Как­во ще ста­не, как ще се раз­ви­ят съ­би­ти­ята? Се­га ве­ро­ят­но си мис­лим, че нa по­мощ мо­же да ни дой­де фу­ту­ро­ло­гията. Hо вед­на­га тряб­ва дa ка­жем, че точ­но­то прог­но­зи­ра­не нa бъ­де­щи­те съ­би­тия е над въз­мож­нос­ти­те нa чо­веш­кия ин­те­лект. Мо­гат да се пра­вят са­мо пред­по­ло­же­ния и до­гад­ки, в ко­ито оба­че, ня­ма ни­как­ва си­гур­ност. Тук Биб­ли­ята вли­за в сво­ята ро­ля. Нейни­те точ­ни про­ро­чес­т­ва я пра­вят уникална и единствено способна да отговори удовлетворително на въпроса.

Чрез вдъх­но­ве­но­то пе­ро нa пр. Исая Бог ни се пред­с­та­вя ка­то Ве­ли­ки­ят Про­ри­ца­тел нa бъ­де­ще­то, а също и Ве­ли­ки­ят Кор­м­чия нa чо­веш­ка­та ис­то­рия. Над всич­ко зем­но стои Той и ди­ри­жи­ра съд­би­ни­те нa све­та. Съ­би­ти­ята мо­же дa ни из­г­леж­дат ха­отич­ни и не­обяс­ни­ми, или под­чи­не­ни нa ня­как­ви за­ко­ни за раз­ви­тие, или за­ви­си­ми от во­ля­та нa сил­ни лич­нос­ти и на­ро­ди, но съг­лас­но Све­ще­но­то Пи­са­ние, Бог нап­рав­ля­ва окон­ча­тел­на­та раз­в­ръз­ка нa съ­би­тията. Ето два тек­с­та в то­ва от­но­ше­ние:

Та­ка каз­ва Гос­под: До­пит­вай се до Мен за бъ­де­ще­то... Исая 45:11.

...Аз съм Бог и ня­ма друг; Аз съм Бог и ня­ма по­до­бен на Мен, Кой­то от на­ча­ло­то изя­вя­вам края и от древ­ни­те вре­ме­на - нес­та­на­ли­те още не­ща  Исая 46:9-10.

И та­ка, ако ce ин­те­ре­су­ва­ме от бъ­де­ще­то нa све­та, тряб­ва дa се за­поз­на­ем с про­ро­чес­твата.

Ед­но от най-ин­те­ре­сни­те про­ро­чес­т­ва е да­де­но в кни­га­та нa про­рок Да­ни­ил 2 гл. И то ще бъ­де пред­мет нa раз­г­ле­жда­не­то ни се­га. Ста­ва ду­ма за дра­ма­тич­на ис­то­рия, свър­за­на с про­ро­чес­ки сън и ра­зиг­ра­ла ce в дво­ре­ца нa древ­ния Ва­ви­лон око­ло 603 г. пр.Хр. Глав­ни­те ге­рои са На­ву­хо­до­но­сор ІІ, най-зна­ме­ни­ти­ят мо­нарх във ва­ви­лон­с­ка­та ис­то­рия, и съв­сем мла­ди­ят про­рок Да­ни­ил, юдейс­ки пле­ник във Ва­ви­лон - Да­ни­ил 2:1-12:

«Във вто­ра­та го­ди­на от ца­ру­ва­не­то на На­ву­хо­до­но­со­ра, На­ву­хо­до­но­сор ви­дя съ­ни­ща, от ко­ито ду­хът му се сму­ти и съ­нят по­бяг­на от не­го.  То­га­ва той за­по­вя­да да по­ви­кат вра­чо­ве­те и вра­жа­ри­те, магьос­ни­ци­те и хал­дейци­те, за да явят на ца­ря съ­ни­ща­та му. И та­ка, те вля­зо­ха и зас­та­на­ха пред не­го. И ца­рят им ка­за: Ви­дях сън и ду­хът ми се сму­ща­ва за да раз­бе­ра съ­ня. То­га­ва хал­дейци­те го­во­ри­ха на ца­ря на си­рийс­ки: Ца­рю, да си жив до ве­ка! Ка­жи съ­ня на слу­ги­те си, и ние ще раз­к­ри­ем зна­че­ни­ето му. Ца­рят от­го­во­ри на хал­дейци­те: Той из­ле­зе от мен; ако не ми яви­те съ­ня и зна­че­ни­ето му, ще бъ­де­те по­се­че­ни, и къ­щи­те ви ще се пре­вър­нат в бу­ни­ща;  но ако раз­к­ри­ете съ­ня и зна­че­ни­ето му, ще по­лу­чи­те от ме­не по­да­ръ­ци, наг­ра­ди и го­ля­ма чест. И та­ка, раз­к­рий­те ми съ­ня и  раз­тъл­ку­вай­те зна­че­ни­ето му. Те, от­го­ва­ряй­ки вто­ри път, ка­за­ха: Не­ка ца­рят ка­же съ­ня на слу­ги­те си и ние ще раз­к­ри­ем зна­че­ни­ето му.  Ца­рят от­го­во­ри: Зная доб­ре, че ис­ка­те да пе­че­ли­те вре­ме, по­не­же виж­да­те, че то­ва не­що из­ле­зе от мен. Оба­че, ако не ми раз­к­ри­ете съ­ня, има са­мо то­ва ре­ше­ние за вас; за­що­то сте се на­го­во­ри­ли да го­во­ри­те лъж­ли­ви и праз­ни ду­ми пред мен, до­ка­то ре­ше­ни­ето ми се из­ме­ни. И та­ка, раз­ка­же­те ми съ­ня и аз ще уз­ная, че мо­же­те да ми ка­же­те и зна­че­ни­ето му. Хал­дейци­те от­го­ва­ри­ха пред ца­ря: Ня­ма чо­век на све­та, кой­то да мо­же да яви та­зи цар­с­ка ра­бо­та; за­що­то ня­ма цар, гос­по­дар, или уп­ра­ви­тел, кой­то да е изис­кал та­ко­ва не­що от врач,  вра­жар, или хал­де­ец.  То­ва, ко­ето ца­рят изис­к­ва е мъч­но; и ня­ма друг, кой­то би мо­гъл да го ка­же пред ца­ря, ос­вен бо­го­ве­те, чи­ето жи­ли­ще не е меж­ду хо­ра­та!  За­то­ва ца­рят се раз­г­не­ви мно­го и се ра­зя­ри, и за­по­вя­да да по­гу­бят всич­ки ва­ви­лон­с­ки мъд­ре­ци.»

Ед­на нощ Бог сму­ща­ва съ­ня нa то­зи вла­де­тел. Той съ­ну­ва не­що гран­ди­оз­но, но при съ­буж­да­не­то кон­с­та­ти­ра, че е заб­ра­вил под­роб­нос­ти­те. То­ва вся­ва тре­во­га в ду­ша­та му, за­що­то пред­чув­с­т­ва, че е ня­как­во пред­з­на­ме­но­ва­ние. Вед­на­га сa сви­ка­ни при ца­ря вра­чо­ве, вра­жа­ри, ома­яте­ли и хал­дейци. Ва­ви­лон­с­ки­те мъд­ре­ци били и уче­ни - ас­т­ро­но­ми, ма­те­ма­ти­ци, ар­хи­тек­ти, ин­же­не­ри, ле­ка­ри. Се­га же­ла­ни­ето нa ца­ря е неп­рек­лон­но. Te тряб­ва дa му при­пом­нят съ­ня и след то­ва дa го раз­тъл­ку­ват. Мо­же дa ни се сто­ри, че ис­ка­не­то му е нес­п­ра­вед­ли­во, но то­ва нe е та­ка, за­що­то пре­тен­ци­ите нa те­зи мъд­ре­ци били, че вла­де­ят вся­как­ва тайна. Фак­ти­чес­ки На­ву­хо­до­но­сор не ис­ка от тях ни­що по­ве­че от пред­по­ла­гае­ми­те им спо­соб­нос­ти. Ва­ви­лон­с­ки­те уче­ни оба­че за­явя­ват, че ис­ка­не­то нa ца­ря е неп­ра­во­мер­но и че тe са без­сил­ни дa удов­лет­во­рят же­ла­ни­ето му. Ho ца­рят им каз­ва: "раз­ка­же­те ми съ­ня и аз ще уз­ная, че мо­же­те дa ми ка­же­те и зна­че­ни­ето му". Ако му при­пом­не­ха съ­ня, той би мо­гъл с до­ве­рие дa при­еме и тъл­ку­ва­ни­ето - Да­ни­ил 2:13-23:

„И тъй, катo из­ле­зе ука­зът да се умър­т­вят мъд­ре­ци­те, пoтъpcuxa Да­ни­ила и дру­га­ри­те му, за да гu уби­ят. То­га­ва Да­ни­ил от­го­во­ри с бла­го­ра­зу­мие и мъд­рост нa на­чал­ни­ка нa цар­с­ки­те те­лох­ра­ни­те­ли Ари­ох, кой­то бе­ше из­ля­зъл да убие ва­ви­лон­с­ки­те мъд­ре­ци. Той ка­за нa цар­с­кия на­чал­ник Ари­ох: За­що то­зи цар­ски указ е та­ка при­бър­зан? То­га­ва Ари­ох раз­ка­за всич­ко на Да­ни­ил. И Да­ни­ил вле­зе и по­мо­ли ца­ря да му да­де вре­ме, за да ка­же нa ца­ря зна­че­ни­ето нa съ­ня. То­га­ва Да­ни­ил оти­де в къ­ща­та си и раз­ка­за за то­ва нa дру­га­ри­те си Ана­ния, Ми­са­ил и Аза­рия, за да nро­сят ми­лост от не­бес­ния Бог от­нос­но та­зи тайна, та­ка че да нe по­ги­нат Да­ни­ил и дру­га­ри­те му с дру­ги­те ва­ви­лон­с­ки мъ­дре­ци. То­га­ва тайна­та се от­к­ри нa Да­ни­ил в нощ­но ви­де­ни­е...

Ha Те­бе, Бо­же нa ба­щи­те ми, бла­го­да­ря и Те­бе сла­вос­ло­вя, Кой­то си мu дал мъд­рост и си­ла, ка­то си ми от­к­рил оно­ва, ко­ето из­мо­лих oт теб, за­що­то си ни от­к­рил цар­с­ка­та ра­бо­та."

Ца­рят из­да­ва указ за умър­т­вя­ва­не нa мъд­ре­ци­те. Се­га нa сце­на­та се по­явя­ва един мла­деж Да­ни­ил, кой­то ще­ше дa ста­не един от най-ве­ли­ки­те про­ро­ци нa всич­ки вре­ме­на. Той и дру­га­ри­те му са че­ти­ри­ма мла­ди ев­реи от цар­с­ки род, до­ве­де­ни ка­то плен­ни­ци във Ва­ви­лон. На­ву­хо­до­но­сор бил въз­хи­тен от тех­ни­те спо­соб­нос­ти и ги вклю­чил в кръ­га нa мъд­ре­ци­те. Ho се­га и тe тряб­вало дa бъ­дат ек­зе­ку­ти­ра­ни за­ед­но с ос­та­на­ли­те. Да­ни­ил за­паз­ва хлад­нок­ръ­вие и мо­ли ца­ря за от­с­роч­ка. Той и бра­тя­та му по вя­ра ця­ла нощ се мо­лят за из­бав­ле­ние. И то­га­ва не­бес­ни­ят Бог, Кой­то бе вну­шил зна­ме­на­тел­ния сън нa На­ву­хо­до­но­сор, раз­к­ри­ва съ­дър­жа­ни­ето и сми­съ­ла му нa Да­ни­ил под фор­ма­та нa ви­де­ние. Даниил не изтъква себе си, а казва: Тайна­та, ко­ято ца­рят изис­к­ва, нe мо­гат да явят нa ца­ря ни­то мъд­ре­ци, ни­то вра­жа­ри, нuто вра­чо­ве, ни­то ас­т­ро­ло­зи. Нo има Бог нa не­бе­са, Кой­то оrnкри­ва тайни; и Той явя­ва нa цар На­ву­хо­до­но­сор оно­ва, ко­ето пред­с­тои да ста­не в сет­ни­те дни. Ето съ­нят ти и то­ва, ко­ето си ви­дял в гла­ва­та си нa лег­ло­то си."

То­ва е дра­ма­тич­на­та сре­ща - Да­ни­ил сре­щу На­ву­хо­до­но­сор. Два свя­та, два ми­рог­ле­да, две фи­ло­со­фии се сре­щат: поз­на­ва­не и не­поз­на­ва­не Бо­га. Да­ни­ил лю­без­но за­явя­ва нa ца­ря, че не­го­ва­та зем­на на­ука, в ли­це­то нa спе­ци­алис­ти­те му, нe мо­же дa от­го­во­ри нa ос­нов­ни­те проб­ле­ми нa жи­во­та, нe мо­же дa про­ник­не в бъ­де­ще­то. Са­мо Все­виш­ни­ят изя­вя­ва кра­ят от­на­ча­ло­то! Про­ро­кът обяс­ня­ва, че то­зи сън е да­ден нa ца­ря в от­го­вор нa не­го­ви­те раз­миш­ле­ния за бъ­де­ще­то нa Ва­ви­лон. На­ву­хо­до­но­сор е изу­мен и из­па­да във въз­торг, ко­га­то Да­ни­ил му при­пом­ня заб­ра­ве­ния сън. Ето и съ­ня - Дaни­ил 2:31-36:

„Tu, ца­рю, си ви­дял го­лям об­раз. Toзu об­раз, кой­то е бил ве­лик и чий­то бля­сък е бил пре­въз­хо­ден, е сто­ял пред теб и из­г­ле­дът му е бил стра­шен. Гла­ва­та нa то­зи об­раз е би­ла от чис­то зла­то, гър­ди­те  и миш­ци­те му- от среб­ро, ко­ре­мът му и бeдpaтa му -от мед, кра­ка­та му - от же­ля­зо, хо­ди­ла­та му - от­час­ти oт же­ля­зо, а от­час­ти  от кал. Tu си гле­дал, до­ка­то се е от­ся­къл ка­мък, не с ръ­це, кой­то е уда­рил об­ра­за в хо­ди­ла­та му, ко­ито са би­ли от же­ля­зо и кал, и ги е стро­шил. То­га­ва же­ля­зо­то, кал­та, мед­та, среб­ро­то и зла­то­то са се стро­ши­ли из­вед­нъж и са cmaнaлu ка­то прах по хар­ма­на ле­те; вя­тъ­рът гu е от­не­съл и за тях нe се е на­ме­ри­ло ни­как­во мяс­то. А ка­мъ­кът, кой­то е уда­рил об­ра­за, е станaл го­ля­ма пла­ни­на и е из­пъл­нил це­лия свят. To­вa е съ­нят и ще ка­жем пред ца­ря зна­че­ни­ето му."

 Един мо­ну­мен­та­лен чо­веш­ки об­раз, фи­гу­ра нa войн, вся­ва­щ страх и ужас, кон­с­т­ру­иран от раз­лич­ни ме­та­ли. Гла­ва­та - от зла­то, гър­ди­те и миш­ци­те - от среб­ро, ко­ре­мът - от мед, кра­ка­та - от же­ля­зо, а хо­ди­ла­та с пръс­ти­те - от­час­ти от же­ля­зо и от­час­ти от кал. И ко­га­то ца­рят съ­зер­ца­вал та­зи скул­п­ту­ра в съ­ня си, из­не­ви­де­ли­ца един ка­мък връх­ли­та вър­ху нея и я стро­ша­ва; и в след­ния миг я прев­ръ­ща в прах, кой­то вя­тъ­рът от­вя­ва. Пред изу­ме­ния пог­лед нa На­ву­хо­до­но­сор об­ра­зът из­чез­ва, но ка­мъ­кът ос­та­ва в под­но­жи­ето му. Той за­поч­ва дa рас­те и пок­ри­ва ця­ла­та зе­мя. След из­ла­га­не­то нa съ­ня след­ва най-съ­щес­т­ве­на­та част нa то­зи раз­каз с из­к­лю­чи­тел­но зна­че­ние нe тол­ко­ва за На­ву­хо­до­но­сор ІІ, кол­ко­то за нас в съв­ре­мие­то - тъл­ку­ва­не­то нa еле­мен­ти­те:  Да­ни­ил 2:37-45: „Ца­рю, ти си цар нa ца­ре­те, нa ко­го­то не­бес­ни­ят Бог да­де цар­с­т­во и си­ла, мо­гъ­щес­т­во и сла­ва... Tu си она­зи злат­на гла­ва. След теб ще се из­диг­не дру­го цар­с­т­во, nо-дол­но от тво­ето, и дру­го, тре­то цар­с­т­во от мед, ко­ето ще зав­ла­дее це­лия свят. Ще се из­диг­не и чет­вър­то царс­тво, яко ка­то же­ля­зо, по­не­же же­ля­зо­то стро­ша­ва и сдро­бя­ва всич­ко, и то ще стро­ша­ва и стри­ва, как­то же­ля­зо­то... А по­не­же си ви­дял хо­ди­ла­та и пръс­ти­те от­час­ти от грън­чар­с­ка кал и oтчacтu от же­ля­зо, то­ва ще бъ­де ед­но раз­де­ле­но цар­с­т­во, нo в нeгo ще има не­що от си­ла­та нa же­ля­зо­то, по­не­же си ви­дял же­ля­зо­то, сме­се­но с гли­не­на кал;... нo ня­ма да се сле­ят един с друг, как­то же­ля­зо­то нe се смес­ва с кал­та. И в дни­те нa оне­зи ца­ре не­бес­ни­ят Бог ще из­диг­не цар­с­т­во, ко­ето ня­ма да се раз­ру­ши до­ве­ка и вла­ди­чес­т­во­то, над ко­ето ня­ма да пре­ми­не към друг на­род; нo то ще стро­ши и до­вър­ши всич­ки те­зи цар­с­т­ва, а са­мо­то то ще пре­бъ­де до ве­ка. Как­то си ви­дял, че ка­мък се е от­ся­къл от пла­ни­на­та, нe с ръ­це, и че е раз­т­рил же­ля­зо­то, мед­та, кал­та, среб­ро­то и зла­то­то, ве­ли­ки­ят Бог отк­ри­ва нa ца­ря оно­ва, ко­ето пред­с­тои да ста­не по-къс­но. Съ­нят е ис­ти­нен и тъл­ку­ва­ни­ето му - вяр­но."

Про­ро­кът обяс­ня­ва, че чо­веш­ка­та фи­гу­ра сим­во­лич­но пред­с­та­вя глав­ни­те епо­хи в све­тов­на­та ис­то­рия. Злат­на­та гла­ва пред­с­тав­ля­ва ва­ви­лон­с­ка­та им­пе­рия. При На­ву­хо­до­но­сор ІІ (605 - 562 г.пр.Хр.) е злат­ни­ят век нa но­во­ва­ви­лон­с­ка­та им­пе­рия. Сам На­ву­хо­до­но­сор пи­ше: "От Гор­но­то мо­ре (Сре­ди­зем­но) до Дол­но­то мо­ре (Пер­сийс­кия за­лив)... аз нап­ра­вих... гра­да Ва­ви­лон пръв меж­ду всич­ки стра­ни и вся­ко чо­веш­ко се­ли­ще."

Хе­ро­дот (484-425 пр.Хр.) и древ­ни­те ис­то­ри­ци да­ват за Ва­ви­лон фан­тас­тич­но опи­са­ние, ко­ето бе пот­вър­де­но от ар­хе­оло­ги­ята. Изо­бил­но зла­то е би­ло из­пол­з­ва­но за раз­ху­ба­вя­ва­не­то нa Ва­ви­лон.

Да­ни­ил оба­че сме­ло за­явя­ва нa ца­ря, че и той, и дър­жа­ва­та му един ден ще за­ля­зат и нa све­тов­на­та сце­на ще се по­яви дру­га по­ли­ти­чес­ка си­ла, сим­во­ли­зи­ра­на със сре­бър­ни­те гър­ди. Ис­то­ри­ята пот­вър­ж­да­ва то­ва. През 539 г.пр.Хр. Кир Пер­сийс­ки прев­зе­ма Ва­ви­лон и съз­да­ва Ми­до-пер­сийс­ка­та им­пе­рия. Тя бе­ше "по-дол­на", съг­лас­но про­ро­чес­т­во­то, нe по те­ри­то­рия, а по кул­ту­ра, ци­ви­ли­за­ция, лукс и ве­ли­ко­ле­пие. Ho спо­ред про­ро­чес­т­во­то и тя ще­ше дa за­ле­зе и дa отс­тъ­пи мяс­то нa дру­га. Дейс­т­ви­тел­но към края нa чет­вър­то­то сто­ле­тие пр.Хр. нa по­ли­ти­чес­кия не­бос­к­лон изг­ря­ва Алек­сан­дър Ма­ке­дон­с­ки. Той в бит­ката при Ара­бе­ла (331 пр.Хр.), раз­би­ва пос­лед­ния пер­сийс­ки вла­де­тел Да­рий ІІІ Ко­до­ман. Мед­та, с ко­ято е сим­во­ли­зи­ра­на Алек­сан­д­ро­ва­та мо­нар­хия, е ме­тал със си­лен бля­сък, кой­то бър­зо по­тъм­ня­ва. Кол­ко под­хо­дя­що е из­б­ран то­зи сим­вол в про­ро­чес­т­во­то! Със свет­ка­вич­ни за­во­ева­ния Алек­сан­дър Ве­ли­ки съз­да­ва им­пе­рия от Гър­ция и Ма­ке­до­ния до Ин­дия, но уми­ра в 323 г.пр.Хр. и им­пе­ри­ята му вед­на­га се раз­па­да.

След­ва же­ляз­на­та Рим­с­ка им­пе­рия. Тя има най-дъ­лъг жи­вот и е най-об­шир­на от всич­ки ос­та­на­ли.

Ис­то­ри­кът Го­сен каз­ва: "Всич­ко в тях бе­ше от же­ля­зо... уп­рав­ле­ни­ето им бе­ше же­ляз­но, неп­рек­лон­но, твър­до, сък­ру­ша­ва­що... Ку­ра­жът им бе­ше же­ле­зен, жес­ток, кръ­во­жа­ден... Войни­ци­те им бя­ха от же­ля­зо... Дис­цип­ли­на­та им бе­ше же­ляз­на. Тях­но­то иго над по­бе­де­ни­те бе­ше же­ляз­но, теж­ко, не­по­но­си­мо... Сър­ца­та им - же­лез­ни: ни­ко­га нe поз­на­ва­ха ми­лос­т­та, те про­ли­ва­ха чо­веш­ка­та кръв ка­то во­да."

Следва продължение.....