ЗАГЛАВИЕТО
             



                                  ПРЕДГОВОРЪТ

 

          КАК СЕ ПОЯВИ ТАЗИ КНИГА

Живеех с майка в Шумен, но зимно време за 3-4 месеца си ходехме на село. Там имахме печка за дърва, а в Шумен бяхме на ток. Не, че с дърва е по-евтино, но е по-топло.

Имах стационарен компютър и през зимата ми липсваше, тъй като не можех да си го пренеса на село. Една Коледа децата ми подариха лаптоп. Него можех да взема и така вече имах връзка със света. Почти всеки ден говорех с децата си и приятелките по Скайп, но ми оставаше доста свободно време. Започнах да си записвам разни неща, които са ми направили впечатление, които съм прочела и искам да си запазя или които съм преживяла.
После реших, че мога да съхраня и някои спомени от миналото: на какво съм се смяла, за какво съм се радвала, над какаво съм плакала... Изливах душата си, разлиствах я и я подреждах  в папки и файлове, оголвах я – като пред Бога. Постепено се оформи идеята да опиша живота си. Не, че е най-интересният, за който сте чули или чели, но е този, който аз познавам най-добре. А, когато разказваш история, това си е задължително. В случая разказвам аз, и да ви призная – всички истории все още са ми интересни. Бих се радвала на обратна връзка с вас... – vandela007@abv.bg

Благодаря, че посегнахте към тази книга.

Заповядайте на първия ред в живота ми!

 

                            ТЕКСТЪТ

 

Идеята за книгата дойде с блога.  С други думи, вие, приятелите тук, сте ми първите читатели и първите редактори.

Затова сега с гордост споделям с вас.

Благодаря ви!



                  

                                  (моя милост)

Нямам търпение да прочета книгата ти, много се радвам
и приветствам идеята и осъществяването й .
Ти си чудесен разказвач, помня подробности
от постингите за дните ти в Гърция и още, и още ...
Поздравления, приятелко скъпа !