Почти година живея на село по независещи от мен причини. Свикнах тук и даже взе да ми харесва. Само че... тук жените неявно, но много видимо се състезават в правенето на зимнина, а аз не искам да участвам. Не че не направих компоти и то доста. Някои плодове си ги набрах направо от улицата; други – приятелки ми събраха от градините си, а някои ги купих. Но в никакъв случай не участвам в съревнованието.

 

Един ден съседката Вили дойде и ми каза, че нейна позната продавала сини сливи; много били хубави, дали няма да се съглася да я закарам с колата да си купи. Ако съм искала и аз можело да си взема някое и друго кило.

Както навярно се досещате, на другия ден правих сливи. Започнах с конфитюр. Останаха ми доста сливи; една друга съседка ми събрала от градината си ябълки. На следващия ден правих мармалад от ябълки и сливи. Писна ми да меля плодове за мармалад, пак ми останаха. На по-следващия ден правих компот асорти – от ябълки и сливи....

С това приключих ябълко-сливовата кампания.

 

Следващия ден –  почивка. Вили обаче дойде с ново предложение: друга нейна позната произвела в градината си хей такива големи домати. Паля колата, купувме. На другия ден правих домати – рязани, варени.

Омръзна ми да режа, оставих си и за следващия ден. Вили направила нейните белени и млени. Започвам новия ден с белене; продължавам с мелене и завършвам варене. Много домати, много нещо!

Сега Вили има нова идея: „Така и така – казва –  си сгъстила доста домати, що не отделиш  малко да направиш лютеница! Само трябва да добавиш малко червени чушки. Смели и малко моркови, и някое патладжанче...”

Нов ден, нов артикул. Отделям половината млени домати, купувам пипера и другите подробности и правя лютеница. Запечатах я.

Така приключих и с доматено-пиперената кампания.

 

Днес Вили чула, че на зеленчуковия получили много хубави червени камби. Окуражена от съвместното ни пазаруване, решила да купим. И то още днес, че след някой друг ден току виж им вдигнали цените.

Купихме. Утре ще правя камби в трилитрови буркани, а в други ден рязана туршия в компотени буркани, защото ми останаха моркови от лютеницата; и предвидливо днес си купих карфиолче.

Иначе не участвам в съревнованието.....

 

Седя и се чудя: кога ще свърши всичко това! И се сетих: РАБОТАТА НИКОГА НЕ СВЪРШВА. Ами да! Имаше такава песен в моята младост.

Намерих я, слушах си я с удоволствие, предлагам я и на вас:

Правенето на зимнини за мен е истинско удоволствие! Сами си произвеждаме домати, чушки, краставици, зеле...до картофите. То срамна работа няма...Тази година сините сливи и лютите пиперчета толкова много имаха рожба, че дори раздадох и на приятели. Хубаво си е на село!

Само ,ако ти е приятно и ти доставя удоволствие , а има и друг момент ,
да го харесват и тези , които ще консумират през зимата заедно с теб .
Благодаря ти за песента - любима .
Приятен и ползотворен ден !

Ти не само не участваш, ами си шампион ми се струва. Завиждам ти, че си "на село". Един ден ще живея само в Копривщица. И който и каквото иска да ме види, ще идва там.:))) Обожавам да правя зимнина, да ми мирише на печени чушки, на сладко от горски ягоди, и.... каквото ти дойде на ум от зимнините!:))) Но, май тази година се поизложих. Само замразени плодове, сладко от боровинки и горски ягоди...:( И малко от другите неща... Поздрави и продължавай в същия дух!:)

Направо ти завиждам! Преди години и ние си имахме къща с 11 стаи, голям двор и огромна градина. Всякакви дървета имаше в градината и си произвеждахме всичко!
А сега...уж съм на село, а пак съм в апартамент... :(

Да ти кажа - не съм от баш майсторките, но като си видя бурканите подредени, много ми е приятно! И каквото направя, консуматорите го харесват и на другата година ако го няма, търсят си го и се сърдят :))

За моето състояние наистина съм шампион! :))) Доста неща направих тази година (не всичко описах).
А за Копривщица - добре си го решила. Пожелавам ти го от все сърце!

Когато бях малка раснах на село,после не ми се ходеше.Сега от ЕГН-то ли или заради спокойствието,всеки петък през лятото си отивам там.
Цяло лято,под вещото ръководство на майка ми/преди беше на баба ми/правим какви ли не зимнини.То сладка,сушени продове,чушки,туршии-абе всичко каквото обичаме.Години наред не бяхме правили лютеница,миналото лято решихме да си направим.Голяма работа,но зимата си облизахме пръстите.
Както казва майка ми"На село има работа за целия китайски народ"
Продължавай да пълниш бурканите,а на зима ще трябва да ти целунат ръцете.
Поздрави и от мен!

Че намина тук.
"Както казва майка ми"На село има работа за целия китайски народ""
ТОЧНО за това се сетих за песента "Работата никога не свършва".
:)))

Ех Ванче, запълнила си си времето с правене на зимнина, а аз не участвах в съревнованието :(
Е нищо, ще се храня с маннната небесна, топли прегръдки за теб :))))))))

A dnes kakvo ima na masata?:)

Ще видиш ти една манна! Знайш кво се сетих?
Бабо мравке,где така?
Тичам щурчо за храна.
А ти,где с таз гъдулка?
Днес калинката е булка,
та сам канен на свирня.
А когато сняг запръска,
що ще чиниш ти зимъска?
ще поискам срам не срам
от твойто житце сбрано
Аз пък няма да ти дам,
гиди дърти мързелан.
:)
Алекс, не е късно, има още много неща да се правят. По-добре късно, отколкото....рано :))
Хубав ден!

Аааа, Вили ми е дала малко почивка, но почва сезонът на дюлите, а после и киселото зеле...
:)))

Дори само дето прочетох какво си правила, почувствах някакъв приятен релакс, така ми действа селото и градината в двора!
Поздрави!

това е болестта на керемидата - излизаш от града, виждаш първата керемида и казваш - колко хубаво! колко уютно... ти става мило и драго, а къщата, която си видял/а е.... дори разрушена...


без ирония

и аз съм така



абонирам се за киселото зеле

ракията и зимата е готова:))) Иначе правя само няколко буркана люти чушки и това ми е зимнината.

Младичка си, да си ми жива....... а за мен релакса е вечерта, когато се просна в леглото. Че и листопада ми идва в повече...
:)))

Права си, има и доста неподдържани къщи, но моят случай е още по-трагичен, защото съм в апартамент в един от няколкото блока на село.

За зелето - към края на ноември...
:)))

Абе и ти си права! То целогодишно има по магазините пресни плодове и зеленчуци, ние - консерви!
Е, някои неща ако не си ги направиш, няма как да ги намериш на магазина.
Кой както....
Хубав ден!

Navq mi spomeni..mila..:(((
Bqx si oti6la na selo i moqta mai4iza, bog da q prosti..be6e toku 6to napulnina edna ogromna tava (za pe4ene na agne) s liuteniza(kiopolo) ..Vodex i edna priqtelka s men...I kato sednaxme do tavata...izqdoxme q polovinata:))S topul ka4amak..:))Isirene:))
Taka apetitno miri6e6e na pu6ek,na ogun..na pe4eni domati,piperki,patladjani..ne e kakto na gaz ili 4u6kopek.:(((
I sega ,kato se vidim ,se se6tame za tavata na mama s kiopolo..i se smeeme sus sulzi
Blagodarq ti...stana mi mnogo leko,mnogo xubavo ot tozi spomen..:))
Produljavai da derzae6-nqma ni6to po- vkusno ot bulgarskite plodove i zelen4uzi!!
Znae6 go,nali?:))
Pregrudka!!

Когато пишех, се надявах поне да ви е забавно да прочетете как една лелка ме манипулира и без да имам намерение, си направих зимнината.
Но ми беше много приятно да чуя, че съм предизвикала тези мили спомени у теб.

И моята лютеница стана хубава. Каня те да я опиташ :)))

аз много се смях...

а и атитюдът - "не съм от тях, как' Сийке" също е особено забавен ;Рр :) )))))

само не забравяй, че си жена, че си на възраст и имаш болен кръст. геройствата с труда на село могат да доведат до не така смешни резултати....

иначе готвиш много вкусно и ти е много вкусна зимнината....

и ти готвиш много вкусно. Много обичам да ям твоите манджи, когато съм..... гладна :)))

да, да... много хубава манджа, догодина пак да наготвя...

;Рр

Е, ако не догодина, по-следващата.... :)))
Сериозно: супите ти са превъзходни!

А и ние мъжете тук на село тръляме на ситото или въртим машинката за отделяне на люспите..., да ама зимата си облизваме пръститееее.
Давайте рецепти за рязаните туршии :)

Много съм чувствителна към рецептите за туршии. За сладки и госби експериментирам, но за туршии.... някой път ще се отровя от някоя печатна грешка, толкова стриктно ги спазвам.