Ако оправданието е според светлината, защо има мисионери

 

Цели десетилетия вече пеем един рефрен: „Ще оставя своята малка светлина да свети”. Но в действителност светлината не принадлежи на никого от нас. Това е светлината на Христос; Светлината, огряваща всички, които влизат в този живот. Както чрез Христос всяко човешко същество има живот, така също чрез Него всеки получава и лъч Божествена светлина. Духовна сила, разбиране за правда, желание за добро – заживяват във всяко сърце.

Покварените асирийци от Ниневия, стотниците езичници, постмодерните светски хора, покланящите се пред демони – няма значение какви са. Исус е Светлината на света, която сияе във всички нас – Истинската Светлина, която осветява всеки човек... (Йоан 1:9)

Поради тази причина последният Божи вик към „избраните” ще включва една наистина голяма жетва от мюсюлмани, индуси, будисти, евреи, християни и дори атеисти. Каква ще бъде мярката, която в края ще определи факта, че ще бъдат избрани? Тя ще съответства на мярката светлина, коятао е греела в душите им. Никой от нас няма да бъде съден за светлината, която не е имал. Всички ще бъдем отговорни за светлината, която действително ни е била дадена.

„Как стоим пред Бога – зависи не от количеството светлина, която сме получили, а от фактора как сме я употребявали на практика. По такъв начин дори неповярвалите, които са направили правилния избор, доколкото са могли да го разпознаят, са в по-благоприятно положение от онези, които са имали голяма светлина и са изповядали вяра в Бога, но са я пренебрегнали и всеки ден с живота си са били в противоречие с изповедта на вярата си”(Уайт, Е. Копнежът на вековете)

 

Преди няколко дни си зададохме въпроса дали един езичник може да остане такъв и все пак да бъде спасен. Доказателството, което намираме в Писанието, ни води до заключението, че отговорът е положителен. Тогава какъв е смисълът от съществуването на мисионерите и евангелизаторите? Просто е. Огромното мнозинство от хората, които не са повярвали в Бога, не живеят според дадената им светлина. Затворите, бордеите, казината, университетите, правителствата и жилищните квартали в този свят са изпълнени с езичници, които безочливо са отхвърлили Божията светлина. Те са като втория разбойник на кръста, проклинащ и предизвикващ Бога. Но може би при още един шанс, ако вие или аз отидем при тях и им помогнем, те биха станали като първия разбойник на кръста и биха били спасени в края!

Това е същата надежда, която ни принуждава да се присъединим към Бога в стремежа Му да достигне до всеки мъж, жена и дете на тази планета. Защото тази Негова светлина грее също и у тях.

 

                                                    Дуайт Нелсън



                   СВЕТЛИНАТА НА СВЕТА

„Как стоим пред Бога – зависи не от количеството светлина,
която сме получили, а от фактора как сме я употребявали на практика...
Много хубаво казано ... Всеки от нас се ражда с мисия на този свят,
важно е как я изпълнява.

Тези разказчета много ме насърчиха и затова ги споделих. Радвам се, че и ти така мислиш.