Когато наближават празници, ни се иска да сме с близките си или ако това е невъзможно, поне да ги поздравим. И не ни се иска да им кажем нещо банално, а се стремим на всеки да пожелаем това, от което има най-належаща нужда.

И така: от какво се нуждае човек?   

Ако на различни хора зададете въпроса: „от какво се нуждаете най-много?”, вероятно отговорите ще се въртят около здравето, парите, работата, семейството и любовта. И естествено, че всичко изброено до тук е нужно. Има обаче една потребност, която е страшно необходима, макар да е от онези, които повечето хора не осъзнават дори да са много интелигентни.

Един много умен и авторитетен човек отишъл при Исус Христос и разбрал колко малко знае за истинската си нужда: Между фарисеите имаше един човек на име Никодим, юдейски първенец. Той дойде при Исус през нощта и Му каза: Учителю, знаем, че си учител, дошъл от Бога; защото никой не може да върши тези знамения, които Ти вършиш, ако Бог не е с него (Йоан 3:1,2)

Един от водачите на юдейския народ отива при Исус заинтересуван от това, което този млад Учител върши. Щом може да прави всички тези знамения, значи някой много по-голям от Него стои зад всичко това. Никодим разпознава нуждата си да разбере нещо повече за правещия чудеса. Много е любопитно да се срещнеш с Човек, Който върши велики знамения чрез Божията сила!

Различни са мотивите и причините, поради които хората отиват при Исус. Много често има неяснота по отношение на истинската ни нужда, и тогава може да отидем при Христос за да задоволим някоя по-маловажна.

Как Исус посреща хората, независимо от мотивите им? Исус му отговори: Истина, истина ти казвам: Ако не се роди някой отново, не може да види Божието царство (ст.3)

Без значение какво ни подтиква да отидем при Христос, Той намира начини да ни разкрие нашата истинска нужда. И тя е новорождението. Какво би трябвало да означава това?

За да станем част от „земното царство”, е достатъчно да се появим на този свят. Не се изискват големи усилия, за да се „интегрираме” в земното царство. То е царство на грях, а ние всички сме „заченати и родени в грях” – Пс. 51:5.

Но Божието царство не е такова и за да станем част от него, в нас трябва да настъпи промяна. Библията я нарича новорождение. То е като да се родиш отново, но за живот в един различен свят, управляван от различни закони и правила.

Какво точно трябва да се случи с човека при новорождението? Но вие не сте познали така Христос, понеже сте научени от Него: да съблечете според предишното си поведение стария човек, да обновите духа на своя ум и да се облечете в новия човек, създаден по образа на Бога в правда и святост на истината (Ефес. 4:20-24)

Новорождението е пълна промяна на ума, а от там – и на поведението. Това означава да се превърнеш в нов човек – събличаш и изоставяш стария и се обличаш в новия.*

Ето отговора на Никодим: Как може стар човек да се роди? Може ли втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди? (Йоан 3:4)

Никодим явно не е очаквал, че той, учителят в Израел, ще има нужда от такова обновяване.

Днес много хора посещават християнски църкви. Всички те имат различни мотиви и нужди, но една нужда е обща за всички – новорождението. И това е вест, която Исус успява да доведе до всеки човек (и до теб в момента). Тя обаче е вест, към която има най-яростна съпротива. Май сме готови на всичко, само и само да избегнем промяната на сърцата си. Исус обаче настоява, че без новорождението няма спасение: Исус отговори: Истина, истина ти казвам: Ако не се роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство (ст.5).

Тук Исус съвсем ясно казва, че това новорождение, през което трябва да премине всеки, се осъществява от Светия Дух – това е духовно преживяване. Не можем да го постигнем чрез собствени усилия. Осъществява се само чрез Светия Дух! И всичко това е най-тясно свързано със спасението. Ето мнението на още един библейски автор – Тит: Той ни спаси не чрез праведни дела, които ние сме извършили, а по Своята милост, чрез окъпването, т. е. новорождението и обновяването на Светия Дух; така, оправдани чрез Неговата благодат, да станем според надеждата наследници на вечния живот. (3гл.5 и 7ст.)

Тук новорождението е сравнено с окъпване. Отредена е специална церемония, с която то да бъде отбелязвано – кръщението. „...ако не се роди някой от вода и Дух...”

Кръщението е само ритуал, символ на новото раждане на вярващия. Самото кръщение няма спасителна сила. Но е от изключителна важност, защото освен че е символ на умирането на стария човек (потапянето във водата) и възкръсването за нов живот (излизането от водата), кръщението е сключване на завет с Бога пред свидетели – хората и Небето:И рече им: Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяко създание. Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен; а който не повярва, ще бъде осъден. (Марк 16:15,16)

Ако наистина повярваш в Христос, ако Светият Дух докосне сърцето ти и се новородиш, никога няма да се съпротивляваш на заповедта да бъдеш кръстен: Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен;

А може ли да се кръстя и все пак да не бъда спасен? Да! Ако не съм повярвал и не съм се новородил, и пет пъти да се кръстя, това няма да ми помогне: а който не повярва, ще бъде осъден.

Исус е категоричен: Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух. (Йоан 3:6)

Роденото от плътта е плът. Независимо кои са ти родителите; дали си роден в царски палат или в дома на най-богобоязливите хора на света, щом като плът ти е дала живот, ти си плът. А плътта според Библията не може да наследи Божието царство: А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетленното (1Кор.15:50)

Плътта, греховната природа, бунтуваща се срещу Божията воля, не е в състояние да наследи Божието царство. Само преобразеното, духовното съзнание може. И въпреки че това изглежда повече от разбираемо, за мнозина звучи учудващо, да не кажа безсмислено:  Не се чуди, че ти казах: Трябва да се родите отново. (Йоан3:7)

Не, не трябва да се учудваш, че новорождението е условие да наследиш Небесното царство! Само хора, които са поставили Бог на първо място в живота си и желаят да приличат на Него по характер, могат да бъдат поданици на идващото Божие царство. Толкова е логично!

Един от най-често задаваните въпроси, когато става дума за новорождението е: „Как мога да разбера дали наистина съм новороден?”. Нормално е този въпрос да съществува, щом като новорождението е условие за влизане в небесното царство. Ето отговора: Вятърът духа където си иска и чуваш шума му, но не знаеш откъде идва и накъде отива; така е с всеки, който се е родил от Духа (Йоан 3:8)

За да разберем използваната от Исус символика, трябва да си припомним, че срещата Му с Никодим става през нощта. Нощем, когато няма осветление, вятърът се усеща по шума и разклатените клони и листа. А посоката на вятъра? Не е ясна. Знаеш, че има вятър, но не знаеш откъде духа.

Така е и при новородената личност. Никой не може да каже как точно и кога Светият Дух е действал в сърцето на човека, кое точно му е повлияло да вземе решение за Исус. Но ако някой наистина е новороден, това ще стане видимо – животът му ще го покаже. Ще се забележи голяма разлика между това, какъв е бил преди и какъв е станал след това.** Такова нещо не може да остане скрито.

Интересното е, че колкото и основна, важна и проста да е тази вест, тя си остава неразбрана (както и за Никодим). От неразбирането на покаянието и новорождението не са пощадени нито миряни, нито проповедници и теолози. Защото новорождението не е въпрос на теория, а на начин на живот. Затова не се чудете на изпитанията и страданията, които са един вид вест, отправена към църквата: Онези, които обичам, Аз ги изобличавам и наказвам; затова бъди ревностен да се покаеш. (Откр.3:19)

Големият проблем днес е, че има много полуобърнати християни. Какво означава да си полуобърнат? Харесваш и обичаш истината на християнството. Искаш да бъдеш свързан с Всемогъщия Бог, но не си готов да Му предадеш сърцето си напълно и безрезервно. Когато става дума за отстояване на принципи, си по-склонен да ги нарушиш, да направиш компромис, отколкото да направиш жертва, за да устоиш. Такъв християнин лесно казва „болен бях”, „забравих” или „това не е толкова важно”, когато не иска да направи нещо.

Истински новороденият човек ще издига принципите на небесното царство  и ще ги изявява в живота си. Когато Господ Исус влезе в живота ни, нещата претърпяват славна промяна. Чрез Неговата милост и сила старият живот на греховност и поражения се превръща в нов живот на радост и победа.

 

                В. „Християнска мисъл” – със съкращения.

 

*когато споделях тази статия с една християнка, тя ми каза, че въобще не се е променила, от преди да повярва. (С други думи тя винаги си е била праведна и свята. А това според Божието слово не може да е вярно.)

**тези, които смятат, че няма какво да променят в себе си, се самозаблуждават; само когато истински повярват и поставят Бог на първо място в живота си; когато Светият Дух ги обърне и се новородят, тогава сами ще се убедят. 

първото, което ми дойде наум при въпроса - от какво се нуждае човек, бе - Бог да е с него. Разбира се, като съобразих в чии блог съм!:))
Много спокойно обяснение на акта на кръщение.:)

Нека Бог да е с тебе и да направи празниците ти прекрасни с твоите обични!
Прегръщам те!

Весели Великденски празници!

Благодаря, Христо, и на теб!

Бог дава знак за много неща, с вярата си всеки от нас
може да ги открие и разгадае.
Дори и тези, които рядко се обръщат към Него,
понякога несъзнателно следват, всъщност по- точно е
да кажа, че сърцето им е свързано с християнските
принципи и ги изявяват в живота си...
Докато други - много силно вярващи вършат непочтени
дела и водят неискрен и недостоен живот ...
Кръщението е важен акт ... харесвам твоите обяснения,
в тях има много откровение и естественост.
А тези полуобърнатите ... често са много истински,
човечни и добронамерени, даряват обич и светлина.
Така мисля от собствено наблюдение и преживяване.
Хубави празнични дни, мила Ваня ... светли и добри...
Сърдечни пожелания за скъпите на сърцето ти хора,
обич и добрини ...
За теб букет от слънчеви цветя и прегръдка от сърце !

Много ми хареса изречението: "Бог дава знак за много неща, с вярата си всеки от нас може да ги открие и разгадае." Според мен това е едно от доказателствата, че има Бог. (даваш ми идея за следващ постинг)

"...харесвам твоите обяснения..." - всъщност това не са мои разсъждения, преписах ги от един вестник, но ми допаднаха и ги споделих тук.

"А тези полуобърнатите ... често са много истински,
човечни и добронамерени, даряват обич и светлина." Има много добронамерени и човечни хора, които дори не са полуобърнати. Хора, които никога не са се докосвали до Христос. Те имат повече шансове да бъдат спасени за вечността, отколкото полуобърнатите. Така съм чувала, а и така пише в Светото Писание. Виж Откровение 3:15,16 (трета глава, 15 и 16 стихове, а също и следващите).
Но.... всъщност само Бог знае кой колко е обърнат и какво има в сърцата ни. На нас не ни е дадено да го знаем; дори за себе си не знаем....
Сърдечни поздрви и от мен! И нека празничните дни прекараш в радост с близките ти и обични, мили хора!
Прегръщам те и аз :)))

...Но.... всъщност само Бог знае кой колко е обърнат и какво
има в сърцата ни. На нас не ни е дадено да го знаем;
дори за себе си не знаем...
Тези думи всъщност казват всичко...
Ето и сега ти намери точните думи.
Харесвам твоите обяснения, тоест
начина по който поднасяш прочетеното,
твоите мисли са ясни и убедителни.
Не зная дали ти писах колко вълнуваща
и истинска е твоята книга, на колко въпроси отговаря
и колко човешки истини разкрива - чудесен изказ,
интересни истории от живота, силни чувства ...
Много, много ми хареса - Поздравявам те !

Много ме ласкаеш! Но ми е приятно и ти благодаря.
А в блога ми можеш да намериш снимки на всички "герои" от книгата ми :)