Коса ли звънти в самота,

                       Аз чувам унесен в съня си

                       трепти незаспала мечта.   

                       На вас ли вълни се обажда,

                       На тебе ли звездно море?

                       Тя с лунния блясък се ражда

                       и с модрата утрина мре.

                       И нейните вихрени стъпки 

                       се губят безшумно в нощта

                       и будят желания скъпи

                       и в шемет унасят света.

                       Тя в морската пяна се ражда

                       под белия лунен покров

                       и пали в душите ни жажда -

                       безумната жажда любов!

                             Николай Лилиев