес­т­ва съ­бо­та­та, то­зи из­раз ста­ва фа­ми­ли­ярен при цър­ков­ни­те от­ци за от­бе­ляз­ва­не на пър­вия ден на сед­ми­ца­та в чест на въз­к­ре­се­ни­ето на Хрис­тос.

Св. Пи­са­ние е ка­те­го­рич­но и пре­дел­но яс­но от­нос­но по­чив­ния ден и вся­как­ви опи­ти да се тър­сят ар­гу­мен­ти в пол­за на не­де­ля­та, при ос­нов­но из­с­лед­ва­не на тек­с­то­ве­те, ос­та­ват без­п­лод­ни.

а в неделя да не се работи, щото е неДЕЛя, нищо се не дела!
Що си мисля, че ние, българите и двата дни най-много бачкаме?
В градината, на село или на вилата... Остатък от соца, вероятно!:)))

разказах на една моя леля за съботната почивка, тя повикала синовете си (които до тогава почивали в неделя), обяснила им какво е научила от Библията и им казала: "От днес нататък, няма да ходите в събота на лозето да копаете!" Единият попитал: "Мамо, ами в неделя?". Тя помълчала, помислила и отговорила: "И в неделя няма да работите!"