Делата са необходими, но въпреки това, вярата е достатъчна, защото тя върши делото. Бедата е, че хората имат като цяло погрешна представа за вярата. Те си въобразяват, че тя е просто съгласие и нещо пасивно, към което трябва да се прибавят активни дела. Вярата обаче е активна и тя е не само най-важното нещо, но и единствената истинска основа. Ис­к­ре­на­та вя­ра под­тик­ва към се­ри­оз­ни дейс­т­вия. От нея произтичат по­ка­яние, от­каз­ва­не от гре­хо­ве и по­ро­ци, все­кид­не­вен стре­меж и съ­об­ра­зя­ва­не на жи­во­та с Хрис­то­ви­те прин­ци­пи. Връз­ката меж­ду вя­ра и де­ла е пред­с­та­ве­на в Яков 2:14-17: “Как­ва пол­за, бра­тя мои, ако ня­кой каз­ва, че има вя­ра, а ня­ма де­ла? Мо­же ли та­ка­ва вя­ра да го спа­си? Ако ня­кой брат или ня­коя сес­т­ра са го­ли и ос­та­на­ли без ежед­нев­на хра­на и ня­кой от вас им ка­же: иде­те си с мир, да­но бъ­де­те стоп­ле­ни и нах­ра­не­ни, а не им да­де пот­реб­но­то за тя­ло­то, как­ва пол­за? Та­ка и вя­ра­та ако ня­ма де­ла, са­ма по се­бе си е мър­т­ва.”

Каквато и вяра да изповядва нарушителят на закона, обстоятелството, че е закононарушител, показва, че той няма вяра. Ако вярата без дела е мъртва, отсъствеито на дела, показва отсъствието на вяра. За съжаление много хора с добри намерения са изопачили думите на ап. Яков и са ги превърнали в законничество.

Вя­ра, ко­ято не се изя­вя­ва в съ­от­ветс­т­ва­щи пос­тъп­ки и ця­лос­т­но хрис­ти­ян­с­ко по­ве­де­ние, е ока­чес­т­ве­на ка­то без­по­лез­на, праз­на и су­ет­на. В ис­то­ри­ята на пред­по­топ­ния свят мо­жем да на­ме­рим кла­си­чес­ки при­мер за илюс­т­ра­ция на то­ва из­ра­зя­ва­не на вя­ра­та чрез де­ла. Ста­ва ду­ма за един от древ­ни­те пра­ро­ди­те­ли на чо­веш­кия род, Ной. Ко­мен­та­рът е от ап. Па­вел:

„ С вя­ра Ной, пре­дуп­ре­ден от Бо­га за не­ща, ко­ито още не се виж­да­ха, под­бу­ден от стра­хо­по­чи­та­ние, нап­ра­ви ков­чег за спа­се­ние на до­ма си; чрез ко­ято вя­ра той осъ­ди све­та и ста­на нас­лед­ник на  прав­да­та, ко­ято е чрез вя­ра.”  Евр.11:7

Ко­ра­бът на Ной му е бил съв­сем из­ли­шен, ко­га­то го е стро­ил, но твър­да­та си уве­ре­ност, че съг­лас­но Бо­жи­ето съ­об­ще­ние све­тът ще бъ­де ра­зо­рен от све­тов­на вод­на ка­тас­т­ро­фа, той из­ра­зил чрез пос­т­ро­ява­не на за­щѝ­тен ко­раб.

Та­ка и на­ша­та вя­ра тряб­ва да се тран­с­фор­ми­ра в на­чин на жи­вот, съ­об­ра­зен с Божиите прин­ци­пи. Нов жи­вот тряб­ва да ни осе­ни.