Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.01.2013 18:59 - ИЗПИТ ЗА ВЯРАТА на Авраам и....още нещо
Автор: vandela007 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1188 Коментари: 0 Гласове:
4



                                    (четивото е препоръчително за християни)

 

     Хващайки се за думите на Сара, Авраам проваля и себе си, и Божието намерение за него. Когато разбира, че със собствени сили по човешки не може да се справи, Авраам полага доверието си в Бога. Освобождавайки се от всякакви хитрини и от неверието, чийто резултат е Исмаил, той се връща към Божиите думи и доказва вярата си. Но тази вяра трябва да бъде изпитана, за да се каже със сигурност, че тя му се вменява за правда.

Този път Авраам трябва да повярва в Божиите думи за нещо много страшно. Бог му казва: „Вземи сега единствения си син, когото обичаш, сина си Исаак, иди в местността Мория и го принеси във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа.”

Какво слово, какви думи, каква заповед! Често слушаме проповеди, че отивайки на Мория, Авраам преживява това, което и Бог, давайки Сина Си жертва на Голгота. Но поставете се на мястото на Авраам. На бащата Авраам! Какви ли мисли са нахлували в главата му!

След раждането на Исаак, Бог потвърждава словото си: „По Исаака ще се наименува твоето потомство!”, а след това: „Вземи единствения си син и го принеси във всеизгаряне.”

Бог бе заявил на Авраам: „Потомството ти ще бъде като небесните звезди. В твоето потомство ще се благославят всички народи. По Исаака ще се наименува твоето потомство...” и СЕГА – „...принеси Исаак във всеизгаряне!”

Ако Исаак бъде принесен в жертва, какво ще стане с благославянето на всички народи?

Но заповедта си е заповед! И Авраам го направи, надявайки се на Божието обещание и противно на здравия разум. Авраам не настоя Бог да приведе в хармония това противоречие. За него и двете бяха БОЖИЕ СЛОВО. Той помнеше урока от близкото минало: веднъж се намеси в обещанието и го възпрепятства, но накрая отхвърли всичко направено и отново се върна към словото. Тогава по чуден начин Господ му даде Исаак, обещаното дете, а сега казва: „Принеси го в жертва...”

Авраам се беше научил да се доверява и да уповава на изречените от Бога думи. Знаеше, че както чрез чудо получи сина си, така чрез чудо Господ може да го възстанови от мъртвите, за да се изпълни словото: „...потомството му ще е като звездите...” Връщането на Исаак от мъртвите не би било за Бога нещо повече от това, което вече е направил, защото телата на Авраам и на Сара бяха мъртви по отношение създаването на потомство.

С тази увереност Авраам каза на слугите си: „Вие останете тук, а аз и момчето ще отидем до там и като се поклоним, ще се върнем.” Кой ще отиде? „Аз и момчето.” Кой ще се върне? :...аз и момчето... като се поклоним, ще се върнем.” ТОВА Е ВЯРА! Ето такава вяра носи на човеците правда!

И още нещо... Онези, които гледат на изпитанието на Аврамовата вяра като отнасящо се само до раждането на Исаак и спират до тук, губят от погледа си смисъла и красотата на святото послание. Исаак беше този, в който щеше да се нарече потомството му и това потомство бе Христос. И когато каза, че в потомството му ще се благославят всичките народи, Бог всъщност му проповядваше евангелието. Затова Авраамовата вяра в Божието обещание бе директна вяра в Христос. Това бе вярата, която му се вмени за правда.

Забележете силата на тази вяра. Собственото му тяло бе вече замъртвяло от възрастта; Сара бе в същото състояние. Раждането на Исаак от такива родители не бе нищо друго, освен създаване на живот от мъртви. То бе символ на Божията сила да оживотворява за духовен живот онези, които са мъртви в прегершенията си.

Авраам вярваше и се надяваше без да има причина за надежда; по човешки нямаше възможност за изпълнение на това обещание. Но той се хвана за Божието слово и силата му да твори и да оживотворява. Това важи и за нас. Всички, които имат Аврамовата вяра, имат обещано чудното наследство на Божията правда. Това обещание не е ограничено.

Треперещи човече, не казвай, че греховете ти са толкова много и ти си толкова слаб, че за тебе няма надежда. Христос дойде да спаси погиналите и Той може да спасява докрай. Ти си слаб, но Той казва: „Силата Ми в немощ се показва съвършена.” Това означава, че Бог е взел нашата слабост и я превръща в сила. Това е Неговият начин на действие: Но Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите; Бог избра също така немощните неща на света, за да посрами силните; още и долните и презрените неща на света избра Бог. Да! ...за да не се похвали никое създание пред Бога. (1Кор.1:27-29)

 

Имайте простата Авраамова вяра, не мислете за слабостта си, но чрез силата и благодатта на Господа и с упование в словото Му , което може да твори и да възкресява, сътворете в себе си чисти сърца и станете живи за Бога. Така ще бъдете Авраамови чада, да! Божии чада чрез вяра в Исус Христос.

                                  „Уроци по вяра”  от Е. Дж. Уагонър 


          image
 
  "Потомството ти ще бъде като звездите в небето..."



Гласувай:
4



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: vandela007
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1287609
Постинги: 509
Коментари: 2092
Гласове: 5416
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031