Искало ли ви се е някога до започнете всичко отново и всички грешки, които сте направили в миналото, да бъдат измити? Бог е знаел, че се нуждаем от точно такова преживяване, затова е постановил кръщението като знак, че от този момент нататък сме свързани с Него: ново начало, нов живот в Исус.

Християнското кръщение води началото си от Йоан Кръстител. „Тогава излизаха при него Ерусалим, цяла Юдея и цялата йорданска околност и се кръщаваха от него в реката Йордан, като изповядваха греховете си.” (Матей 3:5,6)

Когато се появил Исус и поискал да се кръсти, Йоан се поколебал: „Аз имам нужда да се кръстя от Теб”. (Мат.3:14) Но Исус настоял. Поискал да бъде кръстен, за да ни остави съвършен пример за следване. Така Йоан потопил Исус в реката. „И като се кръсти, Исус веднага излезе от водата. И ето, отвориха Му се небесата и видя Божия Дух, че слиза като гълъб и се спускаше над Него. И ето глас от небесата, който казваше: Това е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение”. Бог представил публично Своя Син – Помазания.

Необходимо ли е наистина да бъда кръстен? Исус отговаря: „Истина,истина ви казвам,ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство”. (Йоан 3:5)  „Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен”. (Марк 16:16)

Първата стъпка за кръщение, е да вярваме, че Исус е нашият спасител и Господ: „Ако вярваш от все сърце, можеш се кръсти” (Деяния 8:37)

Втората стъпка е да разберем учението на Исус и да пожелаем да Го следваме: „Идете прочее, научете всички народи  и кръщавайте ги в името на Отца, Сина и Светия Дух. (Матей 28:19,20)

Третата стъпка е покаяние: „Затова покайте се и обърнете се, за да се заличат греховете  ви”. (Деяния 3:17)

Тук е мястото да кажем, че детското кръщение няма никакви библейски основания. Самите три условия са абсолютно несъвместими с него. Едно пеленаче не може да повярва в Исус като личен Спасител, не може да бъде запознато с Христовото учение, не може да се покае. В свещения текст не са докладвани никакви случаи на детски кръщения. Първите исторически данни за детско кръщение идват от втората половина на втория век сл.Хр.

Когато се кръстим, не ставаме духовни сираци; ставаме част от църквата: „Кръстихме се в един Дух, да съставляваме едно тяло...църквата”. (1Коринт. 12:13,28) Исус ви призовава да станете част от Неговия народ; народ, който вярва в Бога, описан в Библията: „И сега защо се бавиш? Стани, кръсти се и умий се от греховете си...”. (Деяния 22:16)

В християнския свят се практикуват различни видове кръщения: чрез поръсване, чрез поливане и чрез потапяне. Първите два начина са незащитими от библейска гледна точка. Кои са аргументите в полза на кръщението чрез пълно потапяне на кръщаемия във водата? Гръцката дума „баптизо”, употребена в оригинала на Новия завет, означава точно това – „потапям”. Библейските текстове показват, че е било необходимо много вода - Йоан 3:23:  “Също и Йоан кръщаваше в Енон, близо до Салим, защото там имаше много вода...”. При случая с кръщението на Етиопския велможа се подчертава изрично “слязоха във водата” и “излязоха от водата” (Деян.8:38,39). Но най-силният аргумент в полза на кръщение чрез потапяне е самият символ - смърт, погребение и възкресение. Обрядът не би отговарял на символа, ако тялото не бъде “погребано” във водата.

Последователите на Исус са практикували кръщение чрез ПОТАПЯНЕ. В  продължение на няколко века след появата на християнството, кръщението е било извършвано чрез потапяне; но от 12 век Католическата църква наложила кръщението чрез поръсване.

В Ефесяни 4:5 се казва, че има един Господ, една вяра, едно кръщение.

Кръщението е един ритуал. Какъв е смисълът му; какво духовно съдържание се влага в него? Ясно е, че на първо място то е символ на нравствено и духовно очистване, умиване на греховете. Най-голямата радост в живота е да знаете, че Бог благоволи във вас. Вие ставате Божие дете. В известен смисъл кръщението прилича на сватба. Преди брака булката и младоженецът се обичат. Бракът е свидетелство на тяхната любов. Той е публично обещание пред семейства и приятели. Кръщението – също. То не създава любов към Бога в сърцата ни. Кръщаваме се, защото вече Го обичаме. Когато правим тази публична изповед, нашето греховно минало символично се погребва във водата и възкръсваме за нов живот в Христос. Ето какво казва ап. Павел в Римл.6:3-6: “Или не знаете, че ние всички, които се кръстихме да участваме в Исус Христос, кръстихме се да участваме и в смъртта Му? Затова, чрез кръщението ние се погребахме с Него да участваме в смърт, тъй щото както Христос биде възкресен от мъртвите чрез Славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот. ...като знаете това, че нашето старо естество бе разпънато с Него, за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече на греха”.

С други думи кръщението е символично повторение на Христовата смърт, погребение, и възкресение. Както Христос е умрял, бил е погребан и е възкръснал, така и вярващият трябва да умре за своите минали грехове, да бъде погребан във водния гроб и излизайки от водата да възкръсне за нов живот, съобразен с Божията воля. Тук отварям една скоба. В православието всяка година се честват тези събития в живота на Христос чрез въведения от църквата празник Великден. Но в Св. Писание липсва такава наредба. Съгласно Божието слово, единственият правилен начин за възпоменаване на смъртта и възкресението на Исус е кръщението. В идеалния случай това трябва да стане един път в живота на всеки човек, именно при кръщението, а не всяка година под формата на един празник, лишен от библейска аргументация.

Как трябва практически да се извършва кръщението? Съгласно заповедта на Исус, то трябва да се извършва в името на Отца и Сина и Св.Дух - Мат.28:19:  “Идете прочее, научете всичките народи и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Св.Дух”. Бог ни обещава да ни даде силата на Неговия Свети Дух, за да живеем християнски живот. Някои не се решават. Смятат, че не са готови. Това е грешка, която може да наречем „грешка” на искреността. Те считат, че за да са достойни за кръщение, трябва да станат съвършени и с това винаги отлагат кръщението си. Това е неправилно становище. Кръщението не е край на духовното развитие, а само начало. То е свещен договор между Бога и човека, един завет, едно велико обещание и посвещение. В този двустранен договор човекът обещава да бъде послушен на Бога, а очаква от Него да Го закриля и изработи спасението му. Обратно, Бог поема задължението да спаси човека, предлага му прощение, освобождение от вината на миналото, дава му сила да живее нов живот чрез Него, а очаква от човека искрено послушание.

И един последен въпрос: Допустимо ли е повторно кръщение и кога се налага то?
В Деян.19:1-7 е описан интересен случай: “А когато Аполос беше в Коринт, Павел... дойде в Ефес, където намери някои ученици. И рече им: Приехте ли Светия Дух като повярвахте? А те му отговориха: Даже не сме чули дали има Свети Дух. И рече: А в що се кръстихте? А те рекоха: В Йоановото кръщение. А Павел рече: Йоан е кръщавал с кръщението на покаяние, като е казвал на людете да вярват в Този, Който щеше да дойде подир него, сиреч в Исус... И като чуха това, кръстиха се в името на Господ Исус... И те всички бяха около дванадесет мъже.” Тук виждаме, че Павел среща една група християни в Ефес, чиито членове нямали пълни познания върху евангелските принципи. Те не познавали същността и ролята на Светия Дух - третото лице на Божеството. Тогава ап. Павел кръстил втори път тези вярващи. И това били 12 души възрастни хора. Следователно, ако е извършено непълноценно кръщение, или ако имаме явно нарушение на библейските принципи и вярващият е отпаднал от вярата, налага се повторно кръщение. Естествено това съвсем не е желателно, но при подобни особени случаи е допустимо.

Денят на кръщението е най-светлият ден в живота на всеки християнин. В този ден ти и аз поемаме добрия път, който води към вечно спасение и безсмъртие.     

които дори плачат на своето кръщение, но винаги образът
кръстницата, която поема като добра орисница мисълта
да бди над малкото християнче, родителите, които влагат
своята вяра в този ритуал, всичко това определя пътя
към истината и добротата... към светлината и докосването
до Бог и Божията любов и милост... Случва се наистина
кръстеното детенце да не посещава църква, да не споменава
името Божие, но съм убедена, че в сърцето му Светото кръщение
е оставило своята трайна следа... има и случаи, когато цял живот
някой добър, праведен човек е бил атеист и не го е отричал,
и в един момент решава да се кръсти и да помоли за прошка ...
Съдби човешки ... интересна тема за размисъл...
Поздрави за поста, приятелко !

Наистина: като се замислиш - милиарди хора по света и съдбата на всеки е различна... Уважавам всяко мнение, и твоето, мила Таня! Сигурно си права, че вярата, която родителите влагат в ритуала кръщение на тяхното малко детенце, определя пътя му към добротата, но аз съм си избрала да вярвам в Библията. Това лято кръстиха моята малка внучка, на една годинка. Разбира се нищо не казах на родителите, но си помислих: Как това почти бебе, ще повярва в Христос, как ще приеме Неговото учение, и как ще се покае, като грях не е сторило! А това са Библейските условия за кръщение...
Но...Бог знае!