Но има и още! След три дни китът избълва обратно пророка беглец, а после...целият град слуша, когато той оповестява Божието предупреждение за онова, което предстои да се случи след 40 дни. И – чудо на чудесата! Жителите на Ниневия, като се започне от царя, падат по леце в покаяние и последвало съживление.

А Йона? Вместо да се радва на спасението на града, той си умира от яд, че пророчеството не се е сбъднало. Но! Целта на Бога е постигната – всъщнст е спечелен целият град.

Бог спасява цял един град, пълен с езичници – и прави това без да ги е помолил да се присъединят към „избраните”. Няма съхранен списък с имена на ниневийци, приели вярата на Израел. Те се покайват пред Бога на Йона и Той им прощава и ги спасява. И най-последния от тях! Край.

Ето това е история за спасението! Достатъчно доказателство в полза на думите на ап. Петър: „Наистина виждам, че Бог не гледа на лице. А във всеки народ – онзи, който Му се бои и върши правда, Му е угоден” (Деян.10:34135).

„Сред езичниците са и такива, които се покланят на Бога, без да знаят, че го правят; хора, до които светлината никога не е достигала. И все пак те няма да погинат. Въпреки че не са запознати с писания закон на Бога, те са чували гласа Му да им говори чрез природата и са вършили нещата, които законът изисква. Делата им са доказателство, че Светият Дух е докоснал сърцата им, и в очите на Бога са Негови деца. (Уайт, Е. Копнежът на вековете).

Това е една чудесна новина, нали? Бог има Свои избраници навсякъде!




"Лошото момче" - пророк Йона, бяга от Ниневия