Отмина новогодишната еуфория. Изненади, подаръци, поздравления и... обещания. Обещахте ли си нещо? Да сте по-добри, по-организирани, по-отговорни? Аз реших нещо, но трябваше да го запиша, защото ето, днес е 10-ти и вече забравих какво беше. Чудя се: дали Исус иска да помним решенията си, да ги записваме и дали ни следи после как ги изпълняваме? В началото на Новата година може още по-болезнено да осъзнаваме, че сме изменили на своя Господ по много начини. Може би не сме Му били верни. Може би не сме се покорявали на волята Му. Може би сме се отричали от Него чрез начина, по който живеем... Тогава какво? Да издигнем лозунг: „Тази година да бъдем по-послушни!”

Едва ли Господ се нуждае от нашите лозунги. Ако решението ни да се покоряваме на Бог миналата година не ни е помогнало да бъдем докрай верни, то няма да ни направи успяващи и тази година. Исус не се нуждае от нашите решения, повторно обвързване или обещания да се опитваме по-усърдно тази година. Той има чудесен начин за възстановяването ни, когато се провалим! Не ни унижава. Не ни критикува. Не иска от нас да вземаме решения и да се опитваме още по-упорито. Вместо това ни отвежда настрана и ни моли да потвърдим нашата любов към Него. Спомнете си Петър. Той разочарова своя Господ, когато побягва с другите участници от Гетсиманската градина. По-късно три пъти публично отрича, че познава Исус. Самият Петър трябва да е бил отчаян от себе си. Исус само го попита: А като закусиха, Исус каза на Симон Петър: Симоне Йонов, обичаш ли Ме повече, отколкото Ме обичат тези?(Йоан 21:15)

 

Исус ще ни отведе настрана, както направи с Петър. Няма да ни смъмри. Няма да ни унижи. Само ще ни помоли да преосмислим своята любов към Него. Той пита Петър „Обичаш ли ме”. Отговорът ни като на Петър ли е? „Да, Господи!” Ако наистина Го обичаме, ще Му се покоряваме. Ако Ме обичате, ще пазите Моите заповеди. (Йоан 14:15). Исус пита за нашата любов. Ако наистина Го обичаме, животът ни и служенето ни за Него през Новата година ще бъдат истински – каквито Той ги желае.

Бъди! И бъди сбъдната и в щастието, и в радостта, и в обичта! От сърце ти желая здрава и вдъхновена година!

Никой не ми е пожелавал вдъхновена година, много ми хареса!
Нека и за теб да е вдъхновена! И много радостна!
:)))

Чета написаното от теб и си мисля ... Човек , който вярва
и е тръгнал по този път , той не би могъл по никакъв начин ,
дори и да греши и невинаги да изпълнява навреме обещанията си,
да промени Любовта си към Бог и да издига лозунги ...
или да се отрече от Вярата си , дори и начинът му на живот
в определени моменти да изглежда , че е така ...
Наистина най- важно е да живеем истински , естествено
и с любов и вяра . С добри намерения и дела .
Желая ти светъл ден и топла прегръдка от мен !

Колко хубаво си го написала!
И така трябва да е: който е тръгнал по Пътя, не би трябвало да има нещо, което да го отклони от този Път. Така казва и Библията: "Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили, нито височина, нито дълбочина, нито кое и да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Исус, нашия Господ." (Римл. 8:38,39)

И да добавя само нещо:
"Не иска от нас да вземаме решения и да се опитваме още по-упорито."

Това е и така, но и не съвсем.
Истината е, че ние трябва да взимаме всеки ден съвсем осмислено решение, да бъдем с нашия Господ, да постоянстваме в изучаването на Словото и в молитва.

Ето това е единственото нещо, което Исус не може да направи вместо нас - то си е наше задължение.

В това се състои и битката на вярата - за вземаме решение всеки ден ЗА Исус.
А Исус в резултат ще може да направи всичко останало за нас - ще ни даде вяра, ще ни облече в твърдост, ще ни даде сила да пазим закона, ще промени характера ни, ще ни изчисти от греховете.
Но усилието да се приближаваме до Господа ежедневно е само наше. Така да се каже - това е нещото върху което трябва да работим. Защото всеки знае, че не винаги сме "в настроение" или "достатъчно разположени" за задълбочени духовни занимания, когато имаме да вършим още толкова много неща у дома или навън.
Да надвием над себе си и над светските неща които ни притеглят - за това трябват нашите собствени усилия.

Нека вземаме решение ЗА Исус всеки ден!!

Поздрави и прегръдка!

реших че няма да си чакам късметите "да ми паднат отгоре" - още повече че съм християнка и някои бяха съвсем директни като благословии...
ето още какво писах за това
http://lyuliak.blog.bg/lichni-dnevnici/2012/01/05/vyobrajenie.877385

Благодаря ти за топлата статия.

Благодаря ти за уточнението. Такава е и идеята на ми: ако обичаме Исус, ще вземаме решение да сме с Него, а няма за се напъваме да сме по-упорити за постигането на добри резултати в характера си. Всичко, от което имаме нужда, Той ще ни добави.

Прочетох го. Поздравления!
Много ми хареса интерпретацията на ВЪОБРАЖЕНИЕТО!!!